Тройният убиец от “Гео Милев”, затрил баща си, мащехата и малкото си братче отърва затвора

Димитър Кънчев

За 3-ти март 1997 г. София осъмва шо­кирана от новината, че оръжейният търговец Николай Кънчев е застре­лян. Екзекутирана е и съпругата му Миглена, а 4-годишният им син е почти обезглавен с кухненски нож „Солинген“. Големият син на Кънчеви – 17-годишният Димитър, прави пълни самопризнания и разказва подроб­ности за бруталното тройно убийство. След 14-годишна съдебна епопея Кънчев получи 18 години затвор. Висшият касационен съд обаче върна делото за ново преразглежда­не, а тройният убиец е на път да отърве ко­жата.

 „Това е нещо, към което наистина не искам да се връ­щам. Беше ужасно! Жена ми гледаше телевизия и из­веднъж викна: „Тихо, тихо, я виж какво става. Това не е ли Меги?“. И чух имената им. Изпаднах в шок. Последваха тягостни месеци. Темата ме изваждаше извън нерви, не можех да спя, признавам си, че много съм плакал“, връща се към кошмарния ден на 3 март 1997-а Георги Лазаров, брат на мащехата на Дими­тър Кънчев.

 За зверското убийство на сестра си и племенни­ка си научил от вечерните новини. Водещата Милена Милотинова съобщила, че търговецът на цветни метали и оръжие Николай Кънчев, съпругата му Миглена и 4-годишният им син са брутално убити.

 В късните часове на 3-ти март зад стените на столич­ната полиция 17-годишният Димитър направил пълни самопризнания. В началото разказал, че прибирайки се сутринта, открил семейство­то си избито. После обаче признал, че предишният ден сам е ликвидирал най-близ­ките си хора. „И баща ми точ­но отвори вратата и попита къде ми е пистолетът, и аз натиснах спусъка. Оттам на­татък изпразних пълнителя в тях двамата. Слезнах долу в кухнята, взех един нож и заколих брат ми, който беше долу в хола и гледаше теле­визия. Беше достатъчно го­лям и щеше да ме издаде. А и просто в момента не осъз­навах какво правя“, разказва по време на разпита пред криминалисти Димитър.

Подсъдимият Димитър Кънчев с адвоката си Марин Марковски

Най-пламенен защитник на Димитър става адвокат Марин Марковски. Според него било нормално баща да дава на сина си огромни суми пари, а версията е, че зависимостта на клиента му към хазарта е превърнала Димитър в човек, способен да затрие близките си. Бра­тът на мащехата му обаче твърди друго. Няколко годи­ни след убийството Георги Лазаров открива тефтер, в който бащата на Димитър е водел счетоводство и с пе­дантична точност е отбеляз­вал всеки разход.

„За два месеца на 4 места имаше записано „открадна­то от Д.К.“ Няма да прозвучи много драматично, ако кажа, че от гроба е изобличил сина си. Сватбеният ден и ражда­нето на малкия Ники бяха най-щастливите дни за Меги. Толкова чакан беше! Пове­че от 5 години не можеха да имат деца. Най-жалкото е, че когато сме коментирали про­блема, Меги казваше: „Ами аз си имам едно дете и това е Димитър“. Беше го приела като роден син. Със съпруга­та ми говорехме много и най-жалкото е, че поне Ники не беше останал жив. Щяхме да си го отгледаме като наше дете. Мислех, че за толкова време съм претръпнал, но… Отдавна вече няма болка, а липсата си остава“, плаче Ге­орги Лазаров.

 Докато чака решението на последната съдебна инстан­ция – ВКС, Димитър продъл­жава да живее в мезонета, в който бе екзекутирано семейството му. На пощен­ската кутия и звънеца още се мъдри надпис „Кънчеви“, а на входната метална вра­та на мезонета, боядисана в траурно черно, ясно личат следи от свалени некролози.

 Само 36 часа след трой­ното убийство непълнолет­ният Кънчев направил пълни самопризнания и разказал в детайли защо и как е за­трил семейството си. Дори завел разследващия екип до контейнера за смет, в който изхвърлил кожените ръка­вици, които е носил по вре­ме на убийството. В боклука било намерено и счупеното огледало от колата на баща му и портмонето му, за които Димитър също признал, че е изхвърлил.

 След като защитата му поел маститият адвокат Ма­рин Марковски, Димитър се отказал от самопризнанията си и заявил, че са били из­тръгнати насила от полиция­та. Разследващите взели за свидетели случайно срещнати пияни минувачи които после не могат да си спомнят дали Кънчев сам е показал къде са ръкавиците или е бил воден от следо­вателите, които сами са ги намерили. Пред разслед­ващите Димитър разказал, че имал дълг от 540 000 лв., който профукал на покер ав­томат. Решил да вземе писто­лета на баща си – проспериращ оръжеен търговец и да го продаде, но точно когато измъквал скрития в гардеро­ба „Зигзауер“, родителят му влязъл в стаята.

 Заформил се скандал и в яда си Димитър го прос­трелял смъртоносно. Братчето си заклал, защото се стра­хувал, че ще го издаде.

Гробът на семейство Кънчеви

  Половин година по-късно Кънчев рязко сменил пока­занията си. Твърдял, че бил пребит при разпита си и за­явява, че е невинен. Оказа­ло се, че в бързината да го „заковат“ разследващите са взели за поемни лица пияни мъже, върху протокола от следствените експерименти липсвал подписът на Кънчев и е бил разпитван в отсъст­вието на адвокат. Въпреки че 22-минутните му само­признания са документира­ни с видеозапис, магистра­тите не взели под внимание думите му. Именно те се превръщат в големия му коз и основен мотив на съда да го оправдае.

Димитър се връща отново в семейния мезонет, в който се е разиграло зверското клане. Макар и с дългогодишно за­къснение, през март Кънчев бе уличен от ДНК експерти­за номер 11/88. Според за­ключението й по вътрешната страна и на двете ръкавици има биологични следи от подсъдимия. По намерените веществени доказателства имало и капки кръв от жертвите.

 Върху ръкавиците били наме­рени и 2 микрочастици капсулен състав. Апелативните магистрати осъдиха Кънчев да плати 15 000 лв. обезще­тение на Марийка Иванова -майката на убитата му маще­ха Миглена. В сумата обаче не били включени лихвите, които текат от 1997 г. насам. Дядото на осъдения Дими­тър Понев, който е бивш прокурор, бил убеден, че негови­ят внук е невинен и според него други са виновниците за убий­ството. „Аз имам лично мнение, но тъй като предстои обжалване, все още не бих искал да из­тъквам нещата. Той е воден от материални подбуди. Аз изхождам от опита. Един чо­век в такава ситуация, дори самият извършител, той не разсъждава, не мисли. Дейст­ва импупсивно. Примерно ето един детайл, който никой не можеше да знае, а ние бя­хме фиксирали часове преди това на убийството. Майката мисля, че беше простреля­на през възглавница, която той взел от стаята си, за да не се чува. Това той го разка­за. Кой друг ще го знае? Аз ще ви кажа един верен факт. Когато водихме разговора с него, когато привърши всич­ко, той заяви: „Аз ще вляза в затвора, ще лежа дълго, но искам да ми бъде предоста­вен адвокат, който да движи бизнеса на баща ми“, комен­тира бившият шеф на отдел „Убийства“ Ботьо Ботев, кой­то е водил разпитите на Ди­митър Кънчев.

Дядото на Димитър Кънчев вярва, че внукът му е невинен

  На 19 април върховната съ­дебна инстанция ВКС произ­несе окончателната си при­съда. Защитата на Димитър се опитвала да предизвика обрат в безкрайния съдебен процес от 10 разглеждания на делото с жалбата си сре­щу последната му присъда от 18 години. Адвокатите на Кънчев протестирали в жалбата си до ВКС, че при­съдата му се опирала върху несъществуващи по делото доказателства. Аргументите им били, че е работено само в една посока. Не, било изяснено кой е счупил бравата на вход­ната вра­та, чие е петното от кръв под радиатора в кухнята, на кого са отпечатъците по кафе­варката и кой е пил кафе с жертвите.

 Имало и други разминавания които според адвокатите на Димитър, навеждали на ми­сълта, че убийците са били двама. Изследван бил пис­толетът на бащата Николай Кънчев „Зигзауер“, а по де­лото бил описан и сниман че­рен незареден пистолет без марка и номер.

 Според адвокатите на Кън­чев той бил осъден въз осно­ва на негодни доказателства, които били приложени по делото в нарушение на НПК. Вариантите пред висшите магистрати били три – да оправдаят напълно Димитър, да потвърдят 18-годишната му присъда или да върнат де­лото за ново разглеждане.

 Избрали последното.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*