Една от дъщерите близначки на Камелия Тодорова – Рейчъл Роу, стана звезда в Музикалния театър. Тя играе в премиерния мюзикъл „Чикаго“.
Красавицата даде най-откровеното си интервю, в което разказва за прочутата си майка, за отношенията с роднините на покойния си баща Майкъл Кунстман и за перипетиите в живота на семейството.
– Рейчъл, как попаднахте в Музикалния театър?
– Може би е изненадващо, защото ме познават най-вече като автор и изпълнител в съвсем друга сфера, моя много близка колежка от Музикалната академия, Весела Делчева, игра главна роля в „Зоро“ в Музикалния театър и спомена, че ще има кастинг. По медиите се вдигнал доста шум, но тази новина не беше стигнала до мен. В академията за края на всяка учебна година поставяхме по един мюзикъл и вече бях играла в „Чикаго“. Мюзикълът е нещо, с което винаги съм искала да се занимавам. Съчетаването на танц, пеене и актьорско майсторство прави артиста завършен.
– Виждали сме артисти, които пеят на челна стойка. Как успявате да си контролирате дъха?
– За това се искат най-ммого репетиции и време. Всичко зависи от това как ще съумееш да овладееш и да управляваш диафрагмата си. Бях свикнала с английската версия на мюзикъла, а сега той е преведен на български. В него имам съпруг, любовник и адвокат. Когато моят приятел дойде на репетиция, му казах; „Сега ще те запозная с тримата ми мъже.
Въпросният адвокат е Атанас Сребрев, когото познаваме от сериала „Къде е Маги“. Той казва: „Пристига нова затворничка. Майка й притежава всичките ананаси в Хавай“. Аз трябва да кажа; „Какво ме интересуват някакви ананаси! Какво става с моето дело?“. Вместо ананаси казвах атанаси… Това продължи на всички репетиции. В крайна сметка и на телефона си го записах като атанаси.
– Българин ли е приятелят ви?
– Казва се Страхил Велчев. Занимава се с електронна музика и има кариера в чужбина, псевдонимът му е KiNK.
– В най-новата филмова версия на „Чикаго“ вашата роля се изпълнява от Рене Зелуегър. Заимствахте ли нещо от нея?
– Образът е на Рокси Хард, наивно младо момиче. Историята се развива през 30-те години в Чикаго, където е бумът на представленията по клубовете и тя бленува да стане кабаретна звезда. Готова е на всичко и буквално убива, за да постигне целта си.
Като разбрах, че ще играя ролята, направих точно обратното. Въобще не исках да се влияя от нея, Със сигурност има много готини неща, които тя прави, но за мен беше важно да няма никакъв паралел с която и да е версия. Ако трябва да съм съвсем искрена, на мен най-много ми допада бродуейският вариант. Има няколко актриси, които правят уникални роли, и от тях съм се повлияла повече, отколкото от Рене.
– Майка ви дойде ли на премиерата?
– Ние сме в три състава. Моята игра е вече два пъти и мама гледа и двата. Тя е доста критична и няма да ми спести ако нещо не й харесва. Имаше дребни забележки, но генерално беше изненадана от това, което видя.
– Тя беше много красива жена. Разказвала ли ви е, че не я пускаха зад граница, определени мъже имаха интерес към нея?
– В никакъв случай не е била обидена на България. В Германия тя беше на друг етап от живота си. Все пак е една от малкото български изпълнителки, които са имали шанса за кариера навън, изкачила е тези толкова недостижими за нас висини. Говоря за клипове по MTV и звукозаписни договори с едни от най-големите лейбъли в света. Ние можем само да си мечтаем за това което е постигнала. Между другото, малко хора в България обръщат внимание на този факт. На мен ми е много жалко, защото обикновено гледаме да запомним един артист с нещо скандално и лошо, а не с прекрасните неща, които е направил. Да, всички ще я помнят с това, че си дойде, говорейки на развален български. Няма човек, живял 10 години в чужбина, без акцент. Разбира се, че най-малко мелодиката на езика ще пострада. Колкото до мъжете, тя е много влюбчива и е авантюристична душа. Нейните решения никога не са били свързани със стратегия и политически основания.
– Хората бяха шокирани, когато каза: „Тук съм с двете близначки, но обичам едната повече от другата“.
– Със сигурност е било шега. Тя е прекрасна майка, никога не ни е делила и ни е давала толкова много любов. Ето сега е моментът да й благодаря, както и на нейната майка, за това, че станахме хора. Баба ми беше в Щатите, дойде малко след нас в България. Казва се Стойка и е била хористка в престижния хор „Светослав Обретенов“. По-късно се е занимавала с медицина, беше медицинска сестра, работеше в Бърза помощ, а после и в детски ясли. Макар че кара вече 87, се държи.
– Имахте ли домашна помощница?
– В Германия живеехме с майката на баща ми – Ингеборг, и тя ни гледаше, когато майка ни отсъстваше. Имам много хубави спомени с двете ми баби, които са съвършено различни. Немската ми баба е по-консервативна, истинска германка. Но пък ни даваше много любов. Освен това със сестра ми бяхме ужасно палави и никак не им е било лесно.
– Запазихте ли връзка с германските си роднини?
– Не, за съжаление. Може би се дължи на факта, че не се задържахме на едно място. Баба ни е в Мюнхен. Последният път, когато се видяхме, не беше по приятен повод. Това беше смъртта на баща ни преди 7 години. От една страна, се бяхме отчуждили, но от друга, има много хубави спомени, които те карат да се натъжаваш. Със сигурност човек никога не би избрал да няма баща. Ще го запомня с добрите му страни.
В сянката на Кеми
– Кога разбрахте, че майка ви е известна?
– На онзи прословут концерт в НДК през 1990 година, който тя направи, когато се върна за първи път след промените тук. Трябваше ми малко време да разбера статута й на звезда в България. Тук се обръщаха след нея, искаха автографи. Не бяхме свикнали, защото в Германия живеехме на спокойно място. Учудихме се, че майка ни е звезда. После и роднините ни разказваха.
– Либерална майка ли е? Даваше ли ви самостоятелност в избора, който правите със сестра ви Мириам?
– Когато научи, че искам да се занимавам с музика, единственото, което ме посъветва, беше: „Виж през какво съм минала аз. Ти си свидетел на част от живота ми. Знаеш колко е трудно. Ако искаш да бъдеш в тази професия, трябва да имаш изключителна дисциплина и търпение“. Това се случи около 13-ата ми година.
– Израснали сте в Германия, какво беше чувството, когато дойдохте да живеете в България?
– Бях на 8, прекалено малка, за да мога да направя някаква разлика в стандартите. За нас беше нещо ново, различно и интересно. Мама ни пееше на български, иначе с баща ми си говореха на английски. Затова със сестра ми срещахме трудности с езика. В училище първият ни урок беше по математика. Универсален език би трябвало да знаем. Но се оказа, че въобще не е това, което сме учили там. Взехме първи и втори клас за една година и наваксахме. В началото на 90-те беше трудно, нямаше работа, но мама беше име и намираше начин да ни изхранва.
Виждали сме я да плаче, но от малки сме много близки с нея. Винаги сме си казвали всичко в очите и сме гледали, ако има конфликт, да го изгладим. Ние сме като италианско семейство – избухваме, след пет минути ни е минало сядаме и пием чай.
Сестри близначки
– Имаше ли съревнование между теб и сестра ти за обичта на възрастните?
– Единственото време, в което не се понасяхме, беше пубертетът. Тогава всяка се бореше за територия, тя да бъде чута, тя да е права. Като две лъвици, които искат да доминират; сблъсъкът беше неминуем. Майка ми внасяше ред.
– За какво се карахте?
– За дреболии. С каква музика ще заспиваме. Тя обичаше по-алтернативния рок. Аз бях настроена към соул, R&B, после и електронна музика. Както и типичните сестрински спорове: защо си ми вела пуловера. Ние сме еднояйчни близначки, нямаше го проблема с идентификацията. И като характер сме доста различни, но се променяме през годините.
Ако аз съм била по-луда тогава, сега съм по-спокойната. Тя е авантюристично настроената. Гаджета не сме си крали. С едно малко изключение, когато бяхме в 6-и клас в 51 COУ. Харесвахме едно и също момче. Тази вълна тръгна от нея, той стана плейбоят на училището и се образува групичка от 20 момичета, които го преследвахме. Правехме луди неща, звъняхме му по телефона. Въпросният младеж се казва Калин Байчев. Мисля, че мога да го спомена, та да се засрами, като чете. Приятели сме си досега, пък и никоя не го спечели.
– Сега липсва ли ви Мириам?
– Мириам живее в чужбина, но си идва по два пъти в годината. Тя също се занимава е музика, но с класическа, с организацията и менажирането на артисти. Интересното е, че и двете приличаме на мама, но в различни периоди на живота й. Мириам е с къса коса и е копие на мама в съвсем младите й години. Аз напомням за по-зрялата й възраст. Гледаме често „Търновската царица“, имаме го на видео. И всеки път й се възхищаваме.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи