Протестите този път изкарват на улицата все повече и повече хора.
Нещо неочаквано и за социолози, и за политолози. И, разбира се, за политиците.
След продължила близо десетилетие политическа апатия, електоратът надига слава, за да изрази недоволство от досегашните „плодове“ на демокрацията.
Дотук добре. Но какво по-нататък?
Дали няма да стане същото, както с февруарските протести.
Беше ясно как ще се развият нещата. Протестиращите влязоха в капана на политическата класа: клъвнаха на въдицата за участие в обществени съвети и незнайно какви още смехории, стъкмиха партии, уж да спечелят мнозинство в парламента.
И какъв е резултатът – никакъв!
Поредната спечелена битка от политическата олигархия срещу гражданското общество!
(Не случайно употребихме понятието „политическа олигархия“. Какво представлява тя – е тема на отделен и специален разговор.)
Какъв ще е резултатът от тези протести?
Както вървят нещата – същият!
Тогава си отиде Бойко Борисов, за да дойде Станишев.
Сега ще си отиде Станишев, за да дойде отново Бойко Борисов. Или някой друг пак от тази, една и съща, политическата класа.
Но това няма да промени нито нея (политическата класа), нито ще отслаби господстващите й позиции в държавата. Само ще приспи за известен период от време общественото напрежение. И толкова. До новите протести.
Такава е истината!
Защо става така?
Защото протестиращите рано или късно се хващат на въдицата на политиците, за да бъдат употребени за политически цели, или някой да яхне протеста или недоволните да бъдат забаламосани с уж някакви промени или отстъпки, което е все същото.
Дали на някого от протестиращите му е достатъчно ясно как трябва да функционира гражданското общество, за да бъде това функциониране ефективно и да влияе осезателно върху политическата класа? Засега отговорът на този въпрос е по-скоро риторичен.
Мая Манолова щяла да преговаря с представители на протестиращите; това или онова министерство ще прави обществен съвет за не знам какво си. Вече се наложи и понятието „гражданска квота“.
Дрън дрън!
Всичко това са уловки на политическата класа.
“Гражданска квота“ или Обществен съвет към министерството – това не са присъщи атрибути на гражданското общество, а на политическата и/или на държавно-административната система. И са само средство за притъпяване на истинското, същинско гражданско въздействие.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи