Актьорът Любен Чаталов: Хората мислят, че съм умрял! ИНТЕРВЮ

  Любен Чаталов е един от най-обичаните български актьори. Зад гърба си има над 120 роли в наши и чуждестранни филми. Кариерата му започва сравнително късно – дебютира във филма „Бумеранг“, когато е на 29 години. Но киното остава негова съдба и до ден днешен. Най-известните филми с негово участие са „Голямото нощно къпане“, „Адаптация“, „Лавина“, „Опасен чар“, „Нощем по покривите“. През 2006 г. е удостоен с наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“ за ролята си във филма „Време за жени“.

– Господин Чаталов, къде ви откривам в момента?
– В момента съм на Деветия световен фестивал на анимационното кино във Варна. Той е фестивал от категория А. Навремето беше един от най-големите в света и ако получиш награда на него, все едно си взел „Златна мечка“ в Берлин. Но при стечение на обстоятелствата в началото на така наречената демокрация се реши, че няма нужда Варна да бъде известна с този фестивал, и го затриха. Сега с някакви гигантски усилия Анри Кулев и други хора го възстановиха с помощта на чужденци.

– С какво ще се захванете след края на фестивала?
– Аз и в момента снимам. Сега съм в паузата между снимките на филм на един българин, който обаче снима английска продукция. Казва се „Съкровището“. Снимам го в компанията на още 7-8 английски актьори. Усмихнати и добри професионалисти. Надявам се, когато е готов, филмът да бъде показан и в България. Въпреки че е английска продукция, предполагам, че режисьорът ще иска да го покаже и тук. Действието се развива у нас и няма начин да не го направи.

– В последните години разпределяте времето си между София и Варна. Установихте ли се някъде за постоянно?
– Гражданин съм на света. Живея в София, Варна, село Мирково и още много други села, където пък живеят приятелите ми – Ивайло Герасков, Иван Иванов и още много други. Ходя им на гости и те на мен. София за мен вече е един мрачен град като онази мрачна жаба, за която Радичков е казал в една пиеса „жабата е мрачно животно“. През последните години гледам много-много да не го посещавам, защото съм роден в една друга София. Тя беше малко по-романтична, а сега вече не е моят град. Варна също постепенно започна да става мрачен град. Препълни се – тук вече има 400-500 хил. души. А на човек на едни определени години вече не му се разправя с много хора.

Искам да бъда повече с тези, с които работя, с жената, която обичам, и с приятелите.

– Не се ли изморявате да пътешествате непрекъснато?
– О, не. Засега съм жив и здрав. Ако някой ден се изморя ще пътувам вече не по 500 километра на ден, а само по 100. Но за мен пътуването е част от удоволствието, както и работата, която върша. Аз съм на 63 години и наистина е време да се порадвам на живота.

Затова не изпускам удоволствието от това да съм жив и здрав. Място за предаване няма.

– Съвсем наскоро заявихте, че българските актьори работят при не особено изгодни за тях условия – плащат им малко, договорите им съдържат клаузи с непосилни неустойки. Техните права като цяло не са защитени.
– Такова е времето. Правата на никой трудещ се не са защитени – нито на хората в строителството, нито в зеленчукопроизводството или свиневъдството. Ние, актьорите, също сме част от тези наемни работници, които предлагат уменията си на пазара на труда. Както казваше навремето моят приятел, актьорът Иван Иванов: „И аз искам като Марлон Брандо за 10 минути да взема 2 милиона долара“.

Обаче в България няма кой да ти ги даде. Така че, щем не щем, приемаме това, което ни предлагат.

Разбирам защо младите колеги се съгласяват на неизгодни условия. За тях е трудно да пробият. Те търсят преди всичко възможност да покажат, че са млади и готини.

– Все пак през последните години киното и телевизията са в разцвет и има много работа за актьорите. У нас нови продукции се снимат непрекъснато.
– Да, но знаете ли, че всички големи западни държави, които идват да снимат тук – французи, американци, италианци и т.н., имат профсъюзи. И те имат изискване първите 10 или 15 главни роли във филма да се изпълняват от техни актьори. А ние, българите, снимаме осма, девета и т.н. второстепенна роля. Не защото актьорите ни са по-слаби, а защото такова е изискването на техните профсъюзи, които са силни. А в България колко артисти сме? Представете си, ако решим да стачкуваме, колко ще излязат? 1000 души за цялата държава казват: „Няма да играем повече!“. И обществото казва: „Много важно! Какво от това, че няма да играете“.

Ако шофьорите от градския транспорт спрат движението, ще ги чуят. Но ако 20 театъра не работят седмица или месец, много важно. Затова е безсмислено да защитаваш, да викаш и да крякаш на улицата. Не искам да звуча пораженчески. Излизат купища наредби и закони, но никой не ги спазва, а нашата гилдия няма лостове, с които да преговаря с продуценти. Ако 90 хиляди американски артисти спрат да работят, това ще блокира целия свят – кината по света ще спрат да работят. Техният профсъюз е много богат. Бившият им председател ми е казвал, че имат около 2,5 милиарда долара в банки и могат да платят всякакви неустойки на продуценти, сценаристи и т.н. А у нас не е важно кой се снима – някоя прилича на леко момиче, хайде давай, да играе.

Няма значение професията каква е. Това обезценяване на нашия труд е доста гадно, но какво да направиш? И за да се храниш все пак, си траеш и се съгласяваш на всичко. Ако не се съгласиш с парите, които ти предлагат, ти казват „Гледай си работата, ще вземем друг“. И според мен има едно списъче, в което попадаш, когато не се съгласиш да играеш за колкото ти предлагат. И там вече те изолират и на всички се казва да не търсят. Режисьорите и продуцентите не ги интересуват много качествата на актьора. Важно е да има някой с интересна муцунка, който да върши работата. И заради това твоята биография и твоят талант отиват на кино, защото те са без значение, когато става въпрос за пари.

– Само у нас ли актьорите са поставени в такова зависимо положение?
– О, не. Преди няколко дни говорих с големия италиански актьор фабио Тести, който е истинска звезда. Той ми каза, че в Италия положението е същото. Никой не се интересува колко филма имаш зад гърба си.

Днес е времето на продуцентите. Вече няма „Един филм на големия режисьор…“, а „Един филм на продуцента…“. На нас ни остава да се примирим и все пак някъде да покажем, че още сме живи. Специално за мен всички смятат, че съм умрял. Но не съм, жив съм и все още правя нещо. Но когато умреш за едни хора – не физически, как да се върнеш? Да се качиш на Народното събрание и да се хвърлиш с главата надолу? Да, ще ти.обърнат малко внимание и толкова. Не плача, не моля и не търся работа по този начин. Просто казвам това, което мисля.

Вече съм в такава възраст, в която трябва да казвам каквото мисля, за да мога да си отида с чиста съвест.

– И все пак пред вас има още много творчески път. Вие сте свързан силно с киното. Не се ли притеснявате, че това, което казвате, ще ви прати в „списъчето“?
– Аз не казвам тези неща, защото отдавна съм погребан. Не рева с кърпа на носа. Това е истината. С какво може тя да ми попречи? Досега някой да ме е питал за тези неща, да не би някой да ме е извикал? Но след като ме питате, аз го казвам и не го мисля само аз. Така че не се притеснявам.

Намирам начин да живея и да се храня, хората около мен са добре. Тъжната истина е, че още може някой да направи нещо.

Желанието на един актьор да играе никога не умира. Той винаги мечтае да изиграе нещо. Но това са хубави мечти, които, ако зависят само от него, той ще си играе сам в банята. Но какво от това, като няма публика? Актьорската работа е за пред публика.

– На вас какво още ви се иска да направите като актьор?
– Ако нямат нужда от мен, какво мога да направя? Да започна сам да снимам филми. Пак ще вляза в конфронтация с някой, който снима. Не ми е и работа. Ако можех да снимам, отдавна да съм го направил.

– Затова ли се оттеглиха толкова много ваши приятели и колеги?
– Никой не се оттегля. Няма бивш негър. Тях ги забравиха. А някои от тях спряха да ги търсят, защото се опитаха да преговарят за по-добро заплащане. На мен никога не са ми правили такова предложение и никога не съм казвал, че искам повече пари, отколкото ми предлагат, защото ми е все тая. Но има хора, които се опитаха да кажат колко струват, а им отвърнаха, че може и така да е, но ще вземат някой друг. Това не е оттегляне. Човек не се оттегля от това, което е обичал цял живот.

– Какво се случва с вашия добър приятел Иван Иванов? Той отдавна не дава интервюта и някак си изчезна?
– Около него и семейството му се завързаха разни неща и той не иска да участва в тази не особено красива история. И правилно. Ако бях на негово място, и аз нямаше да наливам повече масло в огъня. Освен това той и боледува известно време. Не му е до интервюта, до снимане. Разбирам го. Но често съм срещал във вестниците да пишат, че се е скрил в Оборище. Че от кого ще се крие Ването?!

Лицето му е чисто и няма от кого да се крие, защото не е направил нищо лошо. Напротив, направил е само хубави роли. Той не се крие, но просто бяга от „лошите думи хорски“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: