Мичурин станал академик без висше

От какво е умрял Мичурин?

Паднал от една ягода и се пребил.

Този виц едва ли ще се стори смешен на онези, които не знаят кой е човекът, на когото е посветен. А героят в него е Иван Владимирович Мичурин – един от най-великите руски биолози, създател на много нови сортове плодове. Приживе той правел хибриди между всевъзможни растения, в резултат на което се появили непознати в миналото видове грозде, череши, ябълки, круши, сливи и т.н. Е, няма данни Мичурин да е кръстосвал ягоди с дръвчета, но при все това анекдотът, с който започнахме нашия разказ, звучи правдоподобно.

Не, славният ботаник не е умрял вследствие на падане от ягода. Починал е от рак на стомаха. Открили му тумора в края на февруари 1935 г. Смъртта настъпила няколко месеца по-късно – на 7 юни.

И в последните си дни Иван Владимирович продължавал да работи по създаването на нови сортове растения. Макар и измъчван от страшни болки, той пишел научни трудове в леглото си, приемал асистентите си и им давал указания. И до сетния си дъх повтарял на сътрудниците си мотото на своя живот: „Не можем да разчитаме на подаяния от страна на природата, нашата задача е сами да си ги вземем“.

Гениалният биолог се появил на бял свят на 27 октомври 1855 г. в гр. Козлов. Баща му бил дворянин, но не от най-заможните. Известно време таткото бил на служба в Тулския оръжеен завод, а когато приключил с тази работа, се преселил в имението си „Вершина“.

В семейството на помешчика Владимир Мичурин Иван бил седмото дете. Всичките му братя и сестри обаче измрели в ранна детска възраст. Когато бил на 5, починала и майка му – Мария Петровна.

Бащата на бъдещия ботаник се интересувал живо от нови технологии в земеделието и постоянно четял научни трудове. В свободното си време правел опити с плодови и декоративни растения или ограмотявал децата на селяците. Във „Вершина“ веднъж месечно пристигал колет със семена, които Владимир Иванович използвал за многобройните си експерименти.

Покрай бащата по биологията се запалил и синът. Когато не бил на училище, малкият прекарвал дълги часове в градината. Гледал какво прави татко му и попивал от знанията и опита му.

През 1869 г. Мичурин-младши завършил Пронското училище и се готвел да постъпи в Петербургския лицей. Точно тогава обаче баща му се разболял и починал. Понеже възрастният мъж оставил дългове, имението „Вершина“ трябвало да се продаде. Това драматично развитие на събитията лишило Иван от възможността да получи висше образование.

Бъдещият световноизвестен ботаник все пак искал да поучи още малко и се записал в Рязанската гимназия. Няколко месеца по-късно го изхвърлили от там заради „непочтително отношение към началството“. Според неофициалната версия пък той би натирен от школото, защото чичо му отказал да даде подкуп на директора на гимназията.

1872-ра е годината, в която Мичурин започнал работа като касиер на товарната гара в гр. Козлов. Две години по-късно срещнал и другарката си в живота – Александра Василиевна Петрушина. Тя останала негов верен помощник до 1915-а, когато починала от холера.

Защо Мичурин нямал деца? Защото е кръстосал краката на жена си.

Съдейки по този виц великият ботаник не е оставил потомство. Истината обаче е друга. Той е имал и син, и дъщеря. Мъжкият му наследник напуснал семейния дом в Козлов, когато бил на 14 г. Заживял в Петербург и преустановил контакти с баща си. Наследникът отишъл да види татко си Иван Владимирович само един единствен път – няколко месеца преди смъртта му.

С дъщеря си Мария Мичурин пък бил доста близък. Според биографите на знаменития експериментатор щерка му също се интересувала от биология и много му помагала в опитите с растителни култури.

Докато работел на гарата в Козлов, Иван Владимирович се замогнал и това му позволило да се заеме със самообразоване. Изчел маса учебници по ботаника и си наел земя, където започнал да засажда хибридни плодове и зеленчуци. На тази нивичка се родили някои от най-впечатляващите му кръстоски.

Известно време Мичурин въртял и часовникарска работилница. Тя му била необходима, за да покрива разходите си по закупуването на семена.

За няколко петилетки Иван пожънал невероятни успехи в хобито си. Съумял да създаде дори сортове плодове, които виреели при тежки метеорологични условия. Затова и през 1912-а властите го наградили с орден „Света Ана“. Година по-късно с него се свързали американци и го поканили да се пресели в САЩ. Предложили му и 2 млн. долара, за да откупят колекцията му от хибридни растения. Иван Владимирович обаче отказал офертата.

След октомврийската революция през 1917 г. Мичурин получил голяма поддръжка от съветската държава. По негова молба експериментална му ферма била национализирана и превърната в Централна генетична лаборатория. Самоукият ботаник заел поста директор и се радвал на сериозна бюджетна издръжка. Наградили го и с няколко престижни ордена.

Макар и без висше образование Мичурин бил удостоен с научни звания. Обявили го за заслужил деятел на науката и техниката, доктор на биологическите науки и дори за академик.

След смъртта на Иван Владимирович село Дълго, край което се намирало имението на баща му, било прекръстено на Мичуровка.

Град Козлов пък станал Мичуринск. Появил се и град Новомичуринск.

Комунистическите власти в България също засвидетелствали уважението си на славния руски ботаник. През 1950 г. крайморският град Царево получил името Мичурин. С това название курортът останал до 1991 г.

Завършваме нашия разказ за Иван Владимирович с още един виц, посветен на живота и делото му. Някакъв черен ром откраднал диня от бостана, но бил подгонен от пъдаря. За да се спаси, циганинът се качил на черница. Когато пъдарят си заминал, тръгнал да слиза, но изпуснал динята и тя паднала върху главата на случайно минаващ старец. „Ей, тоя Мичурин съвсем се увлече“, рекъл дядото, докато се съвземал от удара.