Вечното дерби ЦСКА – „Левски“ не е само на терена. Десетилетия наред войната между отборите на армията и милицията се води и с удари под кръста. Преди 10 ноември „червените“ си взимат точки от останалите военни отбори под пагон – „Ботев“, „Черно море“, „Сливен“… „Сините“ пък печелят без проблеми срещу всеки отбор на милицията на име „Спартак“ (Варна, Плевен).
Един храбър варненски тим обаче възроптава срещу тази неправда. Как мичманите от „Черно море“ дръзнаха да бият офицерския ЦСКА в София през 1964 г.? Кой нареди да отнемат военните звания на варненските футболисти? Губили ли са варненци по заповед отгоре? Припомняме събитията.
Публична тайна през 60-те години е, че „Черно море“ се явява подчинен на ЦСКА по военна линия. И двата отбора са под пагон. „Червените“ са на пряко подчинение на военния министър армейски генерал Добри Джуров.
Варненци пък са тимът на военноморските сили, командва ги контраадмирал Иван Добрев – Странджата. Едно обаждане от София е достатъчно да се уреди победа на ЦСКА срещу варненските подчинени. „Червените“ имат право по всяко време да вземат от „Черно море“ който играч си искат.
По тази причина през октомври 1964 г. никой не предполага, че гостуването на „Черно море“ срещу ЦСКА в София може да завърши по друг начин, освен с победа на столичните „армейци“. Няколко месеца по-рано ЦСКА е приключил сезона на позорното 11-то място. Вече няма право на грешка.
Само че треньорът на „Черно море“ Иван Моканов хич не бил навит да пуска аванта на армейците от София. Моканов бил известен с чепатия си характер и не обичал да цепи басма на никого. Властите пък не гледали с добро око на него, тъй като е безпартиен. Три пъти уволняван от „Черно море“, треньорът бил слаган за назидание да дава караули пред портала на военноморското училище.
В онзи следобед на 4 октомври 1964 г. на всички в „Черно море“ им било писнало да развяват бялото знаме, когато отсреща се зададе ЦСКА. Предстояло голямо разчистване на сметки. Капитан на „Черно море“ бил миналият през ЦСКА Георги Димитров-Червения. В състава на армейците от София пък играел бившият футболист на варненци Иван Василев, докато отсреща в отбраната на „моряците“ бил брат му Трендафил.
Треньорът на „червените“ Манол Манолов – Симолията преди това водил за един сезон „Черно море“, откъдето тръгнала и кариерата му. Стефан Янев, бивш футболист на „Черно море“, свидетелства в книгата си „футболни и други историйки“, че Симолията заявил преди мача: „Бием без проблеми! Добре познавам „Черно море“, нали му бях треньор!“.
Само че сметката на ЦСКА излязла без кръчмар. Варненските фурии насмели здраво наперените софиянци.
Нападателят на „Черно море“ Симеон Николов набутал два бързи гола след почивката. Иван Колев върнал един, но той не стигнал за нищо. Случило се невъзможното: ЦСКА – „Черно море“ 1:2! 1
В официалната трибуна Добри Джуров и останалите фуражкаджии от ЦСКА се чудели какво става. Нали уж победата била в кърпа вързана?! Разярен, Симолията ревял в съблекалнята: „Нали ви предупредих бе, аз съм бил треньор на този отбор!“.
Храбрите варненци обаче си плащат тежко за дързостта да бият ЦСКА. По заповед от София „Черно море“ е девоенизиран. На шестимата им най-силни футболисти са отнети мичманските звания. Абил Билялов, Владо Грозданов, Димитър Боснов, Стефан Янев, Янко Атанасов и капитанът Георги Димитров-Червения остават без пагони и сигурните си доходи. Разхвърлят ги по заводите. Нареждането е категорично – до обяд на работа, футболът – след това! Стефан Янев например е изпратен да работи в корабостроителницата, където… прави билетчета за новогодишната томбола.
После го прехвърлят в авторемонтната работилница. Бачкаторите запалянковци го пазят от тежкия физически труд, срещу което трябва да им разказват за мачовете на „Черно море“.
„В понеделник планът за деня увисваше, защото десетина майстори зарязваха работата и ме преследваха с футболните си пристрастия“, разказва Янев. Точка на това безумие по-късно слага шефът на футболната федерация Недялко Донски.
Няма кой обаче да сложи точка на договорените мачове между ЦСКА и „Черно море“. Следващото гостуване на варненци през 1966 г. на „Армията“ вече минава под строг контрол от военното министерство. Двубоят се играе в последния кръг, а от него зависи дали ЦСКА ще стане шампион. На „червените“ им трябва само победа, тъй като при равен титлата заминава в „Левски“.
Години по-късно футболистът на „Черно море“ Тянко Георгиев разказва за събитията преди мача: „Нашият треньор Иван Моканов влезе в съблекалнята и обяви, че трябва да паднем с един гол разлика.
Така му били наредили. След събитията от предния сезон знаехме, че не можем да се съпротивляваме.“ Този път няма шест-пет и „Черно море“ пуска три бързи гола. Четвъртият за ЦСКА пък е от дузпа. При изпълнението вратарят на варненци Симо Нинов пита Иван Василев от ЦСКА къде ще бие, за да се метне в другия ъгъл. В крайна сметка армейците бият 4:2 и стават първи.
„На почивката до мен крачеше командващият ВМС контраадмирал Иван Добрев, който лично трябваше да гарантира загубата ни. Такава псувня метна към официалната трибуна, където беше и министърът на отбраната Добри Джуров… Завършихме 4:2, при корнер бранителите на ЦСКА ме предупредиха да имам готовност и пратих топката с глава в серкмето…“, разказва Стефан Янев за панаирите на „Армията“.
Като награда Добри Джуров отпуска на „Черно море“ военен самолет който да откара футболистите до Варна, вместо да се лашкат цяла нощ с влака. На летището пък играчите се засичат с актьорите Георги Парцалев, Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, които същата вечер имали представление във Варна. „Абе, вие сте по-добри актьори и от нас, трябва да си смените професията“, избъзикал ги левскарят Калоянчев.
От слугинажа към ЦСКА по-късно реве и ген. Велико Станков, председател на „Черно море“. „През десетте години, в които бях ръководител на клуба, най-много ми тежеше слугуването на ЦСКА! Бил съм много огорчен, когато разбирах, че зад гърба ми са уговаряли мачове. И това бяха много случаи!“, казва ген. Станков в книгата „Футболна Варна“.
Варненските партийни другари също били против орташките действия с ЦСКА. По линия на градския комитет на БКП с „Черно море“ се занимавал Милан Статев – едноок партиец, изключително честен човек. Тъй като не бил военен, Статев роптаел, че свалят гащи пред ЦСКА.
„Със седмици ми се сърдеше и не ми говореше. После разбра, че и аз съм бил мамен. Това създаваше конфликти и в отбора ни… Ведомствено дружество бяхме, подчинено на ЦСКА – този мач трябва да им дадем, онзи наш играч им трябваше…Така замина за София Иван Василев. Бях извикан от зам.-министъра на народната отбрана Здравко Георгиев, беше голям мой приятел, и ми заповяда Божил Колев да тръгва за София. Заставам мирно, козирувам…“, разказва още ген. Велико Станков.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи