Заради любовта си към Ботев жена му Венета изоставила охолния живот и приела бедността

  Жената на Христо Ботев Венета направила не по-малка са­можертва от мъжа си, но останала в неговата сянка и до края на живота си през 1919 година пазела спомена за него. Заради любовта си към поета Венета преживяла и бедност, и мизерия, и отхвърля­не от тогавашното консервативно общество, но въпреки това успяла да отгледа и образо­ва двете си деца – Димитър и Иванка. Въп­реки че самата тя не можела нито да чете, нито да пише.

 Венета произхож­дала от богат тър­новски род. Едва 17-годишна, родители­те й я оженили за за­можния търговец Дон­чо Петров. Година по-късно тя родила сина си Димитър, но още от самото начало на бра­ка си не била щастлива с първия си мъж. Така през 1870 година пред­приела немислимата по това време стъпка да на­пусне мъжа си. Въпре­ки консервативните раз­бирания на обществото Венета получила под­крепата на майка си, която я пратила в Бу­курещ при брат си – за­можния владика Панарет Рашев. Въпреки че бил църковно лице, вла­диката простил на пле­менницата си и я приел в разкошния си дом заедно със сина й. Там тя се захванала с до­макинската работа. Панарет развивал не само църковна, но и общест­вена дейност. Той бил член на „Добродетел­ната дружина“, която финансирала образова­телната дейност в тери­ториите на Османската империя, населени с българи. Именно срещу тази дружина Ботев из­ливал гнева си в статии, публикувани в българ­ски имигрантски вестни­ци, издавани в Румъния.

 Самият Панарет също бил мишена на острото Ботево перо и владиката не криел презрителното си отношение към хъшо­вете. По ирония на съд­бата обаче Венета щяла да отдаде живота си не на друг, а на разбунтува­лия се поет. Тя се запоз­нала с него в Букурещ, докато той бил учител в българското училище в румънската столица.

  На един празник, кога­то владиката по обичай след църковната служба приемал гости от бъл­гарската колония в Бу­курещ, дошъл и Ботев. В този ден и самата Ве­нета поднасяла сладко и кае на гостите. Любовта им пламнала от пръв пог­лед и не ги напуснала никога. Когато връзка­та им се задълбо­чила и Венета нямало как повече да я крие от вуйчо си, Ботев й предло­жил да се пренесе в бедния му дом. Той из­рично подчер­тал, че иска Венета заедно със сина й Ди­митър. Това дало увере­ност на младата жена и тя тръгнала след порива на сърцето си. Изос­тавила охолния живот, тя започнала да върти бедното домакинство на Ботев. Заради постъп­ката й вуйчо й прекъс­нал всякакви контакти с нея и дълго не можел да й прости предател­ството.

 В дома на Ботев Ве­нета перяла и хранела не само мъжа си, но и приятелите му хъшове, които редовно й госту­вали. Тук често се от­бивал Стефан Стамболов, който се ув­личал по пое­зията, а Бо­тев бил не­гов идол. Само де-сетина години по-къс­но, като председа­тел на На­родното събра­ние, Стамболов щял да откаже на Ве­нета да увеличи побор­ническата й пенсия от нищожните 30 лв., а когато я срещнел по ули­цата, щял да извръща главата си.

 Въпреки бедността Венета била щастлива от живота си с Ботев. Буйният му нрав омеквал, когато се прибирал при семейството си. Той се отнасял с доведения си син като със свой, което карало жена му да го обича още пове­че. И така през пролетта на 1876 година Венета родила второто си дете – Иванка. То било плод на любовта й с Ботев, който само месец по-късно щял да поведе 200 младежи в отчаян опит да доне­се свобода за България.

  На 13 май 1876 година Ботев излязъл от дома си. Той казал на съпру­гата си, че ще пътува за Браила и Галац, а може да отскочи и до Гюргево. Нищо неподозиращата Венета повярвала на думите му. Тя научила къде е тръгнал мъжът й чак след като вестта за неговата смърт стигнала до Букурещ. Сломена от мъка, получила прощал­ното писмо от Ботев още по-късно и го пазила до края на живота си.

 След смъртта на Бо­тев Венета останала сама с двете си деца и без никакви доходи. Из­вестно време хъшовете й помагали да оцелява, но и те нямали големи възможности. Така съп­ругата на поета се при­нудила да търси прошка от вуйчо си.

 Той отказал да й даде такава, но все пак сър­цето му се смилило и й дал малко пари, за да се върне във Велико Тър­ново. Там обществено­то мнение било срещу вдовицата на Ботев за­ради това, че тя напус­нала първия си мъж, а с втория нямала сключен брак. Отношението на хората към нея било съчетано с тежка бедност, а Венета на всяка цена искала да спази заръка­та на Ботев да образова двете деца.

 Веднага след Осво­бождението тя получи­ла поборническа пен­сия от 30 лв., която не стигала за нищо. Кога­то във вестниците се появили публикации, че иска да се възполз­ва от славата на мъжа си, гордата Венета се отказала от мизерните 30 лв. Това бил оглуши­телен шамар за тога­вашните политици.

 За да изхранва деца­та си, музата на Ботев била принудена да ра­боти като прислужница. През 1886 година вуйчо й й простил и я пока­нил отново в Букурещ. След смъртта му тя по­лучила добро завеща­ние от него, което оба­че било изпълнено 11 години по-късно. При това тя раздала част от него на бедните и на Църквата. Мъките на Венета обаче не спрели със стабилизирането на финансовото й поло­жение. През 1906 годи­на тя понесла втория го­лям удар в живота си. Едва на 21 години по­чинала дъщеря й. Това съкрушило майката и тя до края на живота си не успяла да се съвземе.

 В края на живота си Венета пожелала да оти­де до родния си град. Веднага щом пристиг­нала, й станало лошо и тя помолила да изпратят телеграма до сина й в София. Димитър веднага тръгнал за Търново, къ­дето вече било ясно, че майка му е получила те­жък инсулт. С последни сили тя дочакала сина си, за да му даде про­щалното писмо на Бо­тев. Минути след това издъхнала. Роднините й я погребали във Вели­ко Търново, в гроба на любимата й дъщеря, без да разгласяват смъртта й. Това било последното желание на жената, коя­то цял живот останала в сянката на мъжа си…

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: