Инициатор за това интервю е самата Тони Димитрова. Естрадната легенда ни потърси, за да опровергае публикация, според която „колила и бесила“ на тазгодишното издание на фестивала „Бургас и морето” в качеството си на помощникът организацията.
Бързаме да дадем думата на култовата изпълнителка, защото изпитваме огромно уважение към нея и творчеството й. За нас е важно да научим и нейната истина по казуса с „малкия „Златен Орфей”.
– Тони, как мина тази година фестивалът „Бургас и морето“, е който сте сякаш кармично свързана?
– Според мен мина прекрасно. Имах щастието да бъда поканена в екипа на фестивала. Салонът беше препълнен до откат. Хората си бяха купили билети, никой не беше дошъл насила. Имаше 12 светли песни. Едната от тях влезе като резерва вместо изтеглената на „Тоника“. Всички ние – и хората от екипа, и музикантите, хвърлихме изключително голям труд. Заслужаваше си. Би Ти Ви снимаше и ще излъчи записа на 6 септември в 12,30 часа. Работихме съвестно и предано Голяма е заслугата на община Бургас, която продължава да поддържа фестивала.
– Кой ви покани да станете част от организацията на фестивала?
– Отделът, който се занимава, начело със заместник-кметицата. Те от години са натоварени с организацията на фестивала.
– Как гледате на обвиненията, че организацията на „Бургас и морето“ тази година не била на ниво?
– Прочетох въпросната публикация, според която коля и беся на фестивала. Мога да кажа, че ако някой прави бесилки и гилотини, то това не съм аз. Твърди се, че организацията се била изложила, били сме накарали хората да вървят пеш. Та това бе заповед на полицията, защото дни преди фестивала се отбеляза една година от атентата на летище Бургас. Заповедта трябваше да бъде спазена, ние нямаме вина.
– Обяснихте ли това на гостите и изпълнителите?
– Да, обясних, че това си е решение на полицията. Някои казваха: „Да не сме терористи?!“. Разбира се, че не са терористи, но нали миналата година в бургаския квартал „Сарафово“ стана инцидентът с взривения автобус!
– Вие сте раздавали баджовете…
– Не е вярно. Имах един бадж на врата си, но по едно време го закачих на ваш колега журналист. Смеехме се, че ако го махна, може и да не ме пуснат. Не съм раздавала нито папки, нито баджове. Няма как да съм присъствала и на обсъждането на журито.
– Е, да, но казват, че сте се държали като императрица…
– Да, така е (смее се – б.а.). Ходих да нося вода на хората, правих резервации в хотелите, носех документите да ги подписват, на голяма част от присъстващите им звънях да им попълвам данните… И всичко това, понеже съм императрица. На императриците им се прислужва, а аз помагах. И дори не отидох на коктейла.
– Били сте ваели мястото на Стефан Диомов в организацията…
– Горкият Стефан Диомов… Сега мен ме метнаха, него го оставиха. Диомов отговаряше за вокалната група. До миналата година бе оплюван и той, но понеже сега не даде песен… Аз от 2003 г. не се състезавам на фестивала.
– Защо?
– Човек трябва да има мярка. Достатъчно съм дала и взела от „Бургас и морето“. Получих достатъчно награди, обич и признание от фестивала.
– Рециталът на сборната група – Кирил Маричков, Иван Лечев, Дони, Славчо от БТР и Венко от „Те“, продължил повече от час и това предизвикало недоумение в зрителите на тазгодишния фестивал…
– Хората пееха заедно с тях и бяха със запалки в ръце. Чуваше се дори до квартал „Сарафово“. След този концерт съм убедена, че има надежда.
– Как гледате на факта, че община Бургас хвърли толкова сили и средства за „Спирит ъф Бургас“ и загърби „Бургас и морето“?
– Категорично не е вярно. Общината добре съзнава, че фестивалът „Бургас и морето“ е традиция, една от емблемите на града. Като изключим плювните, това е един песенен празник.
– Чуха се обвинения, че изобщо не е станало ясно, че има фестивал…
– Напротив. Всички бургазлии и музиканти знаеха. Иначе щеше ли театърът да е препълнен догоре?! А цяла България ще разбере за фестивала на 6 септември, както е ставало в последните години. Тогава ще се излъчи концертът.
– Навремето не се ли предаваше директно?
– „Бургас и морето“ от доста години се предава на запис. И от това не губи, в никакъв случай.
– Кажете честно – опитахте ли се да влияете на журито на „Бургас и морето“?
– Не, подобно твърдение обезсмисля целия труд на такива великани като Йорданка Христова, Митко Щерев, Данчо Стълбицата, Тома Спространов… Не знаех, че съм толкова всесилна. Говорих с Данчето Христова и Данчо Стълбицата. Казаха ми, че и те ще говорят по темата, ако се наложи. Твърденията, че аз съм била зад членовете на журито, докато те са обсъждали, удря върху тях. Как така аз ще решавам вместо журито?!
– А ще отречете ли, че спечелилата изпълнителка Стефка Емилова се е появила на сцената с гърди навън и журито се е замаяло?
– Стефка Емилова имаше само една цепка на гърдите си. И е факт, че преди гърдите си тя показа изключителен глас.
Трябва да си не знам какъв, за да го отречеш. Освен това „Бургас и морето“ е конкурс за песен, а не е конкурс за гърди. Ако някой твърди, че журито се е замаяло от въпросните гърди, подценява журиращите.
– Първата награда отново остана в Бургас, но пък Кристина и Орлин Горанов взеха приза на публиката…
– Кристина и Орлин спечелиха безапелационно наградата си. Имаха близо 600 гласа, Стефка и Светльо бяха на второ място, а на трето Росица Кирилова и Панайот Панайотов. Миналата година песента на Стефан Диомов спечели приза и залата изригна. През 2009-а награда се взе от Васил Найденов и Силвия Кацарова. Не знаех, че те са бургазлии! През 2008-а наградата се взе от Стефан Лалчев, през 2007-а – от Росица Кирилова, през 2005-а от Марияна Попова и Дани Милев… През цялото време се говори за „бургаската мафия“. Ако се разровим обаче, ще видим, че наградите не са само за бургазлии.
– Защо тогава се говори за „бургаската мафия“?
– Всяка година тези, които не са спечелили, ни оплюват зверски. Най-черните сме за тях. А ако спечелят, сме целите в бяло. Чупи ли сте някой бургаски изпълнител да наплюе някой, който не е местен, а е взел награда?! Имало пристрастие. Не, няма!
Явно песните на Бургас са с особена душевност и бодат очите на някои хора. През 2011 г. не присъствах на фестивала, бях на участие. Оказа се обаче, че и тогава съм пробутала своя приятелка. А аз нямах и понятие.
– Другата година ще помагате ли пак на фестивала?
– Да, ще помагам. Ще участвам в организацията, ако общината ми гласува отново доверие. Няма да се огъна пред лъжите. Знам каква е истината, а и хората също я знаят. Никога няма да позволя на сплетниците да унищожат искрицата, която крепи фестивала.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи