Джентълменът на българската политика – така наричали трикратния министър-председател на България и дългогодишен лидер на Демократическата партия Александър Малинов. Достолепен, интелигентен и спокоен, той дълги години внасял европейски дух в дивата политическа джунгла на следосвобожденска България. В политиката Малинов успял да преживее всичко – от светлия миг на обявяването на българската независимост през 1908 година, когато оглавил за пръв път правителството, до несправедливия си престой в затвора през 1922-1923 г.
Зад решетките един от най-истинските демократи в българската история попаднал по заповед на земеделския лидер Александър Стамболийски, който по това време бил министър-председател. Така един от най-компетентните за времето си юристи бил лишен от свобода без съд и присъда. По-интересното в случая е, че като юрист, само няколко години преди да бъде хвърлен в затвора, Малинов защитавал самия Стамболийски в политически процес. Земеделският лидер бил съден и лежал в ареста, защото заплашил цар Фердинанд, че ако продължава политическата си линия за подкрепа на Германия в Първата световна война, ще загуби трона си. Процесът срещу Стамболийски бил несправедлив и се базирал само на политическите му изказвания. Това възмутило демократа Малинов. Той не само се обявил срещу подхода на тогавашните власти, но и лично поел защитата на Стамболийски. За благодарност през 1922 г. бил вкаран в затвора от бившия си клиент заедно с още 12 бивши министри. Там той престоял до лятото на 1923 г., като през това време нe получил нито право на защита нито обвинителен акт, нито справедлив процес. „Вината“ на Малинов била, че се обявил за опозиция на самозабравилия се Стамболийски и отказвал да подкрепя репресиите срещу политическите противници на режима.
Интересен факт около Александър Малинов е, че той е бесарабски българин. Роден в днешна Украйна, завършва право в Киев и веднага след това пристига в родината на дедите си, за да й служи до края на живота си. Първоначално работи като съдия, прокурор и адвокат.
В политиката влиза в края на XIX век. Тогава станал член на създадената и оглавявана от Петко Каравелов Демократическа партия. Когато Каравелов заболял, посочил Малинов за свой наследник.
Веднага след като е избран, той се заел с партийната работа. Заради желанието си да се посвети изцяло на изграждането на силна партия, през 1903 г. Малинов отказал на цар Фердинанд да приеме премиерския пост. За него било важно, когато управлява, зад себе си да има силна подкрепа. Така през 1908 г. Демократическата партия спечелила изборите, а Малинов углавил 30-ото българско правителство.
Като премиер, на 22 септември 1908 година, заедно с Фердинанд, обявил независимостта на България. Това била последната крачка, която следосвобожденска България правела, за да се превърне в пълноправна и свободна държава. Първото управление на Малинов било съпътствано и с бурно икономическо развитие на страната. Лидерът на демократите подал оставка като министър-председател през 1911 г.
Преди началото на Първата световна война Малинов се обявил срещу съюза с Германия. Гласът му обаче останал нечут и това коствало на България втора национална катастрофа. Той оглавил за втори път правителството малко преди Първата световна война а приключи с пълен неуспех за България. През 1918 г. поел една разорена и измъчена от войни страна. За краткия си втори мандат като премиер успял да потуши войнишкото въстание и да сключи Солунското примирие. След това подал оставка и отново излязъл в опозиция. Този път на бившия си клиент Стамболийски.
Управлението на земеделците и диктаторските методи на лидера им не пречупили Малинов. Той поддържал опозиционната линия и продължавал да развива партията си. Като неин лидер, бил сред хората, които успели да обединят разпокъсаната опозиция срещу управлението на земеделците. Това била първата крачка към свалянето на Стамболийски от власт. Малко преди да бъде пратен в затвора, през 1922 г. Малинов бил третиран публично малтретиран публично във Велико Търново от лумпенизирани земеделци.
След преврата от 1923 г. Александър Малинов бил освободен от затвора и отново влязъл в политиката. Първоначално той подкрепял управлението на Александър Цанков, но много бързо разбрал, че методите на новия премиер не се отличават много от тези на стария, и отново излязъл в опозиция.
Малинов оглавил за трети път правителството на България през 1931 година. Тогава за кратко станал премиер, но по-късно отстъпил поста си на по-младия Андрей Ляпчев и оглавил Народното събрание. Като такъв станал кръстник на княгиня Мария-Луиза. И сякаш за да не остане никакво съмнение, че целият му живот е свързан с политиката, той починал по време на предизборно събрание в София през 1938 година. Така отдал и последните си мигове на политиката и любимата си Демократическа партия.
Коментирай първи