1968 г. София е скована от страх. По улиците на града вилнее страховит престъпник. Той редовно атакува жени малко преди изгрев слънце. Приближава ги тихомълком и ги удря в тила с увит в носна кърпа камък. Зашеметени, жертвите падат в несвяст. Бандитът ги съблича, но не ги изнасилва. До началото на ноември пострадалите са 6. Едната от тях – пенсионерка на 69 години, умира в болница.
Заради нападенията столичанките не смеят да излязат сами на улицата по тъмно. Не грее ли на небето слънце, задължително ходят с придружител. Нежният пол е в ужас от маниака, когото обществеността находчиво е кръстила Жоро Павето.
На 6 ноември същата година наближаваща 60-те жена зърва на прозореца си воайор. Развиква се и онзи хуква. По петите му обаче побягва зетят на дамата. Преследвачът забелязва наглеца да влиза в общежитие за глухонеми. Тръгва из стаите. В една от тях намира току-що полегнал в кревата 20-годишен мъж. Убеден е, че това е човекът, надничал през джама. Хваща го и го води в милицията. Задържаният е глухонемият Милчо Кирилов Миланов от сливнишкото село Ракита. В София той работи като дърводелец в „Тих труд“.
Психолози, свидетели и ченгета са категорични – това е Жоро Павето. Заловеният младеж първоначално отрича да е извършвал престъпленията, за които го обвиняват, но после признава. Подлъган е да си „изпее“ всичко с обещанието да му позволят да гледа футболното дерби между ЦСКА и „Левски“. Миланов е заклет фен на „сините“. През февруари 1969-а красавецът е обявен за луд. Въпреки това е осъден на 20 години затвор.
Съобщението на БТА тогава гласи: „Приключи съдебният процес срещу Милчо Кирилов Миланов – извършителя на дръзките нападения срещу жени в столицата през миналата година. По време на процеса са изнесени и данни от неколкократни медицински експертизи, които доказват, че подсъдимият е глухоням. Освен това той страда и от олигофрения, пуерилизъм (вдетиняване) и психопатия, има и данни за наличие на хидроцефалия. Вследствие на всички тези увреждания у него се наблюдава забавяне на умственото развитие и незрелост в характера.
Всички тези неща сериозно са ограничавали неговите възможности за оценка на извършените престъпни деяни. Значителна роля върху такава непълноценна и дефектна личност като Милчо Миланов са оказали и попадналите от западни списания порнографски снимки. Онова което е доказано обаче, е че той не се показва като антисоциален тип, от когото би трябвало обществото да се пази, а по-скоро личност, която трябва да се лекува“.
Докато Жоро Павето излежава присъдата си, внезапно умира майка му. Жената издъхва, измъчвана от притеснения по сина си. До последния си дъх тя вярва, че чедото й е обвинено несправедливо в посегателства над дами. Госпожата смята, че Милчо е тикнат в затвора, за да бъде прикрит истинският злосторник – синът на някакъв полковник с позиции във властта.
Опандизеният Миланов излиза в отпуска, за да присъства на погребението на майка си. На траурната церемония пристига под конвой от милиционери, разправят жители на селото му.
Жоро Павето излежава 14 години зад решетките. Пуснат е на свобода предсрочно, защото поведението му в зандана е блестящо. Нищо, че от време на време надзирателите намират в килията му порнографски списания – нещо абсолютно забранено по онова време.
След освобождаването си Милчо се прибира в родното си село и никога повече не стъпва в София. Днес живее сам в сравнително голяма къща в местността Локвата, на 3 км от Ракита. До неотдавна същия дом обитаваха големият му брат и баща му, но те вече са покойници. Таткото почина на 90-годишна възраст, а малко преди това се спомина и другият родственик – Симо Миланов. Последният издъхна след бронхопневмония, като приживе бе няколко мандата кметски наместник. Сега същият пост се заема от братовчед на Павето, издават запознати.
Роднини на някогашното страшилище за жените има и в Сливница. Там е другият му брат Георги – пенсиониран миньор.
Денем Милчо шета по двора, охраняван от зли кучета с мощни захапки. Във вторник, четвъртък и събота слиза с каруцата си в селото, за да си напазарува продукти от хоремага. Парите, които оставя в магазина, са от малката му инвалидна пенсия.
„Казваме му Милчо, но името му в личната карта е Людмил, – разказва жител на Ракита, желаещ анонимност. – Виждаме се редовно. Черпим се и си пием кафе или безалкохолно. Допреди време той се занимаваше със скотовъдство. Имало е случаи, в които вълци са го гонили по баирите. Баща му е бил фронтовак. Едно време си е дошъл без гащи от войната. Цял живот след това с децата си се е грижел за животни.“
Макар почти всеки в селото да твърди, че Миланов не е истинският Жоро Павето, а клетник, станал жертва на несправедливо обвинение, хората в Ракита си имат едно наум. Местните не дават на Милчо да пие друго освен лимонада, защото знаят, че ангелите му са слаби и сексуалният му мерак не е секнал. Понякога, като зърне жена, той упорито я подканя с жестове да се подмие и да му гостува в къщата.
В селото са категорични, че легендарният им комшия е наследил хиперсексуалността си от своя дядо. Навремето родственикът на Павето насилвал жени в Сърбия и един ден от там пристигнал наказателен отряд. За да избегне отмъщението, Милан зарязал къщата си в центъра на Ракита и се заселил в труднодостъпната местност Локвата.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи