Топ водещият на Би Ти Ви Димитър Цонев: Още от Грашнов знам, че ми слушат телефона! ИНТЕРВЮ

Димитър Цонев е син на популярния актьор Коста Цонев и тв говорителката Анахид Тачева. Дълги години той бе звезда на „По света и у нас“, а при управлението на Симеон Сакскобургготски и говорител на правителството. После стана глас на БТК, а през 2007 г. се завърна в БНТ като програмен директор и лице на предаването „В неделя с…“.

Днес Цонев е на щат в Би Ти Ви. Там от есента на 2012-а чупи рейтингите в тандем с колежката си Цветанка Ризова. Двамата опитни журналисти водят политическото предаване „Лице в лице“, което се излъчва от понеделник до петък преди централните новини.

– Г-н Цонев, много ли време ви отнема предаването „Лице в лице“?
– Обикновено от понеделник до петък дните ми много си приличат. Сутрин, още преди да дойдем в телевизията, си комуникираме с екипа по телефоните, каним гости. Напасваме нещата. В 14 часа пишем сценария. Лягам и ставам рано, но въпреки голямата си ангажираност, всеки ден се опитвам и да спортувам. Сутрин плувам по около 1 километър. Ако не спортувам, трудно ще мога да понеса натоварения работен режим.

– Спортувате за здраве или за отслабване?
– И за двете. Първо, за да поддържам себе си, и второ, за да бъда в кондиция. В момента поддържам 91-92 килограма. С тях се чувствам добре, а добре изглеждам и на екрана.

– Как си разпределяте работата с Цветанка Ризова?
– Демократично – всеки прави това, от което най-много разбира. Примерно със социалните теми се занимавам аз, а със здравеопазването – тя. Сценария, общо взето, го пишем заедно. Понякога, ако се налага, правим промени до 17 часа. Обикновено обаче поне един разговор от тези, които водим в студиото, излиза изцяло извън сценария.

– Имали ли сте инфарктни моменти в предаването „Лице в лице“?
– Инфарктни моменти е много тежка квалификация. Не сме имали чак такива. Случвало се е обаче в 15,30 часа да ни липсва един модул, тоест, 25 минути все още да са празни.

Това е доста стресиращо. Но като цяло всичко при нас върви гладко и последователно, екипът ни е много добър.

– Как ще обясните гафа, който стана неотдавна с гласа в слушалката ви, който каза: „Бяхме се разбрали да не задаваш този въпрос“?
– Винаги съм бил привърженик на идеята, че лоша реклама няма. След този случай и тези, които не знаеха за предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви, и те научиха за него. Но пък много се преекспонира ситуацията. Обяснението за нея е следното: Сарафов дойде по един определен повод в предаването „Лице в лице“ и явно е имало някакъв разговор между пиарите и продуцентите да се коментира само конкретната тема. Уточнени са били предварително параметрите на интервюто – да се фокусираме върху ЕРП-тата. Аз пък реших, че зрителите се интересуват и от това как върви наказателното производство срещу Мирослав Найденов. Затова зададох въпроса, за мен той беше логичен. Но поради предварителната договорка с пиарите, продуцентът се обади в слушалката ми.

Това е вътрешен конфликт който няма никакво външно отражение. Като изключим това, че звукът от слушалката проби в моя микрофон (смее се).

– Уляна Пръмова смята, че „Господарите“ са се опитали да злепоставят предаването, тъй като разчиствали сметки с Би Ти Ви…
– Това е твърде възможно, тъй като имаше голям търговски спор между братя Халваджиян и Би Ти Ви. Не е изключено и това да е мотивирало „Господарите“ да представят нещата така, че да ни злепоставят. Но общо взето, случаят е такъв, че който и да прави шоуто за гафове, би го пуснал. Инцидентът със слушалката е интересен, злободневен, клюкарски.

– Някога опитвали ли са се да ви цензурират?
– Цензурата в живо предаване е нещо много хлъзгаво. Какво значи цензура? Според мен това е да искам да поканя даден гост, а да ми забранят. Такъв случай аз не съм имал. Ако човек следи предаванетр от 15 октомври, ще види, че почти всички публични личности на България са минали през нас. Не сме имали забранен събеседник. Имало е само единични случаи с хора, които не са искали да дойдат. Така, за мое съжаление, стана с Бойко Борисов. Той не дойде нито веднъж в нашето предаване. Дори видях с голямо учудване, че го критикува в друг ефир. Това ми се стори доста нелепо като поведение. Въпреки че и в този случай той ни направи много хубава реклама, вдигна ни рейтинга с около 15 процента. Друг вид цензура могат да са забранените въпроси. Какви забранени въпроси обаче, когато това е живо предаване и в крайна сметка дори и някой да се е уговорил да не питаме за нещо, ние с Цветанка можем да постъпим иначе и никой няма как да ни спре. Досега не съм усетил никакъв натиск, но може би значение има и личният авторитет. Аз съм на екран повече от 20 години, а Цветанка – от 13. Това няма как да не респектира. Мога да кажа твърдо, че в Би Ти Ви се чувствам свободен, с възможност да правя това, което искам, да реализирам идеите си в посока, важна за зрителите.

– А като бяхте в БНТ, оказван ли ви е натиск?
– Натиск винаги е имало, особено в новините. Там много лесно може да се наложи цензура със спирането или реализирането на даден репортаж, с пропускането на събитие. Не е изключено да се направи внушение или манипулация. Лично аз съм виждал такива неща. В различните години по различен начин се случваха нещата в БНТ. Най-малко ни се оказваше натиск, когато демокрацията правеше първите си стъпки през 1991-1994 година. Тогава директори бяха Асен Агов и Хачо Бояджиев, те защитаваха телевизионната журналистика. След това, като дойде правителството на Жан Виденов, имаше определен натиск в новините, който се осъществяваше по един доста елементарен начин.

– Как гледате на твърденията, че сте скандалджия и с болно его…
– Аз да имам скандалджийски характер?! (Смее се.) Ако направите анкета там, където съм работил – в БНТ, в Министерски съвет, в БТК и в Би Ти Ви, не знам дали ще намерите там човек, който да каже, че съм скандалджия. Дори напротив, аз винаги съм бил този, който се е опитвал да потушава скандали, да гаси пожари. А и в телевизията е трудно да се задържи някой скандалджия, защото това е екипна работа. Ако тормозиш хората, с които работиш и им налагаш мнението си непрекъснато, рано или късно екипът те изхвърля от орбитата. Винаги съм бил склонен на компромиси и съм се вслушвал в това, което казват колегите. Относно болното ми его (пак се разсмива), ще се съглася, че го имам, ако това означава, че винаги съм искал да се докажа като професионалист. Вижте, оценката за мен не може да я дава един човек, тя се дава от зрителите. Тези стотици хиляди хора, които са ме гледали и преди, и сега. Много съм щастлив, защото преди две седмици на Свети Влас с Цветанка Ризова получихме наградата за най-добри телевизионни журналисти. Това е едно признание, дошло на базата на национално проучване на агенция „Скала“.

– Следите ли как вървят нещата в конкурентните ви предавания?
– За мен е огромно признание, че други телевизии направиха огледални на „Лице в лице“ предавания. Тоест опитахд се да ни конкурират със същия продукт в същото време, което показва, че ние сме направили нещо, от което има нужда. Другите обаче разбраха тази нужда много, много късно. Когато тръгваш да конкурираш един продукт, който вече е набрал скорост и аудитория, вероятността да успееш е много малка. Може би само ако поканят Джей Лено за водещ, ще успеят да ни бият. Но това едва ли ще се случи, защото на него няма кой да му плати в България.

– Смятате ли, че „Лице в лице“ е върхът в кариерата ви?
– О, много трудно мога да оценя кое е връх в моята кариера. Все още се смятам за млад журналист, въпреки че сега през август ще направя 54 години. Мисля, че ми предстоят още телевизионни предизвикателства. Винаги съм имал куража да рискувам и слава Богу все съм постигал успех. Когато с Цветанка започвахме „Лице в лице“ не бяхме сигурни, че ще ни гледат толкова много зрители от самото начало. Тежко политическо шоу от 17,30 ч. – кой би могъл да каже предварително, че ще стане хит? Оказа се обаче, че в този момент е имало нужда тъкмо от такова предаване, затова и много скоро времето му се удължи до 19,00 ч.

– Докато бяхте в БНТ за вас се казваше, че сте новинар №1…
– Така беше. Сега никой не може да се похвали, че е новинар №1, защото телевизиите са много, водещите на информационни емисии също. Преди бяхме само няколко човека новинарите, „По света и у нас“ беше монополист и ни гледаха 3-4 милиона зрители всяка вечер.

– Като бяхте програмен директор в БНТ, казахте: „Изгони ли ме Вяра Ан-кова от БНТ, отивам на пазара…“
– Тя де факто ме изгони. Е, аз сам си тръгнах, но имах причини да го направя.

Излязох на телевизионния пазар, Би Ти Ви Екшън ме оцени и една година правих „24/7″. След това дойде идеята за „Лице в лице“.

– Сега в обтегнати отношения ли сте с Вяра Анкова?
– Не, няма напрежение между нас. Аз съм й кум, кръстник съм на децата й. Има неща, който човек рано или късно трябва да пренебрегне, въпреки че няма начин да ги забрави.

– Бяхте говорител на Симеон Сакскобургготски. Ако ви поканят, бихте ли поели същия пост в друго правителство?
– Мога да кажа категорично, че няма да стана говорител на никоя политическа сила, а и никога няма да членувам в партия. Само на ДКМС съм бил член, но това беше задължително преди 10 ноември. От 1989 г. насам никоя партия не успя да ме спечели така, че да се влея в редиците й. Гласувал съм обаче винаги, имам дясноцентристки убеждения. На правителството на Симеон Сакскобургготски станах говорител заради личната покана, която получих. Когато човек е поканен от един цар, не може да откаже. Нямаше как да пропусна този шанс. В историята един ден ще пише, че единственият говорител на царя съм бил аз, а това е важно.

– Снимали сте се в един български филм – „Таралежите се раждат без бодли“. Защо не станахте актьор?
– Никога нямаше да мога да стана по-добър актьор от баща ми Коста Цонев. Това беше и причината да не продължа в тази посока.

– Някога били ли сте заплашван? Или пък подслушван?
– Преки заплахи не съм получавал. 100% обаче съм бил подслушван. Това са ми го казвали компетентни хора още навремето. През 1999-2000 г. моят приятел, Бог да го прости, Владо Грашнов (бивш шеф на „Мобилтел“ – б. р.) ми подсказа, че телефонът ми се слуша. Оттогава винаги внимавам, какво говоря в слушалката.

Сигурен съм, че в масовото подслушване, което взриви държавата, съм бил обект и аз – все пак говоря с доста бизнесмени, политици… Конкретно към мен едва ли е имало интерес за подслушване, но кой знае.

– С какво се занимават синът ви и дъщеря ви Деси?
– Синът ми всеки момент трябва да се дипломира като бакалавър в УНСС. Дъщеря ми Деси пък завърши магистратура в СУ „Климент Охридски“, във факултета по журналистика. Надявам се, че тя ще започне пак да се занимава с телевизия. Преди време беше репортер при мен в предаването „В неделя с…“ и се справяше много добре. А е и страхотна поетеса. Сега я карам да издадем една стихосбирка.

– Злите езици ви свързват с различни дами, а пък съпругата ви – с нейния фитнес инструктор. Това създава ли напрежение в семейните ви отношения?
– Ааа, сакън! Слава Богу не е имало никакви забежки, защото жена ми не гледа с добро на подобен тип отношения. Възможно е и да са ме заглеждали преди години, но едва ли сега съм обект на някакви женски мераци и амбиции. И да има такива, не съм ги усетил. С категоричност мога да твърдя, че съпругата ми не е стъпвала във фитнес през живота си. Така че такива писания и слухове не ме интересуват и не ми нарушават семейното спокойствие. Преди няколко месеца с жена ми с жена ми празнувахме 30 години брачен живот. В съпружеските отношения това е доста сериозен стаж.

ВИЖ ВИДЕОТО: