Мистериозната фигура на Владимир Димитров – Майстора все още остава неразгадана. Роденият през 1882 година в македонското село Фролош мълчаливец изумявал съвременниците си със странния си характер, а няколко десетилетия след смъртта си бива нареждан сред най-безспорните български класици в изобразителното изкуство. Около Майстора има редица мистерии, най-голямата от които е бащинството на неговата племенница Емилия. И до днес злите езици твърдят, че великият художник, който през целия си живот мечтаел да има собствено дете, е извършил кръвосмешение, като се сдобил с рожба от собствената си сестра Йордана.
Донка Паприкова, известна като българската Майка Тереза, също е племенница на Майстора.
Сестрата на Майстора била женена за шизофреник, от когото имала две деца. След второто лекарите й забранили да има повече деца от мъжа си заради опасността болестта му да се предаде на тях.
По-късно едното от децата й действително заболява от шизофрения.
След като родила двете деца Йордана останала сама, защото мъжът й заминал за Франция. Именно в този период тя заченала за трети път. Така и не станало ясно официално кой е бащата на третото й дете. Видимо било само едно след раждането му, Майстора поел изцяло издръжката на семейството на сестра си.
Йордана не се оженила за съпруга си по любов, а по настояване на властната си баба. През 1910 година двамата с Майстора били заточени в Свищов по различни причини. Даровитият художник отказал двугодишна специализация на Запад с необясними мотиви, което разгневило преподавателите му и те му издействали наказание. Според присъдата, вместо да опознае западните арт среди Владимир Димитров трябвало да преподава краснопис и физкултура в Свищовската търговска гимназия, при това за символична заплата. В годината, в която Майстора заминал за Свищов, сестра му завършила двугодишна специализация в стопанското училище в Париж. Според стипендията след завършването си Йордана трябвало да се върне и да ръководи дворцовата шивалня.
Тя обаче изненадващо отказала и по незнайни причини, подобно на брат си, се озовала в Свищов.
Последвали месеци на тежка бедност и за двамата. Именно в този момент властната им баба се намесила в живота на Йордана. Старицата имала събрани пари и буквално изхранвала внуците си. В замяна на това обаче изисквала от Йордана да се задоми. Така се стигнало до злополучния брак. Възрастната жена изпратила писмо на един бивш ухажор на Йордана, за да разбере дали той все още има чувства към нея. Ухажорът откликнал положително. Срещата между двамата младоженци се състояла на гарата в Плевен. Още щом видял бъдещия съпруг на сестра си, Майстора отсякъл, че не го харесва, но по-късно се примирил с брака й.
Въпреки свищовското „заточение“ талантът на Владимир Димитров не останал скрит за публиката. Той ставал все по-популярен заради нестандартния си и самобитен стил. Сякаш за да отмъсти на преподавателите си от Художествената академия, през 20-те години на миналия век Майстора подел война с академизма в изобразителното изкуство и отрекъл всичко, на което бил учен от професорите си. По този начин успял да създаде свой уникален стил.
В началото на 20-те години Владимир Димитров бил повлиян и от движението на толстоистите. Това била популярна за времето си религиозна секта, която проповядвала пацифизъм и отшелничество. В този период Майстора заминал за Италия, но успял да издържи там само една година. След завръщането си той се заселил в кюстендилското село Шишковци, в което прекарал далеч от светската суета цели 27 години. През 1943 г. великият художник изненадващо подарил на Кюстендилската художествена галерия свои творби, които по онова време стрували колосалните 10 млн. лева. Зашеметени от неочаквания дар, кюстендилските общинари веднага се заели да организират тържество в чест на великия си благодетел. В деня на честването обаче той изобщо не се появил. Предпочел да си остане в Шишковци.
В края на живота си Майстора успял да сключи законен брак. Това била причината да се премести в София през 1951 г., когато вече бил утвърден класик. Отношенията с по-младата му съпруга и до днес остават неизяснени. Едни твърдят, че двамата живели щастливо, а други, че младата жена сключила брак по сметка. Според роднини на Майстора съпругата му дори била виновна за смъртта му. Версията гласи, че през последните месеци от живота му тя сипвала малки количества белина в ястията, които му приготвяла. Целта й била час по-скоро да наследи картините му. Официалната версия за смъртта на Майстора обаче е рак. Той починал през 1960 г. на 78 години. Малко преди смъртта си заклел племенницата си, която мнозина смятат за негова дъщеря, с думите: „Да не си изнесла и една драска от родината“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи