Андрей от „Островът на изкушенията“ оцеля след торнадо

В съвременен Робинзон Крузо се превърна героят от „Островът на изкушенията“ Андрей Едрев. Ексцентрикът заряза семейство, бизнес, приятели и в продължение на половин година живя като най-известния герой на Даниел Дефо на райския тропически остров Бали. Кръстосвайки дива Индонезия, бургаският Робинзон описа приключенията си в книга. Едрев сам си е издател на „Островът“, като томчето му няма да се продава по книжарниците, а във Фейсбук „Имам почти 8000 приятели в социалната мрежа, над 1000 вече са се записали“, похвали се риалити героят. За промоцията на книгата си Андрей преговаря домакин да бъде индонезийското посолство в София, а след това му предстои и да издаде диск със заснетите на видео най-любопитни моменти от Балийската авантюра.

Авторът предостави откъс от „Островът“, който публикуваме с малки съкращения. 27 декември 2012 г.

От водите на Бали Едрев извади с харпун гигантска баракуда. Уловът му е неофициален световен рекорд за подводен риболов. Досега най-едрият екземпляр бил уловен в Япония - 29,4 кг. Рибата на Андрей заковала кантара на 31 и над 181 см, колкото е висок той. „За жалост рекордът нямаше как да бъде регистриран, защото комисия на Асоциацията за подводен риболов нямаше как да пристигне на място. Но за мен е важно, че съм преживял това", обяснява пътешественикът. — От водите на Бали Едрев извади с харпун гигантска баракуда. Уловът му е неофициален световен рекорд за подводен риболов. Досега най-едрият екземпляр бил уловен в Япония – 29,4 кг. Рибата на Андрей заковала кантара на 31 и над 181 см, колкото е висок той. „За жалост рекордът нямаше как да бъде регистриран, защото комисия на Асоциацията за подводен риболов нямаше как да пристигне на място. Но за мен е важно, че съм преживял това“, обяснява пътешественикът.

Явно из село Рундума се е разчуло, че наемаме лодка и се връщаме с богат улов, от който всеки иска да опита. Този ден си наехме лодката за 250 хил. рупии (към 25 долара) – от 7 до 19 ч. Прилична цена, ако имаме добра слука, ще си платим лодката, нощувката и може дори да изкараме някой лев.

На следващата сутрин потеглихме след топло изпращане от населението. Легнах за малко на носа на лодката да си изравня тена от гмуркането само по шорти и чорапи. Това трасе вече го минавахме за десети път, снимал съм всичко и казах на другите да ме събудят само за делфин, акула или кит.

След час се насочихме към южната част на остров Ндана. Скоро навлязохме в територията му и водата стана огледало. Една лодка в далечината ни притесняваше доста, изглеждаха като пирати – без флаг. Бомбаджии! Ловят риба с бомби, от които гледката под океана заприличва на лунен пейзаж.“Доближихме ги. Нашите водачи спряха лодката ни. Помолиха ги да не хвърлят бомби, докато сме във водата, че ще ни убият.

Насочихме се към мястото, на което щяхме да ловим и хвърлихме котва. На запад се смрачи, стана страшно. В далечината се образува торнадо, което, докато ние си правехме героични снимки със смели физиономии пред лицето на стихията, тя се приближи твърде близо до нас, на око ги измерих – около 100-200 метра.

Молехме се да промени посоката си, че ако ни засмуче, не се знае къде ще ни закара. Само за две минути небето стана черно и заваля дъжд, придружен със страшни светкавици. Веднага излязохме от водата, защото тресне ли някъде из нея, направо живи ще ни свари. След 30 минути дъждът спря и се върнахме пак на старата локация – прозрачна вода, видимостта около 25 метра, невероятно пясъчно дъно с големи скали, където рибите почти се блъскат като старлетки пред чалга клуб.

При второто ми гмуркане, докато снимах подводния живот, край мен профуча нещо голямо и дебело, като атомна бомба. Оказа се ято акули, които преследваха мен и приятеля ми Деян цял ден, примамени от кървящите риби на харпуните ни. Много исках да снимам акула, но затова трябваше доста смелост. Впрегнах всичката си смелост, за да се озова на един метър над нея. Успях да я заснема с видеокамерата, красива гледка е акула в собствени води. Явно не беше гладна и ми подари още земни дни.

Вече седми час бяхме във водата и слънцето залязваше. Бяхме цял ден на един ориз, с кондензирано мляко и няколко чаши вода, дори кокосовите орехи забравихме. Но поне имахме риба за продаване – около двадесет парчета с тегло почти 30 килограма. По принцип най-ниската цена на рибата в Индонезия е 10 хиляди рупии за килограм и не искахме да даваме рибата за по-малко, продадохме нашата за 300 хил. Днешният ден ни излезе на нула. 250 хил. за лодката и 50 хил. за нощувката. Отпрашихме към нашия кей, където местните приятели ни очакваха. На видеата им показах как се приближавам към костенурка и не съм я убил, как съм до акулата и съм я пропуснал, как съм на една ръка разстояние от мантите (вид скатова хрущялна риба – б.р.) и само съм ги снимал. Бяха доста разочаровани от нас, че не ги убиваме.

Те убиват всичко наред без да се замислят. Не ги оправдавам, но на един остров, само скали, пясък и палми, нямаш много избор. Никакви зеленчуци, никакви плодове, никаква работа, само ориз и каквото си хванеш от морето. Погледите им бяха на невярващи деца…

Рани като тази „цъфнали" по цялото тяло на бургазлията. Първо ги лекували с чесън, после с листа от папая — Рани като тази „цъфнали“ по цялото тяло на бургазлията. Първо ги лекували с чесън, после с листа от папая

Рибна диета му докарва смъртоносна инфекция

Отшелническият живот на Андрей можеше да продължи и по-дълго, ако опасна инфекция на кожата не го принудила бързо-бързо да яхне самолета към родината.

Последните два месеца из островите на Индонезия Едрев се хранел с едно и също – ориз, риба, ориз, риба. „Без никакви плодове! Де факто не приемах въобще витамини. От малкото спане, многото пътуване и ежедневното гмуркане в един момент организмът ми се срина. Прекалената консумация на риба направи кожата ми чувствителна и лесно раздразнима“, разказва преживелиците си Андрей.

Появили се непоносими сърбежи по цялото тяло. „От непрестанното чесане излязоха малки ранички. А мухите това и чакат! Инфектираха ги и за дни станаха огромни. Избиха и по краката ми, не можех да ходя“, казва още Робинзон от Бургас.

На място местните го спасили, лекувайки го с листа от папая. Но преживените мъки го принудили да съкрати приключението си, наплашен от разказите им, че състоянието му често е причина за смъртни случаи.