Томи Димчев е роден на 12 юли 1939 г. в София. Завършва музикалното училище във Варна, ученик е на голямата педагожка по пиано Мила Михайлова. Диригентство и композиция са специалностите му от Музикалната академия, която завършва през 1963 г. Негови преподаватели са Панчо Владигеров – композиция, Бенцион Елиезер и Парашкев Хаджиев – хармония, Марин Големинов – оркестрация. От 1977 г. преподава до пенсионирането си в академията като доцент по оркестрация. Като преподавател създава и ръководи бигбенд, с който Музикалната академия изнася концерти и участва по фестивали и джаз срещи. След пенсионирането му бендът се разпада.
Утре може да си отида и аз така внезапно. И няма да има нищо нелогично, защото годините ми напреднаха. Ето защо искам да споделя моята истина какъв човек бе Найден Андреев“, споделя като предистория музикантът Томи Димчев, дългогодишен декан на Естрадния отдел в Консерваторията (днешна Музикална академия).
Понастоящем е професор в Международната славянска академия в Москва и Петербург. Свързано с тази професура, покойният вече Найден Андреев му доказва, че не е забравил един стар жест… Ето изповедта на Димчев, излята на един дъх:
В моя живот са ми помагали арменци, евреи – само чужденци, ако мога така да ги нарека. Българи? Само аз съм помагал на българи… И не мога да се оплача, благодарни са ми. В този смисъл, ден преди да почине Найден Андреев, бяхме в БНР и правехме предаваме в памет ма Боян Иванов. Найден го води, аз бях гост.
На тръгване във фоайето пред Първо студио го запитах; „Начо, спомняш ли си тук едно време какво направихме?“. Той беше силнотоков инженер в радиото на младини. А аз вече бачках. (Вили казасян много ме обичаше и ми даваше работа – бях без жилище. Така всеки ден се записваше в радиото по един мой аранжимент, от което печелех.) Виждах в коридора как Найден ходи от композитор на композитор да си покаже, че е написал някакви песни. Такива бяха времената. А българинът е сътворен от злоба и от завист – никой не му обръща внимание. Много ми докривя от това, а и той по-млад от мен (сега си отиде на 68, аз съм на 74) и един ден му казвам, без да сме били близки: „Момче, що не ми дадеш една-две от твоите песни да ги видя!“.
Ето за този момент го попитах Найден в последната ни среща. „Как да не помня!“, отговори ми. Тогава ми каза, че има две песнички за Девня. Даде ми ги и аз отидох при Александър Йосифов – директора на „Балкантон“, с когото сме съученици от Музикалното училище. А той имаше да ми се реваншира за един случай от Музикалното училище. Помолих го да приеме две песнички на един млад композитор. Той не го знаеше въобще. Подчертах, че те са за Девня, за която много се шумеше като национален строителен обект. Едва ли някой певец щеше да разчита с тях да стане любимец предвид тематиката, затова предложих да ги изпее тогавашната ми съпруга певицата Емилия Маркова, достатъчно популярна за времето си. С идеята да направим малка плоча. Издадоха се. Потръгнаха му нещата.
Минаха години, през които много рядко се виждахме. На мен ми направиха мръсотията в академията – не можах да стана професор. Затова на 65 от днес за утре подадох молба да се пенсионирам, за да не ги виждам и чувам. А можех по закон да остана до 69.
Един ден ми звъни телефонът. Найден: „Много искам да те видя!“. Седнахме на кафе и ми каза: „Аз имам сантимент към теб. Ти навремето ми подаде ръка, което аз няма да забравя никога. Знам, дето ти направиха мръсотия. Имам единия ти учебник по оркестрация. Нямам новия, за който те обвиниха, че си преписал, искам да ми го дадеш. Ще ги занеса в Русия“.
Учебникът беше в 4 части и не беше всичко ново. В предговора съвсем коректно бях отразил източниците. Нямах какво да крия. В България никой не е писал трудове по оркестрация освен мене и моя проф. Марин Големинов (неговият също беше по френски източници).
Найден продължи: „Аз съм професор в Славянския университет на Москва и Петербург – ще те предложа и теб с твоите два учебника! Ти трябва да си изчистиш името! Правя го, защото така отзивчиво ми помогна на младини“. Мина една година. Не съм го търсил, сам се обади:
„Дай да се видим – ( после ще говорим!“ Той ми донесъл дипломата. Първият ми въпрос беше -тъй като знаем, че се правят всякакви фалшификати -дали ще мога да я заверя. Един вид, дали е истинска. Не ми се обиди. Заверих я бързо и лесно в Консулския отдел на Русия.
Десетина дена преди да почине, ме попита какъв е бил точно редът за заверка, защото и на него му трябвало. Явно – за конкурса за директор на Музикалния театър, което както се разбра, бе голямото му разочарование, а може би и причината да получи инфаркт. След толкова години му се е наложило.
Когато беше съветник на Ламбо, аз се отбивах при него в Министерство на културата. Един ден виждам дипломата му за академик от БАНИ – възстановената Българска академия на науките и изкуствата. „О, ти си станал академик!“ Той: „Ей, толкова съм залисай в работа, че забравих да ти кажа… Веднага напиши една молба за прием. След два дена имаме годишно събрание – ще я внеса“. Направихме го и така ме приеха за академик. Ето това е направил Найден за мен – като признание за това, което съм бил аз в силните си години. (Просълзява се – б. а.) Защото аз и сега искам да помагам на талантливи млади хора, но нямам възможност, не съм на позиции.
Малко е да се каже, че съм му благодарен! Въпреки че това не ми е послужило никъде – нито за пенсия, нито за някаква работа. Нямам никакви материални облаги жестът му е само за името ми, което бе опетнено. Бог да го прости!
На последната ни среща той не даваше признаци, че ще се случи най-страшното. Казах му, че добре би било да направим предаване и в памет на музиканта Георги Борисов, който на 13 август прави година от смъртта си. Не бях сигурен в датата, затова се разбрахме да питам жената на Жоро. Беше петък. На другия ден вече знаех датата и почнах да звъня на Найден. Почти до 12 вечерта съм му звънял. Не вдига телефона! А и аз не знам какво е състоянието. В неделя не знам, че е починал и продължавам да звъня.
Съобщават, че е починал. Голям шок. Щях да изпусна телефона. Още не мога да се оправя…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Това е болната тема на обществото – образованието. На времето за това Банана ви резна крилцата. Имахте власт и се гласувахте всичките за професори. А в БАНИ се събрали куцо, кьораво и сакато и от нямане какво да правят, напиканите старци по цял ден се гласуват за академици. Ей така, на кило, да има… а такива като Симеон Щерев, Томи Димчев, Димитър Симеонов, си остават мръсни гниди в музикалната общественост.
Заради този келеш,,Томи Димчев,,-с извинение ,които няма нищо общо с музиката и наи-вече с джаза ,доста студенти НАПУСНАХА Музикалната Академия и намразиха всичко свързано с Естрадния отдел!!!И на 100 години да стане ако го срещна ще му се изплюя в очите и ще му забия шамарите !!Преподаваше по инструментознание ,което явно бе приписал и на изпитите имаше една реплика -Нали знаеш аз на момчета шестици не пиша ,,,Държеше се ,като наи-обикновен позахлебил селяк!! Няма лошо да си дебел селянин с очилца от ония половинестите ,дето те карат да изглеждаш малко по шик ,но да искаш рушвети за подпис и то във времена ,когато 1992 година няма един преподавател в академията с наглото–Нали знаеш 200 марки ,ти нали работиш!,,или да не пишеш шестица на човек научил на изуст шибаното инстроментознание си е вече свинщина !Този дебил на последния изпит на ,които го видях ми се изсра на всичките ми стремежи свързани с израстването ми ,като музикант!Бях научил на изуст целия учебник ,тои се изкефи че ще ми пише четворка защото не съм бил момиче и аз ,като протестирах се съгласи на петтица ако изброя всички видове кларинети !И така аз ги изброих но ,когато чу за последния ,,сопранинов в ес,,тои подскочи ехидно и отсече–Такъв няма аиде бегаи четири ти стига !!Не повярвах и излязох в коридора ,отвори учебника ,които ТОИ помияра е написъл подчертах неговия текст написано ясно ,,и сопранинов в ес строи,,нахлух в залата имам четирима колеги свидетели ,които бяха на изпит с мен в група и му тикнах учебника под очилцата!!Този боклук се разкрещя ,че ще направи всичко възможно да ме разкара от академията !АЗ побеснях и реших ,че като няма нормални преподаватели а другите 1992 година се бяха изнесли в чужбина и аз дори по инструмента си нямах вече месеци уроци ,то е редно да се махна от това място превърнато в помиина яма от е такива боклуци!Дори жена му –секретарката на естрадния отдел –беше подготвена за това мое начинание и ме изненада с някакъв документ ,че няма повече да продължавам образованието си никога вече !Колегите знаят за тези семеини мафиотски структорки !Цели фамилии се бяха настанили в това учебно заведение и окупирали всичко например ,,Кърпарови,,Този ,,тромпетист професор,, моля ти се Кърпаров никога ама никога през моето развитие на музикант не съм го чувал да свири ???????!На Професор Тимофеи Дохшицер в разговори му бе неудобно да говори за него -разбирам го !Така или иначе тази тема е актуална и е разбираем коментара на на тази колежка под статията !Руми разбирам те и ти съчувствам наистина в България се случиха тези неща ,което е много жалко !Дори бях свидетел на собственото си музикално погребение ,случаино във входа на нашата кооперация ,където живеех в София преди да изляза на стълбището дочух разговор на един наш диригент с колега ,тои го попита-Знаеш ли кои живее тук ,,,и т н т ,,,а беше много добър музикант ,колко жалко ,,,а какво се случи…….. и т н т !……………………………………