Кичка Бодурова: Хачо Бояджиев беше колос, какъвто в Българската телевизия скоро няма да има! ИНТЕРВЮ

  На 23 април се навърши една година, откакто душата на Хачо Бояджиев се пресели в света на ангелите. На специално парти в любимия му Чешки клуб близо стотина приятели и почитатели размениха спомени за големия телевизионер. Панихидата бе организирана от вдовицата му Весела, а присъстващите разказаха, че всичко е било платено от медийния бос Красимир Гергов.

За Хачо Бояджиев разказва, една от най-близките му приятелки – Кичка Бодурова. Приживе той я наричаше „моята духовна сестра“.

– Г-жо Бодурова, готвехте се за концерт в известен столичен клуб, но изведнъж внезапно променихте решението си. Доколкото ми е известно, щяхте да пеете в памет на Хачо Бояджиев. Какво стана?
– Отидох и видях, че сцената не е това, което си представях от предварително видените снимки. Хачо щеше да ми се накара, ако бях пяла в бар с висящи бутилки алкохол, макар че той бе широко скроен бохем, истински кавалер. Не би ми простил подобна постъпка. Щеше да се изкаже много грубо за мен. А аз не мога да нараня душата на приятел като Хачо. Той беше колос, какъвто скоро няма да има в Българската телевизия. Мисля, че много от работещите в тази медия, че и от останалите журналисти, си дават тази сметка. Наясно са, че няма да има втори Хачо Бояджиев.

– Оставам с впечатлението, че вие свързвате думата „телевизия“ с неговото име?
– Така е. Много хора мислят, че той е бил груб и невъздържан откъм забележки професионалист. Аз пък смятам, че именно в това се криеше чарът му – работохолизмът. Той ни научи на дисциплина. Когато нещо се каже, трябва да се направи точно по инструкциите му, за да се получи едно добро шоу. Неговата слабост бяха развлекателните програми. Аз съм изключително благодарна на познанството си с него, което съдбата ми подари.

– Хачо е гостувал в дома ви в Америка. Разкажете ни някой мил спомен! За какво обичахте да си говорите?
– Той дойде в Лос Анжелис през 1994 г. и ме покани да участвам на „Златният Орфей“. Много се развълнувах от поканата му и я приех. Излизали сме често на вечери – семейни. Той бе с неговата последна съпруга Веси, аз – с моя Крис. Винаги съм изпитвала страхопочитание към Хачо.

В него виждах и приятел, и баща, и – мой духовен учител. Наричах го „брадър“, а той мен „систър“. На последния ми концерт в НДК не го видях сред зрителите и ми стана тъжно. Пеех, а погледът ми продължаваше да го търси от сцената. Знаех, че има проблеми със здравето. Изпитваше толкова остри болки в кръста, че не можеше да седи на стол. Ходеше на специални процедури, за да го оправят, но всъщност стана още по-голяма беля…

– Какво се случи?
– Всеки месец му правеха процедури с кислород. Не зная точно какви, но идеята беше да се подобри състоянието на костите му, защото те го боляха. Доколкото зная, една от процедурите не се е оказала ефикасна… Но да се върна за концерта ми, на който страдах, че не го виждам. Отивам да се преоблека между паузите и хоп – Хачо изскача от една завеса с червена роза в ръката. Издебнал ме зад кулисите. Просълзих се от щастие. Прегърна ме и рече: „Поздравявам те, обичам те“. Прегърнахме се за секунди, защото нямах много време. Това е последното ни общуване, изключително мил миг за мен. Повечето ми колеги знаят Хачо като суров човек, а той не беше такъв.

– Какво бихте ни споделили за Хачо Бояджиев и жените?! Това е една тема, която не спира да вълнува хората, дори след смъртта му.
– Аз познавам само последната му приятелка. Веси беше доста години с него. Независимо от тяхната голяма разлика в годините, тя заслужаваше обичта му. Винаги се е държала достойно и той неслучайно я е избрал за своя половинка. Тя постоянно показваше огромното си уважение към него, държеше се прекрасно, мило, любезно, нежно. Бих казала, че тя успя да му организира великолепна годишнина в чешкия клуб – в градината, който бе любимото му място за хапване и пийване. Великолепна, доколкото може да бъде великолепен един такъв повод. Но аз съм убедена, че на Хачо му харесва да се смеем, вместо да плачем. Той едва ли иска да ни вижда тъжни, сълзливи и страдащи.

– Били сте и на гроба на Хачо?
– Да, радвам се, че и там дойдоха много хора от БНТ, защото едно е да пиеш по питие в ресторант Бог да прости, друго да отидеш на самия гроб, както направихме ние на 23 април. Разчувстваха ме думите на Татяна Полова. Тя едва удържа сълзите си. Вяра Анкова и жената на Хачо също споделиха мили думи. Добре мина. Впечатлена съм от факта, че и в България вече хората се стараят да не плачат на подобни събития, а да си разказват хубави спомени. Зарадвах се, че дори домашната помощница на Бояджиев уважи панихидата. Стана ми едно топло в душата, като я видях. Ласка Минчева, която му е ученичка, също беше. Побъбрихме си с нея, разменихме спомени.

Хачо го обичат и няма да го забравят.

Да, беше прям, но на мен тази прямота ми допадаше. Обикновено хората се ласкаят, когато чуват мили неща, които галят самочувствието им. А той изричаше нещата с истинските имена – нещо, което не всеки е готов да преглътне, забрави и разбере. Аз пък уважавам хората, които казват истината в очите и очакват другите да я примат. Нещата винаги имат две страни – ако проявиш деликатност, могат да те нарекат лицемер, но може и дипломат – въпрос на гледна точка. Е, Хачо не беше дипломат, по това си приличахме – и двамата бяхме директни.

– Като приятелка на Весела какво бихте казали за нея – чувствате ли я променена?
– Мисля, че е пораснала. Сякаш виждам една възвишена жена в нейно лице. Мисля, че порасна поне с 10 години след смъртта на Хачо. Но хората сме така устроени, че когато загубим близък, ставаме по-силни духом. Разбира се, тя винаги е била прекрасна. Усеща се, че той й липсва много.

– Вие лично с какво ще запомните режисьора на десетки телевизионни шоута?
– С първата ни среща. Правихме репетиция на сцената на „Златният Орфей“. Той, както винаги, говореше доста силно по микрофона. Като свърших с репетицията, се провикна: „И роклята ти е хубава, и песента, ама много са ти криви краката“. Отговорих му, че ако иска да ме сваля, трябва да намери друг начин и всички се разсмяха, дори момчетата от оркестъра. Хачо бе известен с любовта си към жените. Но той ги ухажваше кавалерски, не беше груб. Не бих казал, че бе от мъжете, които тръгват след определена жена, за да я свалят. Не беше нужно да го прави. Дамите сами го търсеха.

– В предварителния разговор казахте, че сте усетили идването на лошата вест чак в далечна Америка. Какво стана?!
– Със съпруга ми Крис пиехме вино на терасата край басейна в американския ни дом и внезапно усетихме чуждо присъствие. Не видяхме нещо, последва мълчание, а после обърнахме темата на разговор за нашия приятел, който въпреки възрастта и здравословните си проблеми продължаваше да работи. Беше към 7 вечерта по американско време. Крис най-внезапно ме попита какво прави Хачо. Отговорих му, че не спира да работи, защото има предаване по телевизията. „Ей, да е жив и здрав още дълго време, нека все така да работи“, отсече мъжът ми. В България по това време е било сутрин. Сутринта на 23 април, когато той е напуснал белия свят. Имам чувството, че този ни разговор е съвпаднал с последните мигове на Хачо…

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: