88 години ще навърши през юли актьорът Мирослав Миндов, бивш председател на Съюза на артистите, бивш депутат, бивш директор на Народния и на Сатиричния театър. Наскоро ветеранът посети своята светая светих – Народния театър, и дръпна вдъхновено слово. Той говори за покойната си колежка Ирина Тасева и за миналото на театъра – с жар и енергичност, изправен като младеж. Дори присъствалият посланик на САЩ Джеймс Уорлик се впечатли от неговата въодушевеност и радостно кимаше на думите му.
Бойчо Огнянов от филма „Под игото“, сниман преди цели 60 години, днес е на възраст, която патриархът на литературата ни Иван Вазов не е доживял. Но вместо да се поддаде на нейната тежест или да живее само със спомени, ветеранът на Народния театър иска да е полезен на младите. Почти 15 години след пенсия той бе художествен ръководител на Детския самодеен театър към читалище „Черноризец Храбър“ в столичния квартал „Изгрев“.
„Не спират да ме вълнуват проблемите на изкуството и чистотата на българския език. – споделя Мирослав Миндов. – Някога говорех на ямболски диалект, но успях да го изчистя в театралната школа. Сега чувам навсякъде в София грозни диалекти и жаргони при младите хора и сърцето ме боли. Езикът ни стана деформиран, убит и неразбираем. Това е отражение на бездуховното общество. Аз се стремя да предам на младите любовта към рецитирането, към прекрасния ни език и великите ни поети. Това е моята мисия за времето, което ми остава…“
Актьорът живее със съпругата си Виолета Миндова, фармацевт по професия, и с общата им болка. И за двамата това е втори брак. Миндов приема като своя доведената си дъщеря. Лекарска грешка обаче й отнема живота едва на 30 години. Почернената майка намира опора в своя съпруг, но и тя му е опора, посвещавайки му се от цялото си сърце. Първият брак на актьора е с актрисата Ангелина Сарова (изиграла Елка във филма „Гераците“). От нея има син, който работи в сферата на туризма.
Като дете Мирослав Миндов има късмета преподавател по музика да му бъде самият Светослав Обретенов, създал хор в Ямбол. Мирослав свири на цигулка от първо отделение, но пак оттогава играе и в театрално школа към читалище. Той пее и рецитира, но не мечтае да стане актьор, а артист или поет.
През 1951 г. режисьорът Дако Даковски, току-що завърнал се от Москва, е амбициран да екранизира романа „Под игото“. Дотогава 27-годишният Мирослав Миндов е снимал само епизодична роля във филма „Данка“. И изведнъж – Бойчо Огнянов. Ролята не му е подарък нито от режисьора, нито от провидението. Тогава не се е наричало кастинг, но е имало конкурс. На пробните снимки се явяват Андрей Чапразов, Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Спас Джонев… Имената им само засилвали неувереността на Мирослав в себе си. От друга страна, у него се появило вътрешно чувство, че режисьорът харесал именно него още от първата минута. И това не го излъгало. Снимките се провеждат няколко месеца. Масовите сцени се заснемат на Витоша и в Копривщица.
Хонорарът за централната роля на Бойчо Огнянов е 1500 лева. Заплатите по това време са около 200 лева. До днес актьорът се шегува, че е взел пари, колкото за един хубав костюм. Образът на Базовия герой обаче му проправя пътека към успеха – на другата година го правят „заслужил артист“. И към сърцата на жените. Очевидци твърдят, че нежният пол го преследвали пред театъра с такава настоятелност, на каквато се радвал след време само Стефан Данаилов.
Днес Миндов е безпартиен, но членството в БКП и организационният замах са причините да бъде избран и на ръководни длъжности. В началото на 60-те той става председател на Съюза на артистите. Бил е и директор на Народния и Сатиричния театър. За този период от кариерата емоциите му са противоречиви.
Да си на ръководна длъжност в изкуството по Живково време бе много хлъзгава работа. След поредната реорганизация в театрите трябваше да се съкращават хора, защото бе създадено впечатление, че са препълнени. Действително ВИТИЗ бълваше стотици кадри на година. Идеята за съкращенията бе на Венелин Коцев, който отговаряше в ЦК за театрите. След тази реорганизация се създаде нетърпима атмосфера, уволнените говореха против мен. И след година и половина директорство реших, бях освободен. Предложих за мой приемник Андрей Гуляшки. Отидох в ЦК и казах, че не мога да бъда и председател на съюза, защото всички негативи рефлектират в мен.
Подадох оставка, защото нямах авторитет в гилдията, независимо че като режисьор имах добри постановки. И поисках да продължа образованието си, до този момент имах зад гърба си само двугодишна театрална школа, учител ми беше Кръстьо Сарафов. Поисках да отида в Англия, тъй като говорех езика и ми беше любопитно“, споделя доайенът.
Той учи в Кралския Шекспиров театър и в националния театър „Олд Вик“. Средата му са режисьори и интелектуалци. В неговия курс е чилийският певец Виктор Хара, с когото стават добри приятели. Докато е в английската столица, Миндов изпраща до вестник „Народна култура“ поредица от дописки „Писма от Лондон“. Запознава се и с невъзвращенеца Петър Увалиев.
След завръщането си актьорът е извикан от Тодор Живков да разкаже за своето пребиваване на Запад. „Такава среща не можех да откажа, но агент на Държавна сигурност не съм. Напротив, мен ме следяха! Имам чувството, че тогава някой нарочно беше изпратен като провокатор, за да види ДС как мисля и разсъждавам по проблемите на нашето правителство. Та Живков ме повика, предложи ми отново да стана председател на Съюза на артистите, но аз отказах. На моето място вече бях сложил Ружа Делчева“, споделя Миндов.
За годините си актьорът се радва на стабилно здраве, но това, което му липсва, е неговият свят. На колеги като Апостол Карамитев и Славка Славова, към чието незабравимо поколение Миндов принадлежи.
Коментирай първи