Баща ми, Бог да го прости, казваше: „Скромността краси човека, но грози артиста!“ Беше много против кандидатстването ми във ВИТИЗ, не мислеше, че е престижно, каквато бе модата“, споделя актрисата Роси Русева. Бившата водеща от Канал 3, която си тръгна от медията това лято скоро след напускането на Сашо Диков, за първи път разкрива непознати страници от личния си живот. В тях се преплитат имена като поета Пеньо Пенев, барда (в годините, когато са работили заедно) и бъдещ президент Петър Стоянов, лидера на социалистите Сергей Станишев, премиерстващия Бойко Борисов… Изкуствената блондинка разказва без изкуствена поза преживелиците си.
Бащата на Роси е известен диригент в миналото – Георги Русев, работил дълги години в Старозагорската опера, после в Димитровград, бил е ръководител на бюро „Естрада“ за Стара Загора и близките окръзи. Биографията му минава и през Харманли, където поставя оперета, в чийто оркестър свири Роси, седмокласничка. Бил е и капелмайстор в Дома на народната армия в Пловдив.
В Димитровград става близък приятел на Пеньо Пенев. Заедно са имали културни и… алкохолни изяви. Такава е истината, която Роси не се опитва да прикрие. В нейното сърце единият е баща й, който остава като светлинка в живота й, другият – гениален поет, чийто талант не може да се обезличи нито от алкохола, нито от трагичната му смърт.
„Татко беше висок, строен, красив, напет… Един ден ги качват на летището в Узунджово и кацат в златна Прага. Годината е 1968 – на драматичните събития. Там са войските на СИВ… Те са принудени да свирят по улиците на града, а зад тях – размирици. Върна се с две перфорации на язвата. Видял е момиче, което се е запалило пред него страшно е било…“, вълнува се Роси, припомняйки периода на баща си като военен диригент.
В Пловдив тя завършва елитната гимназия „Лиляна Димитрова“. От културните изяви в ДНА е първата й поява на сцената като конферансие на концерти.
„Започнала съм да свиря на 6 години – минах цигулка, виолончело… На пиано свирих 8 години. Татко ми казваше: „Вземи кларинета! Виждам, че си талантлива, музикална си, ама не ти се иска по много да свириш, а пианото трябва по 7-8 часа на ден да си над клавишите. А кларинетът – може час и си готова. Поне да те приемат. В Бургас ме приеха в музикалното училище, първа бях в списъка… Във ВИТИЗ продължих с пианото, с пеенето. Когато напуснах театъра заради кризата и се върнах към музиката, се сетих забащиния съвет: „Свири! С кларинет може да обиколиш света!“
В началото на 90-те години Русева прави една от най-радикалните промени в живота си. Скъсва с кариерата си в Пловдивския драматичен театър, където е играла 12 години предимно централни роли. И тръгва по вариетета и шоупрограми – със стария кларинет на баща си, с евъргрийните, които пее. И с мъжа, на когото вярва, че е дошъл неслучайно в живота й след приключилия брак, от който има син, вече голям мъж. Двамата с пианиста Георги Стоев се стиковат чудесно и се продават в комплект. Години наред работят в чужбина. Откакто правят телевизионното предаване, избират ангажиментите да са предимно в България.
Свирили са пред кого ли не, в какви ли не ситуации… Преди десетина години в пловдивския хотел „Марица“ са наети да веселят млади социалисти от Холандия, дошли за среща със Сергей Станишев. По едно време към Роси се приближава мъж от екипа на Сергей: „Извинявайте, вие сте певицата? Може ли да изпеете „Една българска роза“ – с нея да поздравим г-н Станишев?“
„Взех микрофона и съобщих, че гостите искат да поздравят г-н Станишев с една прекрасна песен, но аз я знам само като слушател и не бих искала да им я изпея с грешки и да ги обидя с това. Затова ще им изрецитирам стихотворение от Павел Матев. И започнах – с неговата патетика, с неговата привързаност към род и родина… Сергей Станишев дойде и ми благодари въодушевено, каза: „Аз съм впечатлен!“
Години по-късно комплимент й прави Бойко Борисов, но по друг начин, в свой стил. Роси и Жоро свирят в заведение в Благоевград, където рожден ден празнува местен лидер на ГЕРБ. Осветлението е леко приглушено. Влиза Бойко и се заглежда в нея – тя в лъскав тоалет, надуваща саксофона… Борисов не преценява добре, че под мокета се крие стъпало, и полита да падне. Подпира се на Цветан Цветанов, всички хихикат. Бойко не им остава длъжен: „Е, извинявайте, и аз съм човек! Загледах се по саксофонистката тук!…“
Най-близък контакт с държавните мъже Русева има с президента Петър Стоянов. Само че в годините, когато той се изявява като поет с китара в родния Пловдив. Двамата участват в обща програма. Той пее песни на Висоцки, Роси конферира и рецитира любовна лирика – на Стефан Цанев, Недялко Йорданов… Този период е през втората половина на 80-те години, когато върви кариерата й в театъра. Роси е и шофьорката на камерната трупа, в която има и един известен днес прокурор. Извозва ги с ладата си. Спомня си с усмивка за тези времена.
Актрисата се е снимала в три игрални филма на именития режисьор и актьор Рашко Узунов. Първите два – докато следва във ВИТИЗ, последният – през пловдивския период. Участието й в тях е висока летва за нея – Узунов е полски възпитаник, докосвал се до имена като Анждей Вайда и Барбара Брилска. Наскоро се срещнали след много години раздяла и го поканила да му гостува в предаването .„Всеки ден с Роси“. Той я изненадал с откъси от общите им филми – „Талисманът“ (в който тя играе кана на главната героиня, а Емилия Радева им е майна), и „Погледни слънцето“ (помни го с играта с полегата Марин Младенов). Липсвали само кадри от „Пет лалета“, но изненадата била достатъчна, за да просълзи водещата.
„Там съм с тъмна коса, почти не нося грим, изглеждам невинна и наивна. Покрай шоубизнеса сега съм руса, свалила съм няколко килограма и се държа в добрия смисъл на думата едва ли не като попфолк звезда – за да направиш впечатление. Но си казвам, ако си интелигентен – ще задържиш вниманието. Публиката посреща по дрехите и вида ти, изпраща по таланта“, говори емоционално Роси.
Но тя пояснява, че не тъгува за миналото, а че страда в онези случаи от настоящето, когато чувства тенденциозното омаловажаване на разностранния й талант. Например случвало се да я потърсят за ангажимент като саксофонистка. Намирало се кой да каже – че тя била актриса, т.е., че не е подходяща. Или пък в актьорските среди се подхвърляли реплики, че тя е само за евтини забавления по барове…
„Колкото и да е парадоксално, чувствам, че понякога талантът ми пречи. Затова, когато чуя комплимент, че съм прекрасна водеща или много добра актриса, питам веднага дали не ме пързалят, макар сама да знам качествата си. Тъжното е, че това се случва единствено в България. В чужбина също общувам с публиката – ползвам няколко езика, комплиментите там са най-искрени, също като забележките на моя Жоро, най-реалния ми съдник“, споделя Роси Русева. С уговорката, че ще продължава да се усмихва пред камерата и че тази усмивка ще й идва отвътре.
Актрисата продължава да пътува с колегата Дидо Мачев, в авторската пиеса комедия „Невъзможна любов“. Междувременно написва нова пиеса, в която ще играят двете със Стефка Берова – репетициите по нея вече напредват.. Мисли и за моноспектакъл.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи