„По-интелигентни хора ме разпознават. Все пак не всички се интересуват от историята на българското кино“, с типичната си тънка ирония актьорът Филип Трифонов характеризира днешното ни време. На 4 май един от най-добрите ученици на Апостол Карамитев навърши 65 години.
Той остава в историята на киното, на първо място с красивото си мълчаливо приятелство с Невена Коканова в „Момчето си отива“, където неговият герой Ран изпива доста бози, прехласнат по продавачката Тинчето. Боза Трифонов пие и в първата си пиеса, в детското представление „Зайко всезнайко“. 8-годишен, в паничката му вместо супа е сипана бозица.
Между 1990 и 2006 г. Филип Трифонов не си е плащал здравни и пенсионни осигуровки и това ще утежни пенсионирането му един ден. „То за храна нямаше, камо ли за пенсия“, не иска и да си спомня за тежкото минало Ран от „Момчето си отива“. Това е истината: участвал във филми като „Преброяване на дивите зайци“, „Оркестър без име“, „Адио, Рио“, „Лавина“, „Иван и Александра“, актьорът едва свързва двата края след краха на предишната система. От 2006 г. той е на щат в Сатиричния театър, където е поканен от бившия директор Павел Васев.
Две години, между 1990 и 1992 г., Трифонов живее в Нюрнберг, Германия, където се занимава с товаро-транспортна дейност на мебели. По нашенски казано, препитава се като хамалин.
„Издигнах се до шофьор на камион. Пътувах из цяла Германия и много се радвах като имаше задръстване, защото плащаха почасово и чакането на аутобана влизаше в сметката“, разказва патилата си актьорът. Тогава той си поставил за цел не само да направи пари, но и да докаже, че българите не са мързеливци, както смятали западните работодатели. Заложил на личната дисциплина, която носел в себе си от годините в спорта. Малко е известно, че в средата на 60-те Трифонов е успешен състезател по бокс. На градското първенство през 1965 г. за юноши старша възраст става първенец в категория до 67 кг.
„Първата сериозна работа намерих в италианска фабрика за тортелини. Обработвах машинно десетки килограми от салама мортадела. Казвах си „хем ми плащат, хем ме хранят с мортадела“, но явно не бях подходящ за еднообразната работа във фабриката„, пак се иронизира актьорът.
Той не издържа в Германия и се завръща, за да изкара най-трудното десетилетие в живота си време, през което „мъжът вкъщи“ става съпругата му Сашка. Нейните доходи, без да са големи, превишават бюджета от творческата му дейност. Първите две години след завръщането актьорът кара такси и в София. Когато клиенти го разпознаят, не отрича, че е звездата от „Момчето си отива“ и „Оркестър без име“. Не му става неудобно, но усеща, че на клиентите им става тъжно.
Това скрито напрежение му се предава и на нервна почва актьорът усложнява алергията, която вече е започнала да го измъчва. Тя се развива до степен на бронхиална астма и до започване на терапия с инхалатори. Освен че се задушава и кашля до припадък, Трифонов „плаче“ – очите му сълзят . От лекарствата пък се упоява и едва не прави катастрофи. Тогава той взема радикалното решение – да остави цигарите и водката. „Една сутрин, след много пиене и пушене, се наведох да си вържа връзките на обувките. Зави ми се свят и паднах на главата си. И това, и алергията ме накараха да спра цигарите“, изповядва Ран от „Момчето си отива“. Вкъщи премахва килимите и мокетите (задържащи прах) и ги замества с гранитогрес. Състоянието му се подобрява значително.
През този период Трифонов сам написва няколко камерни пиеси, включително и за моноспектакли, чрез които постепенно се завръща към публиката. Той става основател на „ресторантския“ театър в България, играейки в заведения спектакъла „Аудиенция“ (с Николай Гумнеров) от Вацлав Хавел, „Западна Германия – отечество мое“ и „Тя“. Не го дразни, че докато той работи, пред него се консумира ядене и пиене.
Най-новата му пиеса в стил „Уан мен шоу“ се нарича „Роден без сливици“, която имаше премиера в края на миналата година.
За съжаление актьорът няма да може да я изиграе пред сънародниците ни в САЩ, които носталгично биха се заинтересували от изявата на актьора легенда. Трифонов има черен печат, задето изнасял представления с туристическа виза през 90-те години. По негова лична информация, пред властите бил натопен от българи.
90-годишната му майка изгасна в старчески дом
Филип Трифонов едва смогна да се нарадва на стотиците поздравления за своята 65-годишнина и радостта му бе помрачена. На 7 май почина неговата майка, актрисата Люба Трифонова. Тя е име от първите редици и основателите на Младежкия театър преди 50-60 години, чието превъплъщение в образа на Котарака в чизми радва няколко поколения деца. Киното я преоткрива в зрелостта й.
Тя участва пъв филмите „Защитете дребните животни“ (1988), където се засича със сина си, „Разходки с ангела“ (1990), където играе Майката, „Рапсодия в бяло“ (2002) – старица в старчески дом.
В последния си филм тя изигра своята участ. Доайенката бе сред обитателите на софийския Дом за ветерани на културата, където сама пожелала да постъпи, когато годинките й натежали.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Жената на снимката е Люба Алексиева, а не Трифонова