Актьорът Иван Григоров нямал приятели в гилдията! Виж защо:

  Иван Григоров, популярен някога актьор с петдесетина роли в киното, почина миналата седмица и веднага се намериха хора да кажат добри думи за него. Вероятно 69-годишният артист си ги е заслужил, а и да не е, така се прави при смъртен случай – за умрелите или добро, или нищо.

Ако искаме да сме честни с читателите си, обаче, няма как да не отбележим, че Григоров бе спорна персона. В Сатирата, където взимаше заплата години наред, той така и не стана любимец на трупата. Нещо повече, прякорът му в арт средите бе Мръсното. Лепнаха му го, защото все намираше повод нещо „хубаво“ да каже и направи за колегите си.

„Аз почти с никого не съм се карал, но и почти никой не може да ме понася. Винаги на всеки съм казвал директно истината, на никого ме съм правил мили очи. Имам само двама приятели от Сатирата. Калоянчев например не ме понасяше, но ме приемаше с чувство за хумор и оценяваше моята откровеност“, споделяше приживе Иван Григоров. И се кълнеше, че прозвището Мръсното си го бил измислил сам, защото станало мода хората да дописват с тире нещо след имената си. Мръсни номера не бил правил, само се майтапел.

В последно време нямаше и помен от някогашния му звезден имидж. Иван бе пуснал бяла брада и носеше големи очила на лицето си. Ако го срещнеше на улицата, средностатистическият българин трудно би го разпознал, даже и ако го е гледал на сцената и на екрана.

„Промяната се дължи на ЕГН-то“, обясняваше артистът и отпиваше глътка от дежурната си водка.

Той бе редовното присъствие в квартална кръчма тип „Каубойска среща“. Останал без роли, разчитащ на мизерна пенсия и позабравен от публиката, славният навремето актьор се черпеше с алкохол по цял ден. Барманът го познаваше и щом го видеше на прага, му наливаше без подканяне.

Мълвеше се, че Григоров е бил в обтегнати отношения с двамата си синове. „Децата вероятно са му се разсърдили заради чепатия му характер и склонността му да прекалява със спиртните напитки“, коментираха негови комшии.

Сам той не криеше, че не се разбира добре със съпругата си. „За мен тя е вече покойница, не я познавам“, отсичаше ядосано, когато станеше дума за жена му. А попържаше и съседите си, защото му правели проблем, че не плаща редовно сметките за стълбището и асансьора в блока.

Григоров имаше просторен апартамент в кооперация на кинаджии на бул. „Гоце Делчев“. Казват, че притиснат от безпаричието, в последните години се принудил да се раздели с него. Разменил го за две по-малки жилища.

„Най се радвам, когато гръмне взрив в София, а правителството излезе и каже, че нищо не е станало. Това ме крепи. Виждам как непрекъснато ме правят на олигофрен.

Обраха ме комунистите, взеха ми акъла, идеите, всичко“, споделяше артистът от „Неочаквана ваканция“, „Адио, Рио“, „13-ата годеница на принца“, „Васко да Гама от село Рупча“ и много други хитови филми.

Преди да се посвети на изкуството, той работел в завод за мотокари и електрокари. Във ВИТИЗ не го приели от раз, чак от третия път.

„Мечтаех за Сатирата, откакто съм актьор, а съм станал актьор, откакто съм се родил. От малък обичам да лъжа, но пък някои казват, че не съм лъгал, а съм бил импровизирал. Като дете все ядях бой за разни случки, които разказвах. Не казвах истината, а разказвах така, че да е интересно“, споделяше Григоров.

Като студент той не пропускал представление в Сатиричния театър. Всяка вечер ходел. Гледал на Калоянчев, Парцалев и Мутафова като на идоли. „Когато отидох по разпределение във Видин, дойде там Калата да пренесе постановката „Големанов“. Той тогава участваше като режисьор. Като започнахме да репетираме, каза: „Тебе май нещо много те бива“. Това се случваше рядко, той обикновено хвалеше само себе си. Започна дори да урежда да се преместя в Сатирата. Оказа се, че не мога, защото разпределението ми е за три години. След това дойде Николай Поляков да ме кани за театъра в Пазарджик. Бях хванал едно корито с шарани, а Поляков пристигна посред нощ в село Комощица, Ломско (родното място на Иван Григоров – 6. p.) c кръЧмаря да ме търси. Помогнаха ми двамата да изчистим рибата, изпържих я и седнахме да се черпим. Изядохме едно корито шарани, изпихме две кофи вино и се навих да отида в Пазарджик“, разказваше актьорът. Видинският театър го дал на съд защото не си изкарал разпределението. Но от Пазарджик поели защитата му – наели адвокат и доказали, че при тях е отишъл при по-лоши трудови условия. Така му се разминала глобата.

„В Пазарджик изкарах три години. Отидох оттам в театър „София“, а в Сатирата всяка година подавах молба за назначение. Е, не ме искаха. В „София“ играех неотлъчно до Коста Цонев само сериозни роли. След 5 години напуснах. Една вечер с Антон Горчев вървяхме по улица „Шишман“ и съвсем случайно срещнахме новоназначения директор на Сатирата Младен Киселов. Антон му сподели, че съм се махнал от „София“. Назначиха ме в Сатиричния на щат за еквилибрист. Тази бройка Боцо Хаджиянков Благой Хаджиянков, зам.-шеф на Сатирата по онова време – б. р.) я уреди от цирка.“

Без следа в театъра

Иван Григоров си даваше сметка, че с нито една театрална роля не е постигнал популярност. Актьорът сам признаваше, че се е разминал със знаковите си роли на театралната сцена. Но пък се гордееше особено с успехите си в киното. „То ме направи известен“, въздъхваше актьорът със загадъчна усмивка на лице.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: