Дълбока зима, някъде около 6 сутринта. Актьорът Валентин Танев зъзне като бездомно куче на жълтите павета. Стои си кротко и чака легендата на френското кино Катрин Деньов. Звездата идва чак след пет часа, когато колегата и от България е влязъл в ролята на ледена висулка.
„Оказа се, че в договора й имало клауза да се наспива до 10 часа всяка сутрин. А в моя тази точка липсваше и затова висях като паяк на страшния студ. Запознаха ни и Катрин ме дари с усмивка, която ме стопли и накара да забравя всичките си ядове“, спомня си за срещата с носителката на „Оскар“ звездата на Народния.
Макар и неволно, той все пак успява да си отмъсти на световноизвестната французойка. По сценарий Танев трябва да играе полицай, който не бива да позволи на Катрин да влезе във френското посолство.
„Трябваше да я бутна, но ме беше страх да не повредя толкова голяма звезда. Направихме един опит и тя начумерено ми нареди да бъда малко по-агресивен. По време на втория дубъл се засилих яко и сценичните ми ботуши поднесоха на хлъзгавите павета. Летях към нея и чувах писъци и викове, че ще я убия. Някак си успях да намаля скоростта и пак доста добре я mодпрях. Получи си грубостта, за която настояваше“, смее се Валентин Танев.
Впоследствие му разказали, че застраховката на Катрин Деньов е била за 1 млн. долара, а той с усмивка отвърнал, че и на парчета да го продават пак няма как да съберат от него подобна сума.
Вальо не се притеснява да псува наляво и надясно всички, виновни за безпаричието, което от години мъчи актьорската гилдия. Той винаги си е падал малко бунтар, а противниците му не смеят много-много да му опонират, за да не го вбесят истински. Говори се, че по време на скандал с колега в Народния Вальо дори е раздавал от своите специалитети – десен ъперкът, последван от ляво кроше. Звездата дълги години тренира бокс, преди да се насочи към по-миролюбивата актьорска професия.
„Вече не се паля толкова лесно. Човек на години съм и не мога да се излагам с махленски скандали. Все още ме вбесяват разни глупаци, които се правят на голямата работа в нашата професия. А ги гледаш, че едва ли не ще умрат от мизерия“, повишава тон звездата от постановката „Хъшове“. Той самият признава, че през годините често се е хващал с какви ли не професии само само за да осигури нормален живот ма жепа си и двете деца.
„Най много ги харесвам гордите артисти без пукнат лев в джоба, но с претенции до небесата. Говорят, вирят носа и после гледат някой да ги почерпи кафе. Не ги мразя, съжалявам ги за тяхната глупост. И не мога да живея като тях. Винаги съм гледал ла съм на работа от сутринта до вечерта, за да се чувствам полезен на себе си и на семейството ми. Едно време дори се изявявах в стриптийз бар. Може и да звучи сензационно, но даваха добри пари и не виждах нищо лошо да работя там. След това бях сценичен работник, мъкнех оборудване, а по-нататък и краставици отглеждах. И не ми пукаше какво ще кажат другите, важното е децата ми да са нахранени, облечени и да имат достъп до дейности, които ще ги обогатят духовно и интелектуално“, разказва Валентин Танев, на когото големият Калоянчев целуна ръка след изпълнението му в представлението „Старчето и стрелата“.
Танев е получавал и куп други награди и признания, но до днес твърди, че е стъпил здраво на земята и не се оставя да го замаят с ласкателства. За себе си казва, че е от тъжните артисти, които не могат да прежалят добрите стари времена, в които е работил с плеяда от големи наши артисти, отишли си без време от този свят. Бившият боксьор години наред дели една гримьорна с Чочо Попйорданов. Близък приятел е и с Тодор Колев. Смъртта на двама от най-обичаните ни актьори оставя незарастваща рана в сърцето му.
„Преди години с Чочо заедно се изправихме пред лицето на смъртта и това ни сближи много. Снимахме „Хайка за вълци“. По сценарий трябваше да се бием на живот и смърт с Чочо в едно тресавище. Нагазихме в калта и на момента потънахме до уши. Никой не беше проверил колко е дълбоко. А колегите се суетят от ужас и не се сещат да ни дръпнат за косите. Едва ни спасиха, а премеждието ни направи неразделни. Не мога да си представя, че вече го няма сред нас“, просълзява се Валентин Танев. Той сякаш проявява суеверие, твърдейки, че смъртта често се опитва да го докосне с ледения си дъх. И все успява да се изплъзне. Така се случва и преди известно време, когато тежка греда на сцената се стоварва върху главата на актьора.
„Някой не си беше свършил работата по декора и дървото ме уцели по главата. Изпаднал съм в безсъзнание, а останалите колеги са били убедени, че черепът ми е счупен. След минути се съвзех, отупах се и продължих. Явно съм роден с дебела глава и с огромен късмет. А и сигурно ми се разминава, защото не се страхувам от това, което ме чака. В крайна сметка всички отиваме на едно и също място. С Тодор Колев често сме се гъбаркали със смъртта. Тя успя него да го прибере, но за мен ще почака“, безкрайно откровен е Валентин Танев.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи