Колкото и странно да звучи на някои, най-голямото масово убийство в България е извършено по време на комунизма. През 1973 година, навръх Коледа, в общежитие в Студентския град младеж убива 11 студенти и ранява 5-има. Комунистическата пропаганда не разгласява случая и ограничава информацията за случилото се до кратко съобщение в партийния орган „Работническо дело“. Убиецът е 17-годишният Бранимир Дончев от София. След касапницата се оказва, че младежът е шизофреник.
По време на разследването на случая е установено, че малко преди да извърши престъплението, непълнолетният убиец бил на кино със свои приятели. Там те гледали класическия мафиотски филм „Кръстникът“. Предполага се, че Бранимир Дончев е бил повлиян от екшън сцените във филма, които са отключили и остра фаза на заболяването му. Веднага след прожекцията той изпаднал в параноя.
Докато се прибирал към дома си, си внушил, че някой го следи. Веднага щом се прибрал, се скрил под леглото. След това взел законно притежавания пистолет на баща си и една кама и излязъл. Насочил се към Студентския град, където живеела негова братовчедка от провинцията. В продължение на години той бил влюбен в нея, но тя не отговаряла на чувствата, му. Когато стигнал до общежитията, се насочил към едно от тях. Влязъл и започнал да стреля безразборно по всеки, който се изпречи пред очите му. Някои от жертвите първоначално са ранени, а след това доубити с камата.
Три години преди Бранимир Дончев да извърши масовото убийство, майка му, която също страда от психично заболяване, се обесва в дома, в който живеят, слей като взима въже назаем от своя съседка.
Веднага след касапницата милицията арестува Дончев и обискира дома, в който той живее заедно с баща си, сестра си и брата си близнак. Братът и сестрата са изследвани незабавно от психиатри. Те установяват, че братът на Бранимир също страда от психиатрично заболяване.
Бащата Дончо Дончев е арестуван и получава бърза 4-годишна присъда за небрежно съхраняване на оръжие. Излежава цялото наказание. Обвиняват го, че създава деца, без да се съобрази с психическото заболяване на жена си. В същото време братът и сестрата на Бранимир са интернирани в Пещера.
След двумесечен престой в ареста, в началото на февруари 1974 година Бранимир се качва в милиционерска кола, за да бъде ескортиран до затвора в Ловеч. Около час след като милиционерският автомобил е тръгнал от ареста в София, е получен сигнал, че Бранимир Дончев е застрелян при опит за бягство. Разстрелът се случва близо до Правец. Когато следователите пристигат на мястото на убийството, откриват 7-8 гилзи, трупът на Бранимир е обърнат с лице към мястото, от което е стреляно по него. Това поражда подозрения у следователите, но заповедта е да се действа бързо и тялото да бъде погребано: Така „опитът за бягство“ остава официалната версия за убийството на Бранимир.
Следователите решават да го погребат в ботевградското гробище, за да може при нужда гробът да бъде открит.
В същото време не бива да бъдат видени, защото заповедта е погребението да бъде извършено тайно. След като полагат ковчега в земята, те запомнят мястото, но оставят гроба безименен.
Така приключва животът на най-сериозния български масов убиец. Съдбата на семейството му не е по-малко тежка. След като излежава 4-го-дишната си присъда, баща му до края на живота си изплаща огромната кръвнина, която му е присъдил съдът. Братът близнак на Бранимир – Делян, пък прекарва голяма част от живота си в психиатрични санаториуми. Състоянието му се влошава още повече, защото през цялото време е следен под лупа от органите на реда, които се страхуват да не повтори престъплението на брат си. Делян Дончев умира при не по-малко загадъчни обстоятелства от брат си. През 1988 година той е настанен в кюстендилски санаториум. Докато се лекува там, сестра му получава съобщение, че е загинал, след като е паднал от терасата на стаята си. Случаят е приключен скорострелно и никой не обяснява как точно е станал инцидентът. И до момента не е ясно каква е причината за смъртта му.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи