Човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец“. Това често споделял пред свои приятели революционери Георги Бенковски. Той в течение на цели 10 години обикалил неведнъж надлъж и шир Османската империя, за да продава своята стока. Бенковски бил непоправим авантюрист преди още да се включи в националноосвободителното движение.
Роден в Копривщица през 1843 година под името Гаврил Хлътев, Бенковски останал без баща едва на 5-годишна възраст. Баща му Грую Хлътев бил дребен търговец. Докато бил жив, семейството живеело приличен живот. След смъртта на главата на семейството майката на Бенковски започнала да изнемогва с изхранването на него и двете му сестри.
Така 10 години бъдещият войвода бил принуден да напусне училище и да помага за прехраната на семейството.
Първоначално майка му го дала да учи шивашкия занаят и да чиракува при копривщенските майстори. Шивашката работа обаче не се харесала на Бенковски, който още като дете проявявал твърдия си характер. Той сам се преместил да чиракува при майстор абаджия, защото този занаят давал път към търговията. След кратко чиракуване, едва 14-15-годишен, Георги се захванал с търговия и започнал да обикаля големите пазари в Цариград и в градовете на юг из Анадола. Като търговец пожънал успехи. Печелел много повече от старите копривщенски майстори. Но харчовете му били големи. Младият темпераментен мъж не пестял средства за забавления и удоволствия. По този начин се случвало често въпреки завидното си материално състояние да се окаже без пукнат грош в джоба.
Търговията не била единственото му занимание. Обикаляйки Ориента, му се налагало да заработка какви ли не неща. Бил телохранител за една година на персийския консул в Цариград и дори е разказвал, че имал толкова красива униформата, заради която го бъркали със самия консул. Покрай тази своя работа природно интелигентният Бенковски научил персийски език. Това бил само един от шестте езика, които успял да овладее през краткия си живот. Говорел свободно още турски, гръцки италиански, полски и румънски. През годините на странстване обикалял Измир, Смирна, Цариград, Анадола и Александрия.
Бенковски се включил в борбата за национално освобождение, след като се запознал с част от българската емиграция при едно от пътуванията си в Букурещ.
С хъшовете го свързал друг авантюрист – Стоян Заимов, и търговецът бързо влязал в ролята на революционер. Веднага се включил в подготовката на Старозагорското въстание, което претърпяло тотален неуспех. Според плана по време на въстанието Бенковски и група българи трябвало да подпалят Цариград и дори да убият султана. Заради тоталния крах на бунта в Стара Загора обаче целият план пропаднал и младият поборник и другарите му трябвало да се върнат в Румъния. Именно по време на това пътуване Гаврил Хлътев приел името Георги Бенковски.
За да премине в Румъния, му трябвал фалшив паспорт. В Цариград той купил за 5 лири паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Полякът прекарал няколко години в заточение в руския град Сахалин, защото организирал бунтове срещу руското господство в Полша. От Сахалин Антон Бенковски избягал в Япония, а там се свързал с френския консул, който му дал политическа закрила и френски паспорт. Именно в Страната на изгряващото слънце Антон Бенковски решил да заживее в Османската империя, която по това време подкрепяла полското освободително движение. Още щом пристигнал в Цариград, полякът получил османски паспорт.
Така френският му документ вече не му трябвал толкова много.
Щом получил офертата да продаде френския си документ за самоличност на Стоян Заимов и Гаврил Хлътев, той не се двоумил много и се разделил с паспорта.
Георги Бенковски влязъл завинаги в страниците на българската история през 1876 година, когато се превърнал в основна фигура на Априлското въстание. Именно неговият авантюризъм и безразсъдна смелост се оказали решаващите фактори за трагизма, но и частичния успех на въстанието. За вечната си слава Бенковски платил с живота си. Той бил убит в Тетевенския балкан малко след като въстанието в Панагюрище било потушено. Причината за смъртта му било предателството на един български овчар.
След като било пронизано от десетки куршуми тялото на войводата било захвърлено, а главата му отрязана и разнасяна из околните села.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи