Нешка Робева е най-успешният български треньор по художествена гимнастика за всички времена. Под нейно ръководство България завоюва 294 медала, 7 абсолютни световни, 10 европейски и 2 вицеолимпийски титли. Родена е през 1946 година в Русе. За изключителни постижения в работата си Робева е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт.
– Госпожо Робева, вие сте една от малкото останали личности в България, които въпреки времето, в което живеем, все още говорят за култура и образование. Какво ви кара да го правите и какво е усещането да учите младите хора на патриотизъм?
– Мисля, че не съм една от малкото, просто съм по-гласовита. Не знам как така се получи, че от една нация с култура на високо ниво, грамотна, с добро образование – което го доказват почти милион българи, които намериха място за развитие на Запад – се превърнахме в отрепките на Европа.
Но това се знае. Дръж народа прост и ще го владееш, защото се знае: „Прост народ – слаба държава“. А държавата ни е слаба, по-страшното е да няма държава.
– Какво виждате в очите на хората след един ваш спектакъл?
– След всеки спектакъл е различно. След „Орисия“ плачеха. Срещам и любов. И радост. Всички емоции.
– Как оценявате политиката спрямо спорта през последните 23 години?
– Няма такава. След Цеко Барчовски, който с особен хъс и последователност съсипваше българския спорт, другите просто го ограбваха. Не знам някой да е замилял за спорта. Опростачването, профанщината властват както в страната, така и в спорта. Е, разбира се има и бели лястовици тук-там. Имах среща с новата министърка, поне пред мен показа желание да промени нещата. Само че тя надали знае колко подводни камъни и течения ще срещне. Дано се оправи. Трендафил Мартински (председател на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) в периода 1967-1989 година – бел. ред.) бе живият пример как един човек, който никога не е бил спортист, като ръководител постигна най-големите успехи. Той умееше да открива, да дава път и да защитава специалистите си.
– Смятате ли, че спортистите имат място в политиката?
– Да, разбира се. И защо не? Спортът дава много. Зависи кой спортист с какво образование и опит влиза в политиката. С каква идея. Аз лично настоявах Таню Киряков да се кандидатира. Познавам Таню. Той е мъж с убеждения и най-важното с почтеност, така липсваща на мнозинството ни народни представители. И още нещо много важно – Таню не е самовлюбен глупак, той слуша, учи и пак учи.
– Често казваме, че не може да има по-лошо управление от предходното. Как виждате сегашното и може ли да се слага знак на равенство между него и това на ГЕРБ?
– Всеки народ си заслужава управлението. Но все пак, мисля си понякога, чак това чудо народът ни не заслужаваше… Лошото е, че активните и алчни „млади“, за да се възползват максимално, буквално заклеймиха и изритаха от политиката опитни и изградени хора. България изгуби. Политик за един ден не се става, затова и реваншизмът и партизанщината се оказаха заразни. Дали това правителство е по-добро от предишното? Рано е да се каже. Хубаво е, че обществеността е настръхнала и всяка грешка веднага излиза наяве.
– Редно ли е и трябва ли правителството да си подаде оставката под натиска на протестиращите?
– Не мисля. Протестиращите все още нямат ясна позиция по един съществен и от огромно значение въпрос. Оставка – да, а след това? Накъде, с кого и за какво? Протестиращите не са само на улицата, протестът е заложен у всеки от нас и имено този протест е най-страшен. Безмълвен, не гласовит, със стиснати зъби и непредсказуем. От този протест трябва да се притесняват всички, които си играят с огъня. Протестът не на сития, красивия и умния, а на отчаяния, обезверен човек. Човек, защото и него Бог го е създал…
– Вярвате ли още на БСП и нуждае ли се партията от реформи?
– Вярвам в идеята. Хората в една партия идват и си отиват. Можем ли да сравним Маркс и Енгелс със Сталин, да речем. Или Ботев, който пише и вярва в „единий и светъл комунизъм“. Не, разбира се. Идеята и мечтата на човечеството за един по-справедлив живот е непреходна. Това, че сега я заклеймяват, не значи, че ще я унищожат. Както Инквизицията не е успяла да унищожи християнството… Вярвам, дълбоко вярвам в бъдещето на социалистическата идея. Това и леля Ванга го казваше.
– Движението, което готвят Георги Първанов и Татяна Дончева, ще разцепи ли столетницата и бихте ли се включили или подкрепили техния проект?
– Ако БСП изменя на предназначението си да защитава социално слабите и онеправданите – да! България има нужда от истинска лява партия и ще я има. Кой обаче ще я възроди, не мога да гадая. В партии и в каквито и да е други организирани формации, освен ако са с благотворителна цел, няма да се включвам. Което не значи, че ще оставам безучастна. Ще подкрепям със сърце и душа всяко ново начинание, което ми вдъхва доверие и надежда за по-добро бъдеще на България.
– Смятате ли, че Бойко Борисов и ГЕРБ имат бъдеще в политиката?
– У нас всичко е възможно. Партизанщината и липсата на разум водят до непредсказуеми резултати.
Нека не забравяме, че около властимащите има достатъчно храненици, а с липсата на защита за държавните служители и честите им смени нещата се усложняват. ГЕРБ акумулираха достатъчен финансов ресурс, имат какво и с какво да го пазят.
– На политическия терен се появяват нови играчи – Илиана Раева и журналистът Николай Бареков. Вярвате ли им и смятате ли, че те могат да бъдат алтернативата на сегашното статукво?
– За разлика от Бареков Илиана е неопитна в политиката. Това, меко казано, може да й донесе неприятни изненади. Но Бареков също не е застрахован от неприятности. Кампанията срещу него започна. Може би защото прекалено яростно защитаваше Бойко. Ако трябва да говорим истината, той бе един от журналистите, които изграждаха публичния образ на бившия премиер. Бареков помогна изключително на Борисов.
Това една част от хората няма да му го простят. Сега Бареков застава срещу Бойко, за мен е нормално, защото в един момент и аз бях повярвала.
Глупаво е, но хора сме, а глупостта по нас ходи. Бареков вече търпи последствията от позицията си анти-Бойко. Въпрос е доколко е устойчив и какво ще потърси от политиката. Какви ще бъдат посланията му? Мисля, че трябва да забрави разочарованието си, обидите и заплахите… Бойко не спечели, като за едно кръвно се напъха в болницата. Лично аз си казах: е, в тази баба ли съм повярвала? С извинения пред бабите и аз съм една от тях, но няма да занимавам света с болежките си.
– Защо някои медии се опитаха да ви изкарат лихварка и писаха клевети по ваш адрес, когато се разбра, че сте свидетел по делото „Октопод“?
– Просто защото се срамувам да се страхувам. От самото начало ми беше ясно какво ме очаква, не съм дете, пък и вече съм го преживявала. Но има една истина и без значение в чия полза е, щом са ме попитали – ще я кажа. А дали съм лихварка – ако има поне един човек, на когото съм давала заем, да каже, че съм го притеснила за връщане на каквото и да е, съм готова да бъда разпната. Главният свидетел Георги Цветанов и обслужващият го и услужлив прокурорски или друг състав, знаят много добре каква е истината само едно не знаят – че няма да ме принудят да излъжа, ако ще и с катран да ме залеят. Не съм го правила досега, късно ми е.
– Наскоро почина Александър Лилов. Какви са според вас мащабите на неговата фигура и заслугите му за държавата?
– Мащабите са такива, че плиткоумните ни и пишман политици не могат да ги обхванат. Отиде си един от големите държавници на България. Бях щастлива да бъда приемана от него като приятел.
Сашо бе опора за мен и в едно по-друго време. Спомням си, през 1979 г., когато по настояване на Милко Балев бях предложена за уволнение, спаси ме Трендафил Мартински, но писмото, което получих от Сашо за Нова година и фразата „Вярвам в силата на огромния Ви талант…“, ми дадоха вяра и желание да продължа.
Александър Лилов си отиде и го изпратихме типично по нашенски.
– За разлика от някои популярни личности след промените вие не обърнахте палачинката и не викахте: „Кой не скача, е червен“. Защо не го направихте и отрази ли ви се това по някакъв начин?
– Защото Господ ме е създал да правя спорт, а не палачинки. Шегувам се. Не ги мога тези неща. Аз съм това, което съм. Разбира се, че ме интересува мнението на хората, но определено не на всички. И все пак, ако ми разрешите – популярността не винаги прави един човек личност. По-скоро може да се случи обратното. Как го казваше народът – „Никога не е късно да станеш за резил“.
– Как могат да се възстановят моралните устои на нацията?
– Не знам, наистина не знам. Но в едно нещо съм сигурна, пуснеш ли духа от бутилката, доста ще препатиш, докато го върнеш.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи