Интервюто, което направихме с Цветанка Ризова преди няколко дни, разбива мита, че отдавна е прехвърлила 50-те, но също като един Бенджамин Бътън в пола вместо да старее, се подмладява. Оказа се, че няма никаква мистерия в това Би Ти Ви звездата да изглежда така добре – тя просто си е още млада.
От разговора с популярната телевизионна водеща научихме и още много за личния й живот и кариерата й. Потопихме се дори в майчинските й тревоги. Като цяло по време на срещата ни получихме точно толкова откровеност, на колкото се надявахме.
– Г-жо Ризова, на 13 юли ставате на 55, а изглеждате значително по-млада. Каква е тайната на добрия ви външен вид?
– Грешите, подмладихте ме с 10 години. Ставам на 65 (смее се). Истината е, че съм родена през 1965 г. и ще навърша 48 години. И не тежа 65 кг. Навсякъде са увеличили годините и килограмите ми, фалшиви данни. Но какъв е смисълът да опровергавам?
– Къде ще празнувате?
– Още не сме мислили къде ще празнувам рождения си ден. При всички случаи обаче ще е със семейството ми и приятели. Винаги е било така. тогава ще съм на работа и не можем да предприемаме дълги пътувания.
– Правейки си равносметка преди рождения ден, съжалявате ли за нещо?
– За мен принципът е: човек трябва да живее днес и да изпълва настоящия ден максимално. Нищо в миналото ми не ме притеснява, няма към какво да се връщам с тревога. А дребни грешки всеки е правил. Тези дребни грешки, проблеми и напрежения, никаква равносметка не е в състояние да ги промени. Иска ми се занапред да съм малко по-пряма и хладнокръвна, по-малко тревожна. Това е, с което никога не се справям. Но най-вероятно няма да успея, защото характерът ми е такъв.
– Преди дни се чухме с вас и казахте, че не се чувствате добре…
– Бях много зле, но се възстановявам. В сряда отидох на работа и си тръгнах, защото нямаше да мога да издържа. Преди седмица ме удари някакъв вирус в стомаха, беше ад.
– В какви отношения сте с вашите бивши колеги от Нова?
– Нямаме кой знае какви отношения. Някои колеги се обаждат, други – не.
– Изпитвате ли носталгия към предаването си „На 4 очи“?
– За ужас на някои, то още е живо. Непрекъснато идват хора в „Лице в лице“ и припомнят наши разговори в „На 4 очи“, цитират… Онзи ден дори Волен Сидеров дойде с едно интервю от „На 4 очи“, интервю на негов опонент. Чета цитати и събития от „На 4 очи“ в анализи, в медийни публикации. Това предаване още боде очите на определени хора. Особено на един-двама. Те години наред се бяха вторачили в него, сънуваха го, гледаха по няколко пъти, анализираха го, фантазираха върху него, дописваха го, провокираха го… Сън не им даваше. Не можеха да го преживеят. Но в желанието си да го изместят, затриха своето.
– Простихте ли на душманите си в Нова телевизия?
– Човек може да прощава на близки, на хора, с които е изживявал някаква лична история, с които е бил в емоционална интимност. Прошката е дълбока емоция, която негодниците не заслужават. Мерзавците са си мерзавци и не можеш да ги промениш. Тези бяха в копродукция с други мерзавци, които си въобразяваха, че ще получат големи печалби от разселването на едни журналисти и монтирането на други. Как: то се видя, печалбата не се случи.
– Как гледате на слуховете, че сте напуснали Нова телевизия, защото в Би Ти Ви са ви предложили по-голяма заплата…
– Това не е сериозно. Би Ти Ви винаги е била отворена за мен, тук имам приятели, колеги, с които съм започнала кариерата си на журналист. Тази промяна за мен се оказа полезна, важна и много успешна. Благодарна съм на Люба Ризова и Вики Политова.
– Лесно ли се сработихте с Димитър Цонев в „Лице в лице“?
– Това е най-лесното сработване, което съм предполагала. Митко е изумителен човек, много доброжелателен, оптимистичен, толерантен, широко скроен. От началото не сме имали и една секунда напрежение никакви гафове и спорове. Е, имаше момент, в който се напасвахме. Не можех да усетя до къде е неговото любопитство и от къде иска аз да продължа. Не си познавахме технологията на разговорите. Понякога съм усещала, че прекъсвам някаква негова идея и сюжет, друг път пък той е постъпвал така, но това беше в първите 2-3 месеца. Намерихме се с него.
– Кой от двама ви с Димитър Цонев е по-емоционален в студиото?
– Аз, отдалеч се вижда. Митко е много уравновесен, това е голямото му предимство. Аз съм по-емоционална и понякога споря, когато гостите решат нещо да шикалкавят. Митко приема по-философски нещата. Хубаво е, че сме различни. Може да се каже, че сме взаимнодопълващи се.
– В Би Ти Ви сте от миналата есен. В този период има ли нещо, което да ви е разклатило емоционално?
– Аз съм си тревожна по природа. За всичко се тревожа – как ще започне предаването, как ще завърши, как ще стигна до някъде, ще зададем ли всички важни въпроси. Мисля и премислям всичко. Затова съм благодарна, че работя с Митко, защото той ме уравновесява и успокоява в невероятна степен. Но разклатена емоционално – не, не съм била. За мен е важно публиката да не каже, че сме изпуснали даден гост и не сме му задали важен въпрос.
– Случвало ли се е да имате проблеми с гости?
– Не. И двамата имаме опит и не каним хора, с които знаем, че няма да ни се получи. С повечето от гостите и преди сме разговаряли и те ни познават стила. Ние не се занимаваме със задкулисие, не правим кампании, не влизаме в схеми, не играем в отбори, за да може някой да ни се разсърди. При мен е така от 13 години, още от времето на предаването „На 4 очи“. Може да ми се разсърди някой, ако е бил поставен и притиснат с въпроси, но добре се знае, че не обслужвам ничий интерес. Интересува ме и служа само на зрителя.
– Узряха ли вече политиците за неудобни въпроси?
– Не, никой не е узрял още. Дори и обикновен човек не би бил доволен от неудобен въпрос. Аз съм на принципа, че трябва да се пита за неща, свързани с политиката, не се занимавам с личния живот на гостите. Когато въпросите са от обществен интерес, политиците са длъжни да отговарят.
– Опитват ли се политиците да се сприятеляват с вас?
– Не, те ме познават. Винаги съм стояла на една ръка разстояние от тях. За разлика от други не закусвам и не вечерям с политици. Не им ходя на гости, не им пиарствам, не се сближавам.
– Някога заплашвана ли сте?
– Имала съм съобщения от неидентифицирани лица. От рода на: „Защо искате оставката на Цветанов?“ или „Защо не искате оставката на Цветанов?“. Аз не искам оставки, не съм член на партия, това са си техни работи. Аз мога да критикувам, когато е необходимо. Глупави, обременени и изпълняващи поръчки хора не могат да ме смутят.
– Опитвали ли са се да ви налагат цензура, да ви забраняват да задавате определени въпроси?
– Не, никога! Ако някой е в състояние да ми посочи една важна тема, един важен въпрос, който съм пренебрегнала съзнателно и преднамерено в нечия полза, съм готова да дискутирам.
– А как ще коментирате това, което се случи с Димитър Цонев при гостуването на заместник-главния прокурор Сарафов? Продуцентът тогава му каза в слушалката, че не е трябвало да задава въпроса как върви разследването срещу бившия земеделски министър…
– Не мога да преценя, аз обикновено не ползвам слушалка, така беше и тогава. Ако е имало някакъв разговор между Митко и продуцента, не съм чула какъв е бил той. Впоследствие разбрах за това, когато се разшумя. При нас в предаването не е имало драми и не сме обсъждали. Митко тогава си зададе въпроса, може би продуцентът е имал предвид да се съсредоточаваме върху темите, за които отговоря гостуващият прокурор.
– Кое смятате за връх в кариерата си?
– Надявам се да предстои. Сега съм много щастлива с формата „Лице в лице“, това е промяна, която аз нямаше сама да предизвикам поради моята консервативност. Вече си давам сметка колко е важно да имаш промяна. В началото бях много притеснена и смутена, не знаех дали ще се получи. Никога нe бях водила в екип, и то всекидневно предаване. Всичко ме плашеше, дори и непознатият за мен часови пояс. Започнах работа като в просъница, с известен стрес. Сега обаче съм наясно колко голям шанс е това предаване. Всеки ден можеш да правиш нови неща, да бъдеш разнообразен, да говориш с повече хора. Открих очарованието на всекидневното предаване. Фактът, че „Лице в лице“ се наложи, е огромно удовлетворение. Много съм щастлива, че толкова бързо постигнахме добър резултат. Ние трайно привличаме най-много зрители в сравнение с всички публицистични предавания, стоим в челото на класацията на този тип формати.
– Преди време гръмна скандал с подслушването на телефоните. Тогава стана ясно, че и във вашата студентска квартира имало „бръмбари“…
– Нямам представа. Не съм била известна тогава и не вярвам да са ме подслушвали. Сега по-скоро е възможно това, защото общувам с много хора. Лично аз протестирам срещу подслушванията като гражданин, за мен те са абсолютно нарушение на правата на човека, ако той не се готви или не е извършил престъпление. Не вярвам в профилактичните подслушвания с добри намерения, това си е воайорство и зловеща полицейщина.
– За какво не ви стига времето?
– Сега вече за повече неща. Не ми стига за срещи с приятели, да чета, да ходя на театър. Не съм била на нито една постановка тази година и това за мен е убийствено. Нямаше как, предаването ни свършва в 19,00 ч., а спектаклите започват тогава. Обожавам театъра, дори исках да стана актриса.
– А остава ли ви поне време да пишете поезия?
– Не, но няколко мои близки приятели ме подканят и провокират да продължа да пиша. Може и да се случи.
– Свързват ви с разни мъже. Това създава ли напрежение в отношенията със съпруга ви?
– Не, ние се познаваме добре, 20 години сме заедно. В началото имаше напрежение, защото не бяхме свикнали с нездравото любопитство, с жълтите новини. Всъщност напрежението дори не беше заради нас, а заради родителите ни.
– Тази година синът ви беше абитуриент. Къде ще продължи да учи?
– Ще учи икономика в Англия, има интерес към тази сфера. Негово хоби обаче е историята, това е нещото, което го занимава най-много. Натрупал е доста исторически книги. Самият той казва, че има връзка между икономиката и историята, защото някои неща в развитието се повтарят. Ще ми е страшно тежко да е в чужбина, затова и го убеждавах да остане в България. Но той беше категоричен в своя избор. Не искам да мисля как ли ще се чувствам без него. Имам още 2 месеца да свикна с мисълта…
– Съпругът ви не се ли опита да разубеди сина ви да си остане тук?
– Съпругът ми смята, че човек трябва да е космополитен. Според него щом няма казарма, едно момче трябва да се научи да живее и да се бори само. Подкрепя сина ни, но се притеснява заради моето притеснение.
Сигурна съм, че ще ми е много тежко и ще се съсипвам. Но в крайна сметка трябва да се приемат нещата. Аз съм по-камерна и затворена, а съпругът ми е по-отворен към света. Той може да мисли по-мащабно от мен.
– Досега синът ви не се е отделял от вас…
– Още не мога да си представя, че това ще се случи, и отхвърлям мисълта. По-лесно ми е така, самоприспивам си тревогата.
– Някога притеснявали ли сте се, че носите очила? Колко броя имате?
– Никога не съм се притеснявала. Ако имам такава суета, ще си сложа лещи. От 25-26-годишна съм с очила. Имам около 4-5 броя, от които 3 са актуални, а другите са със стар диоптър.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи