Камен Ситнилски коли и беси във Висшия съдебен съвет

Дон Корлеоне на съдебната власт – това е най-новият прякор на Камен Ситнилски, корполентна фигура от средите на правосъдието и до неотдавна близък приятел на Васил Божков. Прякорът се понесе из коридорите на Съдебната палата, след като медиите публикуваха тези дни телефонните му разговори с неговите подчинени прокурори – Емил Христов от Бургас и Иван Ванчев от Хасково.

От записите, направени със законно приложени СРС-та, става ясно, че те са неговата преторианска гвардия.

Точно те са организирали прокурори из страната да гласуват под строй за Камен Ситнилски и неговия „адютант“ Румен Боев от Пловдив при избора им за членове на Висшил съдебен съвет (ВСС). В прокуратурата вече започна разследване около публикуваните разговори. Ако то бъде изведено докрай, скандалът може да засенчи славата на Красьо Черния като кадровик на съдебната система.

Бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев е сред протежетата на Ситнилски

Първият разговор е от август 2012 г. Иван Ванчев и Емил Христов звънят на Ситнилски от хотел „Рич“ между Равдва и Несебър. Наричат го „шефе“ и му обясняват, че здраво са се заели с поръчката му да събират гласове в негова полза. Ситнилски ги съветва „да се държат заедно“, за да проработи планът им. В този дух е съдържанието и на другите разговори.

Кои са героите на този телефонен сериал?

За широката публика Камен Ситнилски не е известно лице, но в съдебната система се знае, че той коли и беси. В новините по телевизията преди време се движеше като сянка на бившия главен прокурор Борис Велчев. Ситнилски беше негов първи заместник. Захапал неизменната си пура той наблюдаваше тежки разследвания, които така и не се увенчаха с успех – за измамите с еврофондовете, срещу Илия Илиев и Румен Петков и т.н. Името му обаче гръмна в два вече позабравени скандала. Твърдеше се, че точно той е предупредил Мургина, че ДАНС се готви да я арестува, докато взема подкуп с белязани пари. С инициалите К. С. по-късно е подписан и есемес до прословутите „братя“ Пламен Галев и Ангел Христов, които бяха осъдени, но така и не влязоха в затвора.

И в по-далечното си минало като прокурор Камен Ситнилски има не малко тъмни петънца. Например, навремето е уволнен от Татарчев. Мотивът – че е прекратил дело №2 срещу тези, които скриха истината за Чернобил.

След отстраняването на Ситнилски делото е възобновено. Завършва с осъ-дителни присъди, години по-късно Филчев го връща обратно в системата.

Днес във Висшия съдебен съвет (ВСС), който назначава и уволнява в съдебната система, Ситнилски е много важна фигура. Той е „босът на кадровиците“, а прокурори като героите от телефонните разговори – Емил Христов, Иван Ванчев, Светозар Лозанов са неговите уши и очи по места. Чрез тях той упражнява огромната си власт. На практика тези прокурори решават кои от делата ще влязат в съдебната зала и кои ще бъдат прекратени.

Приятелският кръг на Ситнилски е ориентиран към най-интересните части на страната. Емил Христов е начело на Апелативната прокуратура в Бургас, където е рафинерията на „Лукойл“. Иван Ванчев правораздава в Хасково, където има граници, митници, контрабанда. Враца, в чийто съдебен окръг влизат делата на АЕЦ „Козлодуй“, е в ръцете на Светозар Лозанов.

Край затънтеното врачанско село Главаци е едно от любимите места на приятелския кръг. Домакинът там – окръжният прокурор Светозар Лозанов, е голям любител на чашката. Според местните той се привързал към алкохола след трагичен инцидент. Преди години синът му се застрелял с ловната пушка на баща си. Дъщерята на Лозанов – Теодора, също юристка по образование, развъжда риба в язовира. Приятелите на баща й, начело с Камен Ситнилски, от години си организират забавления в красивото място. Превърнали са го в недостъпна крепост за простолюдието. Защитени от табели с надпис „Частна собственост“, хвърлят въдиците за шарани и решават съдбата на важни дела.

Преди време разследваща журналисти попаднали на прокурорския оазис във Врачанския Балкан и заснели филм за него. Той обаче така си и останал неизлъчен по една от големите телевизии. Спрян е след обаждания на хора от високите етажи на правосъдната система и МВР. Сред тези, които понатиснали да бъде спрян, казват, че бил и бившият главен секретар на вътрешното ведомство Калин Георгиев. Амбициозният полицай също е сред най-близките на прокурора Ситнилски. Той го наричал покровителствено „моето момче“.

Другите приятели на Ситнилски също не са със случайни позиции и връзки. Емил Христов е шеф на Апелативната прокуратура в Бургас, а името му се свърза с лихваря Тодор Илиев Атанасов – Томи Черния, и сенчестия бизнесмен Венцислав Чамурджиев. Когато срещу него е образувано разследване, че покровителства организираната престъпност в Бургаския регион, лично Камен Ситнилски го предупредил да внимава.

Другият от кръга на Ситнилск – прокурорът Ванчев се прочу, че подслушва незаконно магистрати и политици, сред които и председателя на Върховния касационен съд, при това с една едничка цел – за да разбере дали любовницата му – шефката на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова му изневерява. Ванчев е уволнен, но съдът по-късно го възстанови на работа.

Във Висшия съдебен съвет лобито на Ситнилски се допълва и от още двама магистрати. Те са Румен Боев, бивш прокурор в Пловдив, и атрактивна експрокурорка, чието име се пази в редакцията. За нея казват, че е свързана със Ситнилски не само професионално.

Семейството на новия Дон Корлеоне на съдебната система също е настанено на отговорни позиции във важни ведомства. Съпругата Донка е счетоводителка на Националната следствена служба. Големият син Адриано се мотае в ДАНС, а вторият син е юрист в Агенция „Митници“. Дъщерята Мария е коскоджамити съдия в Апелативния съд в София-град, а преди това е била юрисконсулт в МВР.

Според имотната декларация семейството притежава 5 апартамента, къща в Кочериново и 2 гаража. Казват, че това е само една малка част от огромната империя на Ситнилски. През 2007 г. прокурорът официално се обогатява с две нови жилища, всяко с площ от 98 кв. м. За тях плаща едва по 30 000 лв.