Колко песни за любовта е изпяла Лили! Ами те кажи речи всичките са такива.
В биографичната книгата за Лили има отделна глава – „Любовта е по-силна от всичко“. Но да не остане любезният читател в заблуждение, че става дума за онази – истинската любов, любовта между мъжа и жената.
Лили твърди, че е изпитала (макар и само една) голяма любов. Но истината е, че не била никаква любовчийка.
Защо ли, е друг въпрос. Но това е истината.
Ако човек зачете по-внимателно биографията на Лили, ще му стане ясно – колко мило и хубаво детенце е била като малка, как са я натъкмявали гиздаво и е изглеждала, като кукличка, как всички са й се възхищавали, а циганетата са я пипали с пръст и си заплювали красивите й дрешки: „Пу за мен, пу за мен!“ Как й отивали панделките и джувките! И се носела по модата, даже в социалистическо време, и то – в дълбоката провинция.
А един руски войник (тя била тогава петгодишна) бил като омагьосан от нея – „Това дете искам да го пипна, да го погаля, защото то ми напомня за моето дете…“
Бихме могли да продължим и по-нататък…
Накратко казано – още от малка Лилито си имала това самочувствие у себе си – колко е неотразима и как околните си падат по нея.
Как едва ли не всеки, който я зърне, тутакси се влюбвал в нея.
Но да си признае тя самата, че е харесвала някое дете, че е била влюбена в някого, по детски – в някое момченце, в детската градина, в класа – няма такова нещо!
Кой ли е нямал ученическа любов? Лили е от нямащите. Или й е обидно да си признае, че е имала ученическа любов, или наистина е нямала. Ако е имала, защо ще го крие, напъвайки се в откровенията си да е максимално истинска.
Кученце, казва, че е обичала, но съученик – не!
Тук таме някой от жълтите клюкари може да разнася в медийното пространство каква фурия е Лили в леглото, но истината е, че любовните авантюри не са силната й страна.
Добре, че поне си го признава „каквото и да се говори за мен, никога не съм била любовчийка в живота“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи