Сърби поръчали Жоро Илиев? | Сензация

: Георги Илиев пренебрегнал смъртната заплаха с „Не ми дреме! Рано или късно ще ме гръмнат!“

Два-три месеца преди да се пренесе на оня свят, босът на „ВАИ Холдинг“ Георги Илиев бил предупреден, че над него е виснала смъртоносна опасност. Това твърдят хора от най-близкото обкръжение на подземния диригент, които преди фаталния изстрел редовно споделяли компанията му.

Братът на Васил Илиев, наследил империята му след неговото убийство на път за ресторант „Мираж“, бе улучен право в сърцето на 25 август 2005 г., докато се канел да празнува победата на „Локомотив“ (Пловдив) над сръбския „Београд“ от турнира за Купата на УЕФА.

Осем години след екзекуцията на Главния в собственото му заведение „Буда бар“ в Слънчев бряг едно от най-знаковите покушения у нас все още не е напълно разплетено.

Според една от версиите наемникът, осмелил се с един спусък да заличи главата на българската мафия, бил украинецът Олег Ищенко. Името, а и ликът му изплуваха около акцията „Гранатометите“ преди две години. Появи се снимка от охранителна камера на хотел „Хризантема“ в Слънчев бряг, направена часоое преди убийството на Главния, за която се твърдеше, че човекът на нея е физическият килър, ликвидирал топ мафиота.

Дълго време той не бил идентифициран от криминалистите, ангажирани с разследването, тъй като влязъл у нас с фалшива самоличност.

Кой обаче е поръчителят? „Последните месеци от живота си Жоро изживя с мисълта за близката си смърт. Няколко от най-най-близките му хора, с които движеше бизнеса и които за разлика от него са живи и до днес, бяха получили информация, че Илиев е в опасност.

: Украинецът Олег Ищенко, заснет от охранителната камера на хотела. Предполага се, че той е физическият убиец на Георги Илиев

Казаха му, че зад заплахата стоят сърби. На предупреждението обаче той им отговори: „Момчета, да знаете, не ми дреме! Рано или късно ще ме гръмнат“. Дали обаче точно тези душмани са стигнали първи до него или някой друг от многото му врагове ги е предварил, Жоро отнесе отговора в гроба си“, казват нашите източници.

Бизнес отношенията на двамата братя Илиеви със съмнителни и мафиотски организации отвъд Калотина датират още от времето на ембаргото срещу западната ни съседка, което се превръща в истинска златна мина. С резолюция на Съвета за сигурност на ООН в началото на войните, свързани с разпадането на бивша Югославия и в частност с избухналата война в Босна и Херцеговина, се налага абсолютна забрана за продажба на петрол.

Не и за двамата борци от Кюстендил! Финансовата мощ на братята Илиеви, които тогава точно прохождат в охранителния бизнес, достига фантастични размери благодарение на тонове нелегално прекарани през границата петролни продукти и други стоки, които комшиите нямат легално право да внасят. Печалбата им е за милиарди левове.

Когато обаче петролното ембарго се вдига, новата компания на Васил и Георги, ВИС-2, се ориентира към туризма, застрахователния бизнес, зърното, транспорта.

Макар в обкръжението на малкия брат Илиев да били притеснени от идващите от Сърбия информации да подготвят срещу него атентат, самият той се отдал на див бохемски живот, безкрайни алкохолни запои, с*кс, фолкпевици, наркотици, пилеене на куфари с пари. Да, куфари с пари! Всяка сутрин Главния теглел по 200 хил. лева от банката. На следващата -отново.

Притеснителен и смущаващ за самите приближени около висаджията обаче бил следният факт: вместо да подсили охраната си, Илиев правел точно обратното. „Веднъж, когато бях на смяна, трябваше да пътуваме до Слънчев бряг. Жоро ми се обади и ме предупредиха да не ходя на работа, тъй като имало сигнали, че може да бъде убит. Каза ми: „По-добре не идвай на работа, не знам какво може да се случи“, свидетелствал е известна и до днес борческа муцуна.

В безопасност босът на ВИС-2 се чувствал в колите си. Кортежът му винаги наброявал 3 мерцедеса. Последната му S класа например струвала 500 хил. лв., но за бронирането й доплатил почти милион евро.