Вифаджията с 6 апартамента, случайно станал вътрешен министър – Цветан Цветанов, заяви в поредното си фундаментално интервю пред ТВ7, че е допринесъл за развитието на културата. В типичния си дискурс, в който употребява, при това неправилно, стотина думи, Цветанов заяви:
„Например върнахме Панагюрското съкровище на Панагюрище“. И за да поясни по-детайлно заслугите си, допълни: „Гарантирахме да не се посегне на историческите моменти“. (Очевидно министърът иска да каже, че неговите служители са осигурили охраната на експонатите – б.ред.)
Доводите на вицепремиера за заслугите му към арта не спряха дотук. Със строго изражение и особен блясък в очите той изстреля тирада директно в лицето на любимия си журналист Бареков:
„Знаете ли какво е състоянието на театрите днес?
Всички актьори получават по-достойни доходи, вече изградихме много паметници. Открихме находки, които ни помагат да работим с историческото наследство“.
В този момент Бареков благодари на вицепремиера за отделеното време за пореден път да се похвали в студиото му.
Запомнящото се интервю бе излъчено на следващия ден след като Цветанов изслуша и изгледа поредния концерт на приятеля си Веселин Маринов в НДК. Тази своя заслуга към културата той пропусна да отбележи в публичната си изповед.
Интервюто на Цветанов пред ТВ7 с основание разбуни духовете не само в арт гилдията, но и в редиците на ГЕРБ. Културтрегери и партийни функционери направиха прогнози, че най-вероятно премиерът Борисов планира смяна на културния министър Вежди Рашидов. Очевидно Бойко е осъзнал, че силовият вицепремиер може с твърда ръка да вкара в пътя ексцентричните творци. Да докара до успешен край всички реформи в изкуството. Като резултат може най-накрая да се окичим с „Оскар“ или с Нобелова награда.
Парадоксалното е, че досега Бойко не е изразявал публично недоволство от работата на Вежди. Може би все пак премиерът се дразни, че скулпторът прекарва часове в ателието си и продължава да открива изложби, вместо да следи изкъсо процесите на културния фронт.
За разлика от него Цецо е навсякъде – в Бисер, когато е наводнено и когато започват да строят къщи. На магистралата, за да спасява катастрофирали граждани. На икономически форум в Катар, където не се изкушава да отиде на плажа като злополучния си колега Трайчо Трайков. На откриване на изложба на Панагюрското съкровище в Панагюрище. На концерт на Веско Маринов.
В басейн с Веско Маринов в паузата между два концерта.
Всички тези качества го превръщат във всестранно развита и хармонична личност, за каквато мечтаеше навремето Людмила Живкова. Цветанов би могъл да седне във всяко министерско кресло. Но това на културния министър би му отивало особено. За да строи най-после в две редици разхайтените културтрегери, които от ужас ще го превърнат в прототип на всичките си произведения. И основното изискване на соцарта за положителния герой ще бъде възродено.
Евентуалната рокада ще бъде полезна не само за творците, но и за Вежди. Който най-после ще се върне основно към малката пластика и малката водка, вместо да се прави на администратор във ведомството си на „Стамболийски“.
Жалко, че не е жив днес Радой Ралин. Макар че той още приживе прогнозира сядането на Цветанов в стола на Рашидов. И написа блестящата си епиграма: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“.
Днес всички ни е страх от нея.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи