За Йорданка Христова казват, че е от жените, които остаряват като катедрали. На 10 септември естрадната легенда навършва 70 години, а от появата й на сцената се навъртат цели 50. Двойния юбилей певицата предстои да отбележи със серия концерти, серия нови песни и първа, засега, част от автобиографична книга.
Примата не бърза да огласява подробности за събитията около себе си. Не е фаталистка, но и не се изхвърля да говори за проекти, които все още узряват.
Завръщайки се наскоро от екзотична Куба, която пък е в сърцето й вече над 45, Данчето донася новина, свързана този път не с музика, не с Фидел Кастро, а с най-важното – здравето й. Предисторията леко може да стресне нейните почитатели, но в навечерието на Великден певицата се решава да сподели за малкото голямо чудо.
– Как се отнасяте към кръглите юбилеи, които ви предстоят?
– Не знам защо, но никога не съм се вълнувала и очаквала рождените си дни. Празнувала съм ги къде ли не – от Индия до Лос Анжелис, през Куба и обратно… Да не говорим за юбилеите… Настава еуфория, безкрайни телефонни разговори и какво ли но, но това е денят, в който си се родил, и трябва да го отбележиш подобаващо!
Цифрите са за статистиката, а за мен са си просто числа, които трупам и сама се чудя – истина ли е? В младежките години, всеки минал 30, хайде 40 години, за мен си беше старец. А аз ги дублирам и се чувствам супер! В личен план е така. За 50-годишнината на голямата сцена мисля да празнувам дълго, почти година, от 10 октомври, когато ще е първият голям концерт. Продължавам у нас и в чужбина, като за последно.
– Какво очаквате да ви донесат?
– Ще се постегна, стига съм се разпилявала! Искам да подготвя вълнуващ спектакъл за моите почитатели, да допиша първата част на биографията си, както и няколко нови песни, изненади. С две думи – ще ми донесат вълнуващи моменти!
– Ако сега започвахте, кои моменти бихте пропуснали?
– Сега е различно, работи се и по-лесно, и по-трудно. Медиите властват, не талантът. Сигурно щях да опитам кариера някъде по света. Но по принцип съм щастлива, всичко си имам! Не ми се мисли за промени, достатъчно динамични са събитията у нас и по света.
– Частният живот на много от звездите е катастрофа. Чувствали ли сте се жертва на професията – ограбена откъм лични изживявания?
– Имам най-хубавата професия – да пея и да си обменяме обич! За каква жертва говорим?! Трудно е, разбира се, да си майка и певица вечно на път! Едното е за сметка на другото! Това е цената на славата! Хубавото е, че бързо успявам да превключа, когато сменя средата и не се вайкам излишно.
– Сама ли вземахте решения за най-важното в кариерата ви?
– Винаги съм била самостоятелна, доста независима. На младини дори не се замислях, когато се налага да откажа нещо. С годините станах по-толерантна и дипломатична. Ако се колебая за нещо, жимога да споделя с Гешева примерно (поетесата, изпяла най-много стихове от нея, приятелка от детинство до днес -б.а.) и както тя казва, после си правя, каквото знам, не слушам никого.
– Работили сте с водещите ни оркестри. Помагало ли е това, че сте дружили повече с момчета в детството?
– За мен е естествено да бъда в мъжка компания, чувствам се нормално именно защото израснах с приятели. Когато пътувахме с концертната програма „Шлагерна пътека“, едно голямо турне през 1965 г., бях сама с 15 сладури – музикантите от оркестър „София“ и актьорите. Истински университет на живота!
– Изкушавахте ли се да останете в чужбина, както от години сестра ви е навън?
– Никога! Винаги имам предстоящи ангажименти и бързам да се върна! Понякога се нервирам на себе си, че не мога да остана, ако ми харесва, и да се оставя да ме носи течението на времето.
– Какво е чувството да спиш в хотела на Ал Капоне в Куба?
– Любопитно е първия път, после си става мой предпочитан хотел, не се сещам за Ал Капоне… А в Хавана има хотели, любими и на други личности – „Капри“, на Франк Синатра. Чакам да го ремонтират, за да отида на басейна на покрива, където с оркестър „Балкантон“ сме посрещали Нова година в 5 след обяд например! (Смее се – б.а.)
– Наскоро бяхте отново там – по какъв повод?
– Мислех да не занимавам хората с моите болежки, но реших да споделя, за да помогна на някого с опита си. От 7 години ми откриха горещ възел на десния лоб на щитовидната жлеза. Симптомите бяха аритмия, екстрасистоли, ускорен пулс. Ендокринолозите предложиха да ме оперират, но няколко пъти се отказвах в последния момент! И за добро. Господ ми помогна!
- 1966 г. на плажа на Слънчев оряг с композитора Димитър Вълчев, поздравявайки се с орфейска победа на песента „Делфините“
Реших да направя консултация и в Куба, по съвет на Тересита Капоте (кубинската посланичка) и там ми предложиха лечение, което ми хареса веднага, без операция, с вливане на течност във възела, за да се умъртви, да се свие. Миналия октомври беше първата интервенция, на 11 февруари втората. Оказа се, че за 3 месеца възелът се е смалил наполовина! Това е една от причините да ходя често сега, но аз ги комбинирам и празнувам с приятели там! Поздравих голямата звезда на Куба, уникалната Росита Форнес, за нейния, представете си, 90-годишен юбилей! Преди няколко дена се прибра в Хавана след едномесечните тържества за нея в Маями. Невероятна певица, чух нейни изпълнения само с пиано, качено в интернет, и се възхитих на духа и таланта й! Да е жива и здрава, пак ще я посетя, като отида!
– Завръщате се и често в Мексико…
– Разбира се, няма да пътувам през Атлантика и да не пообиколя!(Смее се.) Този път за кратко, само Мексико след Куба! Освен в столицата се изкефих на Куернавака, райско местенце на 500 метра от резиденцията на Барбара Хътън… Моите приятели Снежа и Валери приемат гости нонстоп в новата си вила с 5-6 спални. Ние бяхме само 3 момичета, ха-ха… Много весело и незабравимо. Люси, Варти, Снежа и аз обикаляхме наоколо, докато Валери заработваше в Мексико сити. Догодина пак!
– Вярвахте ли в пророчеството на майте за край на света?
– Прочетете книгите на Богомил Герасимов, бившия посланик в Мексико, за да си обясните доста мексикански загадки!
– А с какво си обяснявате полудяването в света, агресията, кризите?
– От стреса, напрежението, телевизионната манипулация, несигурността…
Колко може да понесе човешката психика още?
Предпочитам духовността, но тя е лукс в това меркантилно безкомпромисно време. А колко малко му трябва на човека – обич!
– Какво ви запази в апогей? Още повече, че кариерата не ви е била самоцел №1?
– Споменах в началото, че на младини не му мислех много, решавах мигновено. Сега съм търпелива, разумна и точна, нямам време за губене!
– Днес направихте ли си упражненията по йога? Има ли дни, в които пропускате?
– Много рядко – когато съм на път, съм пропускала. Днес имах време и посветих цял час на практиките си. Доволна съм и слънце грее в душата ми!
– Пели сте даже на Айфеловата кула – кога бе това?
– Това беше много отдавна – през април на 1974 г. Всеки месец бе предоставен на различни държави за спектакли, нашият беше „България на Айфеловата кула“, след Аржентина. Един уникален месец заедно с „Балканска младост“, танцов състав и куклено дуо „Кацкови“.
Сама си боядисвам яйцата
Израснала съм в семейство, което спазваше всички традиции, опитала съм се да ги пренеса през годините и в моето. За Великден правя по 50-60 яйца най-малко, за да подарявам колкото се може повече. Връзвам ги в голяма тенджера с една от тензухените пелени на сина ми, за да не се чупят. Дъщеря ми помага. Преди с една приятелка ги правехме с туткал, а сега ги правя с желатин – цветовете се разливат и яйцата стават много хубави. Купувам козунаци не от магазина, а от пекарни, с истински аромат. За да има уют в един дом, трябва да замирише на гозби, трябва да има цветя и свещи, нещо леко разхвърляно. Първата ми работа в хотелската стая е да захвърля чантата си небрежно.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи