Синът на Николай Петев – шефа на писателите: Майн*та му на този свят! Има и друг!

  Преди седмица Николай Петев и приятелката му отиват на гости на един от най-близките си семейни приятели Любомир Левчев. Половинката на шефа на Съюза на писателите е направила вкусна баница – неин прословут специалитет. Сядат на масата и започват разговор за литература, приятели, политика.

Петев обаче е видимо отпаднал. Няма го огъня в очите му. Мълчалив е. В един момент му прилошава. Моли за чаша вода. Иска да полегне. Казва, че не му е добре и след малко със съпругата му си тръгват.

Дни по-късно, на 15 октомври по обяд, шефът на писателския съюз загуби битката с рака на белите дробове. Николай Петев угасна във Военна болница. Близките му със сълзи на очите казват, че болките му са били ужасни. А синът му Васил написа във фейсбук дни преди татко му да затвори очи завинаги: „Обичам те, баща ми! Майната му на този свят! Има и друг!“.

Смъртта на Николай Петев шокира цялата литературна общност у нас. Всички си мислеха, че е преборил коварната болест завинаги, но уви, тя пак бе пуснала пипалата си върху него. Само преди няколко месеца Петев отново бе избран за председател на Съюза на писателите с внушително мнозинство, а после стана и депутат от БСП в настоящия парламент.

Напук на лекарите от болница „Токуда“, които още през 2011 година го отписали от света на живите Петев продължи битката още цели 2 години. Въпреки страданията, той показа рядко срещана воля да се пребори с коварното заболяване. На 100-годишнината от създаването на писателския съюз през септември Петев се появил, стопен до неузнаваемост. От внушителния мъж канара нямало и помен, а писателят тежал едва 60 килограма. Въпреки болежките, останал до края на честването на юбилея в Народния театър.

В началото на ноември 2011-а приятели на Петев шокираха литературните среди, разкривайки, че шефът на писателския съюз страда от скоротечен рак и се нуждае от лечение в университетска болница в Хюстън. Необходимата сума за лечението му зад океана от $ 290 000 бе събрана, макар че никой от близките на Петев не вярваше, че ще се случи чудо. Лично културният министър Вежди Рашидов отпусна 180 000 долара държавна помощ – максимално допустимата сума. Останалите пари семейството на Петев само успя да събере. Самият писател безрезервно вярвал, че въпреки разсейките, ще оздравее.

„Откриха му рака съвсем случайно в болница „Токуда“. Беше приет заради туберкулоза, защото не се чувстваше особено добре. За снимката, която му направиха лекарката се изрази, че не й харесва десният му бял дроб и поиска да направиме скенер. Накрая се разбра, че там има някакво образувание. След това направихме туморните маркери и всички други изследвания, които показаха, че става въпрос за дребноклетъчен рак на белия дроб, неподлежащ на операция. Единственият подходящ начин на лечение е химиотерапията“, разказва неговият син Васил.

След петмесечно лечение писателят се върна в България и демонстрира значително подобрение. През лятото обаче здравето му рязко се влошило. На 10 октомври състоянието на Петев станало критично. Пет дни по-късно организмът му се предал пред болестта.

Известният в писателските среди не само като голям сладкодумник, но и като ненадминат Дон Жуан автор, имал славата на щедър мъж. Бохемът превръщал разводите си в празненства, по-забавни от самите си венчавки. По традиция всяка бивша съпруга получавала щедър подарък като компенсация. „Давах на жените ми по едно жилище и си оставахме добри приятели. Затова наш поет, гост на последната ми сватба, настояваше следващия път да се оженя за него, та да му оставя поне една гарсониера“, с чувство за хумор коментираше писателят.

Макар че прехвърлилият 60-те автор не бил кой знае какъв хубавец, на колекцията му от красавици можел да завиди всеки столичен плейбой.

Още на младини палавият писател бил като магнит за жените.

Пишел от 20-годишен, но само проза. „Не съм полудял чак толкова от любов, че да измислям и стихове“, обичал да казва писателят. Убеден е обаче, че за любовта възраст няма – можела да го застигне и на 16, и на 60 години. Още когато бил в разцвета на младостта си, в писателските среди се шушукало, че баламосвал млади поетеси как ако минат през леглото му, ще станат авторки на бестселъри. После наистина спазвал обещанието си и им издавал по някоя книжка и се прехвърлял на следващото си откритие. Измъквал се от обещанието да ги направи класици с оправданието, че е направил каквото трябва, а останалото си е тяхна грижа. От предишните си бракове Петев имал още двама синове, които, както той твърдеше, се появили още докато бил „млад и зелен“. Преди няколко години по-големият му син го направил дядо. Парадокс е, че внучето на Петев е по-голямо от 8-годишната му дъщеря Ния.

Четвъртият му брак, който преди 6 години Петев се зарече да му е последен, вече е в миналото. Бившите съпрузи уреждали формалностите около разтрогването му, а Петев се стягал да чуе Менделсон за пети път. Последната му съпруга Красимира имала претенции към имотите му и процедурата по развода се проточила.

Петев и Красимира се запознали в „София прес“. Вече била зарязала балета и обучението си в Ленинград и работела във „Връзки с обществеността“. По същото време Петев бил директор на издателска къща „Христо Ботев“. Правел премиерите на книгите на „Славянска беседа“, в съседство със „София прес“. На една от поредните промоции, без още да има връзка с Красимира, се шегувал, представяйки я с думите: „Това е бъдещата ми съпруга“. От дума на дума любовната искра между тях бързо припламнала. Сватбата им е в столичния хотел „Рила“, на която се изсипала цялата гилдия. Петев току-що бил станал шеф на писателския съюз, а повечето от гостите одумвали зад гърба им младоженците – разликата във възрастта им била цели 17 години. Това бил първи брак за младата Красимира.

Преди да се ожени за нея, Петев имал брак с Калина Стефанова – театроведката, която дебютира като актриса във филма „Време разделно“. Това си останала нейната единствена изява в киното. След раздялата им двамата отново заживели под един покрив до момента, в който Петев срещнал Красимира. Хлътнал до уши по нея и отново събрал багажа си.

Като всеки известен творец по соцвреме, Петев също се възползвал от привилегията да посети Ванга. „Виждам тук една балеринка, ще се ожениш за нея“, предрекла му петричката Касандра. Родният Дон Жуан доста умувал над пророчеството й, което се сбъднало, но след няколко години. Оказало се, че по времето, когато Петев ходил при Ванга, четвъртата му жена Красимира учела в балетното училище.

„Най-любопитното е, че в резултат на щедростта ми, се оказа, че нямам повече апартаменти и заминахме да живеем в троянското село Дебнево в къщата на дядо ми. Разширих я, и я осъвремених с всякакви удобства. Но най-хубавото пък е, че дъщеричката ми Ния е родена в Троян, а съпругата ми Красимира е записана като жител на Дебнево. От 25 години селото не се бе увеличавало с ново попълнение. Ния, много ясно, е кръстена на героинята от романа -„Железният светилник“ на Димитър Талев. На село за детето е страхотно – израства художествено и тича по моравата в двора на чист въздух. Съществува нещо чисто психологически много интересно, че бащите се привързват патологично към дъщерите си“, философстваше писателят многоженец.

Петев се зарекъл никога повече да не повтаря грешката си, да се събира отново с бивша съпруга. С първата си жена заживял след развода, но предвидливо не сключил отново граждански брак. Връзката им продължила едва година и се разделили. Преди 3 години писателят със слаби ангели отново срещнал любовта. Новелистът бил към края на развода с четвъртата си съпруга заради Теодора, ослепителната брюнетка, която работела в „София прес“. Точно когато решил да вдигне пета по ред сватба, лекарите му открили коварната диагноза и плановете му се осуетили.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: