Проект за паметник на великия актьор Тодор Колев е изложен в Градската градина на Шумен. Негов автор е доц. Младен Младенов. Много шуменци и фирми дадоха средства, но за цялостното реализиране на идеята трябват още много пари, тъй като изграждането на монумента струва 90 000 лева. По този повод потърсихме за коментар дъщерята на големия актьор – Албена.
– Албена, имате ли нещо общо с инициативата да бъде издигнат паметник на баща ви?
– Тя е на Владислав Григоров и Младен Младенов от Инициативен комитет НАРОД. Помагам им с каквото мога.
Всичко започна от фейсбук. След като научили, че баща ми си е отишъл, някакви хора започнали да споделят, че им е много тъжно, и така кристализирала идеята да направят паметник.
Владислав и Младен са ходили в общината, откъдето им дали място за монумента. То не е избрано случайно – в Градската градина в Шумен срещу казиното, което е първото работно място на баща ми. Той е започнал да свири там много млад.
– Сред дарителите е и бившият депутат от ГЕРБ Ивайло Тошев, който нашумя с желанието си да вземе на аванта телефон „Верту“. Той бил дал цели три лева за паметника!
– Най-много ме радва това, че организаторите не са обвързани с абсолютно никакви политически сили. Отказали са на всички партии, които са искали да дадат пари, а някои са били готови да дарят цялата сума. Така обаче щяха да се качат на гърба на клетия артист. Слава богу, отказали са им. Сметката за паметника е кьм Драматичния театър в Шумен и фондация „Нова българска драма“.
– Не е ли тъжно това, че за артист, който е дал толкова много за българския театър и кино, трябва да се събират пари от дарения? Защо държавата не му издигна паметник?
– Смятам, че така трябва да става в една нормална страна. 50 години държавата като ги изгражда тия паметници, сега виждаме, че половината са доста съмнителни. Даже ми е много мило и приятно, че това е станало по инициатива на млади хора, необвързани политически, с единствената чиста идея, че са го харесвали като артист. Това е много по-достойно, отколкото да се меси държавата, в която не вярваше нито той, нито аз.
– Харесва ли ви проектът?
– На мен лично много ми хареса. Освен това ще има специално осветление и видеонаблюдение през цялото време, фигурата на баща ми е в цял ръст и е малко по-висока, защото паркът е с огромни дървета и трябва да бъде естетически съразмерна. Композирана е в обособено пространство. Той е с шапката, с мустачките и цигулката, отпред има микрофон, а отзад кинолента.
– Ексцентричен човек ли беше баща ви?
– Не смятам. По-скоро беше много скромен, доста тъжен, защото се беше родил на тази географска ширина. Беше обаче изключително талантлив. Хубаво е, че сега има възможност да остане в паметта на своите съграждани. За да знаят те, че човек от техния град е бил на челно място в театъра, в музиката и в киното.
– Гнети ли ви това, че трудно излязохте от неговата сянка и че и досега ви наричат дъщерята на Тодор Колев?
– По никакъв начин. Радвам се, че съм имала такъв баща. До голяма степен той повлия върху вкуса ми за театър и литература, върху чувството ми за хумор. Съжалявам, че никога не сме играли на сцената заедно. Баща ми обаче беше режисьор на моноспектакъла за жена „Шърли Валънтайн“. Той беше прав – аз трябваше да заслужа неговото внимание. Гледаше ме под лупа. Имаше много високи изисквания и съм си давала сметка, че ако не съм го заслужила, той в никакъв случай нямаше да си позволи да направи представление. Дали е дъщеря, майка, племенница, за него това никога не е имало значение.
– Като дете не сте расли покрай него, това не ви ли отчужди?
– Бях на 7 години, когато родителите ми се разведоха. Отгледана съм от майка ми, актрисата Адриана Палюшева. Помагаха баби и дядовци, но с баща ми винаги сме поддържали връзка. Той много се грижеше, не съм чувствала липсата му.
– Не ползвахте ли протекциите му, когато кандидатствахте във ВИТИЗ?
– Напротив. Първата година, като ме скъсаха на изпитите във ВИТИЗ, работех като гардеробиерка в театъра – на външния гардероб, който е за публиката, и всяка вечер гледах постановка.
Скъсаха ме Гриша Островски и Сашо Стоянов, Бог да ги прости и двамата. Това се случи веднага щом се появих. Не знам защо. Не плаках, минах през моите си съмнения, след това започнах по-сериозно да се готвя. Баща ми тогава много работеше, ходеше по турнета. И да се оплача, и да не се оплача, файда никаква. Винаги ми е давал много свобода. Когато тръгнах да кандидатствам, той ми каза: „От тук нататък ти си поемаш кръста и си го носиш. Или поемаш ударите върху себе си, или никой не може да те спаси“.
– Съжалявате ли, че тръгнахте по неговите стъпки?
– Не искам да изпадам в сълзливи сантименти. Той беше много голям артист. Втория път ме приеха в класа на Крикор Азарян, където баща ми беше асистент. Още тогава той бе скептичен към професията.
И сега го разбирам. Човек, когато е млад, живее с илюзии, мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Той беше много умен човек. А умните и талантливите обикновено са най-омерзените в тази държава.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи