Нана пребори рака

октомври 11, 2013 Надя Колева СЪДБИ 1

Усмихната и с коса Нана обърна гръб на болестта

Късо подстриганата прическа е единственият белег, който днес може да ни напомни, че само преди месеци Нана водеше ожесточена битка на живот и смърт с рака. Водещата на „Съдебен спор“ грее като слънце и едва ли някой незапознат с личната й драма би предположил, че допреди няколко месеца тя буквално бе между живота и смъртта.

Усмихната и с къса гъста коса, Нана Гладуиш се връща към предишното си ежедневие ден след ден, носейки в себе си спомена на ужаса, който преживя през февруари 2012 г, когато лекари й поставиха смразяващата диагноза рак. Месеци наред устатницата бе разкъсана между болниците в България, Европа и Израел, само и само да намери изцеление на заболяването си. И макар голяма част от прогнозите за нея да бяха отрицателни, лекарите в Тел Авив успяха не само психически, но и физически да я върнат към живота диагностицирайки я с правилна диагноза и лечение.

Заради професията й, адът, през който младата жена мина, стана достояние на цяла България. Тя не спря да говори за болестта си с цел да даде кураж на повече хора с идеята, че разболеят ли се, това не е равносилно на смърт. И очевидно това е така, слава Богу, кръстят се днес близките й. След като се оказа, че ракът на Нана е в гърдата й и тя претърпя операция, последвалата лъчетерапия я остави без коса и нокти. Към днешна дата обаче никой не би предположил, че усмихнатата Гладуиш е минала през ада. С лакирани нокти и прическа тя е не само видимо здрава, но и физически изследванията й показват това.

Нана не крие, че макар болестта да си е отишла, страхът все още е в нея. Възможността това да се случи отново или някой нещо да е пропуснал в лечението й, я държи винаги нащрек.

„Безумно е, че човек трябва да премине през 9-те кръга на ада за да оцени какъв всъщност е смисълът на живота. Колкото и клиширано да звучи, най-малките неща ни носят най-голямо щастие. Хората могат да говорят много неща, но аз наистина бих казала с цялата тежест на думите, че това, което не ме уби, ме направи по-силна“, философства Нана.