Босът на мината убиец изчезна

Три седмици след зверската трагедия в рудник „Ораново“, при която загинаха 4 миньори, собственикът на мината Красимир Паргов тотално се изпари. Маститият бизнесмен не вдига телефона си на непознати, а роднини и комшии са инструктирани да не казват нищо на любопитните журналисти.

Цял Радомир трепери от страх, че може да пострада от местния феодал, макар че е ясно – каквото и да се случва в държавата ни, никога няма виновни, осъдени и излежали присъдата си. Вероятно на този неписан закон се осланя и Паргов, когото зад гърба му наричат фуражния крал и Говедаря.

И докато роднините на миньорите се чудят как ще я карат занапред и с какви финансови средства ще се препитават, новобогаташът е засилил мерките си за сигурност. Апартаментът му в центъра на града, прочул се с производството на чесън и с развитата черна металургия, е обезопасен с камери. Няколко момчета постоянно наблюдават около входа и пазят „достъпа“ към него от любопитни журналисти и опечалени, но гневни роднини на миньорите.

Паргов е пуснал електрически ток покрай оградата на говедарника си и близкия язовир, който също стопанисва от години

В цял Радомир никой не знае кой е Красимир Паргов, но всички познават Краси, собственика на мините, на краварника, на свинарника, на ресторанта, фитнес центъра, борсата и какво ли не още. Голяма част от местното население работи за него и това е причината да не бъдат никак разговорливи. Оказва се, че този човек е завладял целия град.

Екипът ни попада на група ромки, които напук на жегата обикалят местния зеленчуков пазар.

„Какво да ви кажем, ние този бате не го познаваме. Ама го знаем сега от телевизията, от новините. Разбрахме какво се е случило. Бог да прости загиналите, съдбата им е била такава Краси е богат човек, не можем да се мерим с него. Можем да му бъдем само ратаи, ако ни цани, де. Ама надали ще стане, защото той с такива като нас не се занимава. Предпочита си бели хора за работа. Макар че и от тях не е доволен, и на тях се кара. Па разправят, че се случвало и да ошамари някой, ама нали е шеф – простено му е. Говори се, че в краварника си пуснал ток по оградата, за да не пипат животните, но ние не знаем дали е така… Да не ви излъжем. Може само слух да е, същото важело и за рибарниците, които държи. Там простосмъртен човек не може да стъпи, защото може и да се стреля по него“, една през друга нареждат ромките пред репортер. И ни заклеват в никакъв случай да не пускаме снимките им.

Двете госпожи са наясно с бизнеса му, но предпочитат да не правят много коментари, защото бил „голям човек“ и имал влиятелни приятели в София. Пиел си кафето лично с Бойко Борисов. Местната му власт също не е малка и се простира почти на цялата територия на община Радомир.

След мината, в която до момента не е инвестирал нито лев, макар че я стопанисва от няколко петилетки, и която му позволява да живее охолно и да носи обувки, равни на една миньорска заплата, Паргов върти бизнес и с говеда. По думите на жители на село Прибой говедата са единственото нещо, от което мускулестият мъж наистина разбира.

В началото на 90-те, далеч преди да си помисли, че някой ден ще стане шеметно богат и ще феодалства из родния си край, Красимир пасял няколко крави и бик. Хайванчетата не били негова собственост, но това нямало значение, защо така изкарвал хляба си. Работел денонощно из къра на Прибой. С времето придобил толкова голям опит по отношение на кравите, че натрупал знания почти колкото един ветеринарен лекар. Тогава се научил и на касапски майсторлък, а на уменията му се възхищавали дори по-възрастните овчари и говедари.

Попаднал и на приятели, които смело му протегнали ръка и го вкарали в големия бизнес. Така радомирецът сменил дънковата фермерска риза с маркова и яхнал мощен джип. Буквално за една вечер осъмнал като собственик на Месокомбината в Перник, където били разфасовани животните му, а месото им било направено на колбаси.

Бърза справка в търговския регистър показва, че Красимир Михайлов, известен с фамилията Паргов, днес е обвързан с обръч от фирми. На някои е управител, а на други собственик. От старата текезесарска сграда с крави и бик не е останал и помен, като изключим разбичкана жълта фуражо-мелка, която би послужила само като сантиментален спомен. Баровски бял зид опасва площ от няколко декара, където животните на Паргов щастливи пасат на воля във ферма за около 2 млн. лв. По него са накачулени миникамери, които пазят от крадци и зложелатели. Дори врабче не може да припари дувара, по които е пуснат и ток

Собствениците на земята, върху която някога се помещавал соцкраварникът, а сега фермата на Паргов, така и не са успели да я реституират. Табела предупреждава, че обектът е частна собственост, а влизането на външни лица е забранено.

„В миналото Краси гледаше и свине. За него няма срамна работа. Беше един работяга, жилав, трева косеше, сено събираше. Неговите корени са от едно село до Прибой, което бе потопено под водите на язовир „Пчелина“. Ама стана така, че сега Михайлов е собственик и на язовира и на другия „Въта“. Риболовът е платен, а водоемите са заградени. Не знаем кога и как ги е купил. Върви му на човека, само от време на време някой пуска глупости по негов адрес. Ние като бияч и пияница не го знаем. Ние го знаем като работещо момче. Сега, може да е „нагазил лука“ – негов си проблем, факт е, че цялата околия работи за него. И дава хляб на много народ. Може да не са големи заплатите, но редовно си ги вземат хората. В едно сме сигурни – Краси от мини може и да не разбира, но от крави и свине със сигурност има понятие. Но виж, върви му и търговията с кюмюр в Перник“, разказват местните жители.

Красимир Михайлов е едноличен собственик на „Балкан МК“ и „МЕК Балкан“ с предмет на дейност добив на въглища. Посочените за контакт адреси на всичките му фирми водят до мястото, където се намира Месокомбинатът в Перник.

Говори се, че в края на 1995 г. Красимир Михайлов бил избран за председател на съвета на директорите на Добруджанска търговска банка, която по-късно, прибирайки парите на наивниците умишлено се самофалира.

Прелетните птици предсказали трагедията в „Ораново”

Лястовици вещаят беди

От началото на месеца местните хора в Радомир треперят заради стотици лястовици, накацали близо до църквата в малкото градче. Накацалите на гроздове черни птички по електрическите жици стряскали суеверните радомирчани. Според народното поверие, ако небето почернее от безобидните предвестници на пролетта, а хвъркатите птички свиват гнезда в близките сгради, това вещае голямо бедствие.

Събирането на многобройните лястовички близо до фермата на Красимир Паргов според местните хора никак не било случайно. Безобидните птички предусетили трагедията, която се разигра в мината на милионера, а продължителният им престой в Радомир за наплашените радомирчани означавал само едно – че затрупаните миньори едва ли ще бъдат открити живи. Така и се оказало.

Преди година същото знамение наплаши и жителите на Перник, които пострадаха при опустошително земетресение и изпаднаха в шок и паника. От мощните трусове хиляди хора останаха без покрив над главата си.

ВИЖ ВИДЕОТО: