Години наред Ани Цолова разбужда голяма част от българите с тричасовото си сутрешно предаване по Би Ти Ви. Нейните партньори в студиото често се сменят, а тя е винаги там, пред камерата, от понеделник до петък.
Този път обаче ситуацията е друга. Топ водещата на сутрешния блок е в ролята на отговарящ, а въпросите задававаме ние.
– Ани, на 17 април имахте рожден ден. Спретнахте ли шумно парти?
– Всъщност стана нещо като детски рожден ден. Направих домашна торта и духнах 39 свещички. Моят син Калоян и детето на брат ми се забавляваха, а и ние с тях. Нямах необходимост да организирам шумни купони, исках да ми е домашно. Така и стана.
– На 38 години чувствате ли се поостаряла и изморена?
– Ако щете, вярвайте, но нямам никакви емоции, свързани с годините ми.
Чувствам се добре и като жена, и като майка и са ми чужди терзанията от типа на „леле, колко остарях“.
– Каква е равносметката ви дотук?
– Ако трябва да отговоря кратко – генерално не съжалявам за нищо, няма нещо в живота ми, което бих променила. Или поне не се сещам за такова. Ако обаче „зуумна“ дните си, съжалявам за многото нерви и емоции, които изразходвам за ненужни неща. Много емоции!
– Преди време споделихте, че ви се иска да свалите някой и друг килограм. Успяхте ли?
– Аз свалих килограмите, които исках, още преди година и половина. Даже имаше месеци в този период, в които прекалих с отслабването. Сега си хапвам, каквото искам, но пък спортувам всеки ден. Вече съм зависима от това ежедневно физическо натоварване. Това е моята психотерапия. Не отслабнах веднага след бременността, защото си мислех, че ще стане без усилия. Дотогава никога не бях пазила диети. Естествено, че се чувстваш зле психически, когато се погледнеш в огледалото и виждаш друг човек. Но дълго време след раждането това не ме тревожеше. Не ми пукаше, усещането за суета го нямаше.
– Преди време се зарекохте, че занапред ще сте с къса коса. Какво се промени, та решихте да си пуснете отново дълга грива?
– Не знам, сега косата ми е на заден план. Не мога да я мисля и нея.
– Често ли посещавате родния си град Плевен? Майка ви как е?
– За мое съжаление, не мога да си ходя често. Сега за Великден планирам да пътувам до там. Майка ми е добре, да е жива и здрава.
– Синът ви Калоян палаво дете ли е?
– Синът ми е на 4 години и половина. Много е енергичен и любопитен и както се шегуваме с Васил, ако го следиш с поглед, ще ти се завие свят. Иска всичко да знае, да може, да научи. Никога не е ставало дума в разговорите ни с Васил, че Калоян ще се занимава с телевизия. Нямаме ясно изградени планове за бъдещето му, а и не трябва. Ще се занимава с това, с което му се иска. Аз пък ще се опитам да го науча да няма отношение към работата си като към досадно задължение. Искам да работи нещо, което го изпълва със смисъл. Каквото ще да е. Засега има сериозен интерес към четенето и писането.
– Остава ли ви време да домакинствате?
– Справям се сама с домакинската работа. Е, разчитам на помощ от време на време и от жената, която гледа Калоян, когато е болен и не може да ходи на детска градина. Тя се казва Яна и сме заедно от много време.
– За какво са най-честите спорове с мъжа ви Васил?
– Спорим за Калоян. Аз прилагам методи на възпитание с много думи, спокойствие и обяснения, а Васил съзнателно втвърдява тона по-рано, отколкото смятам, че трябва. Но нямаме генерални различния. Единодушни сме, че не трябва да има никаква агресия в отношенията със сина ни – дори и вербална. Едно от големите престъпления, които можеш да извършиш с детето си, е да му посягаш физически. Изумявам се от родителската философия за „здравословните шамари“. Да не говорим за психическия тормоз. Тормоз е и когато не чуваш и не виждаш детето си, когато не го поздравяваш за рисунката, която ти е донесло от детската градина, или когато не му кажеш, че се справя страхотно, колкото и непохватно да ти изглежда то. Защото иначе никога няма да се справи. И щетите ще са за цял живот.
– Правите ли си изненади и подаръци с мъжа ви?
– И двамата не сме по подаръците. Забравяме си дори рождените дни (смее се). Това с желания пръстен от любимия мъж не го разбирам. Никога не съм имала необходимост някой да ме обсипва с подаръци. Купувам му разни неща, когато нещо ми хареса – ей така, без повод. Последно той ми подари лаптоп. Старият се беше предал.
– Как се залюбихте с Васил?
– Първо ми стана интересен, а едва след това се влюбих в него. Мина известно време, преди да решим, че ще живеем заедно. Докато бяхме гаджета, се е случвало да се разделим, но за кратко.
– В трудни моменти минавала ли ви е мисълта да напуснете Би Ти Ви?
– Никога не съм го мислила сериозно. Работя в Би Ти Ви от създаването на телевизията през 2000 година. Вече станаха 13 години. Спорим за рутинни неща, като това кое е важно и кое не, как точно да реализираме темата, кой да го направи. Нормални разговори между колеги.
– Някои ваши колеги отидоха в ТВ 7, съпругът ви Васил Мичев също. Имало ли е предложения и към вас?
– Аз не съм получавала предложение от ТВ 7.
– Понякога журналисти се прехвърлят в политиката. На вас минавала ли ви е тази мисъл? Виждате ли се депутат?
– Знам, че никога не трябва да се казва „никога“. Но сега ще кажа – никога.
– Сърдили ли са ви се политици заради интервю?
– Има такива случаи, имало е и пак ще има. Политици от всички цветове са се сърдили. Но няма да изпадам в подробности и примери. Все пак България в момента е в предизборна кампания и не искам думите ми да се използват не по предназначение.
– Губите ли търпение с хора, които не се държат добре с вас?
– Прагът ми на поносимост вече е по-висок. Сега не реагирам на всяка изречена глупост. Не смятам, че трябва да поставям на мястото му когото и да било. Камо ли пък глупците. Не знам кое им е мястото на тези хора, но съм категорична, че не е близо до моето (смее се – б.а.). Имам приятели, с които съм искрена. Враговете не ги броя. Дори се стремя да не ги забелязвам.
– Кои са най-честите ви професионални гафове?
– Не всяка сутрин съм във форма, не винаги съм успяла да събудя мозъка си. Не работим с аутокю, цялото предаване и смисълът му трябва да ти е главата. Не винаги се получава. Особено ако например Калоян е вдигнал температура през нощта или го е боляло ушенцето.
– В личен план кой е най-трудният ви момент?
– Може би няколкото месеца след раждането. Поддадох се на класическата лека следродилна депресия. Но прекрасното ми дете ми помогна да се справя с това състояние. Загубата на баща ми е нещото, което ме извади от релси. Той почина внезапно от инфаркт.
– Винаги ли сте искали да се занимавате с журналистика, или сте мечтали за друга професия?
– Сега, като се замисля, май винаги. Имаше и един период, в който исках да стана адвокат. Двете професии си приличат по това, че като отидеш на работа, не знаеш с какъв случай ще се сблъскаш. Дните при нас са различни и много често са непредсказуеми.
– Не сте завършили журналистика, а сте топ новинар…
– Завършила съм българска филология във Великотърновския университет и не съжалявам. Журналистическото образование не ми липсва – занаятът се учи най-добре в реални условия. Пример са ми били професионалистите, с които съм работила през годините.
– Ставали ли сте жертва на обир?
– Да, на 11. 11. 2011 г. обраха дома ни. Беше отвратително като усещане. И досега не мога да се отърся напълно от чувството. Никой нищо не разкри, извикаха ме на разпит в полицията след една седмица. И непросветен, ще разбере, че от това нямаше смисъл. Но едни хора пишеха едни неща и мисля, че си даваха сметка, че си губим взаимно времето.
– Фобиите ви?
– Страх ме е от пеперуди. Дадох си сметка, че изпитвам ужас дори от препарираните, миналата седмица водих Калоян в Природонаучния музей. Той се интересува много от насекоми, а там има голяма колекция.
– Черта, която не харесвате у себе си?
– Много съм рязка. Особено когато става дума за работа, съм прекалено директна, ако работата не е свършена. Така има обидени колеги. После съжалявам и се извинявам, но не за думите си, а за тона.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи