Прочутата Баба Тонка Обретенова има седем деца – пет момчета и две дъщери. По-голямата й дъщеря Петрана е като майка си – обича да се занимава с народните работи. Участва дейно в революционните дела. Пренася тайната поща между Русе и Гюргево още от времето на Левски. Тя разпространява вестниците на Любен Каравелов и стихосбирката на Христо Ботев и Стефан Стамболов „Песни и стихотворения“ в отечеството си. Помага много на братята си и приятелите им по време на Априлското въстание.
По молба на брат си Никола Петрана ушива две знамена – едно за Черве-новодската чета от 1875 г., което по-късно се развява от Ботев на кораба „Радецки“, и второ – за Сливенската чета. Дъщерята на Баба Тонка не се отчайва след разгрома на Априлското въстание и твърди, че успехът на българите е в кърпа вързан, а лицето на свободата вече се вижда.
По време на Освободителната война храбрата русенка работи като милосърдна сестра в болницата на руската армия в Свищов. След 1878 г. Петрана живее дълги години в родния си град Русе. Подарява единствената си къща на русенската девическа гимназия „Баба Тонка“. През 1926 г. тя се пренася да кара старините си при осиновената си дъщеря Марийка Борисова Георгиева във Варна. Обретенова получава скромна пенсия, с която едва свързва двата края.
Когато умира на 70 години, никой освен дъщеря й не знае, че си отива една от големите българки, която остава в сянка на знаменитата си майка и на братята си.
Петрана не е хубава като по-малката си сестра Анастасия, която става съпруга на Захари Стоянов. Тя не е женствена и често обича да взема надмощие в разговорите и да налага своето мнение. Често приятелите й я наричат „професорката“. Случва се обаче така, че мъжкараната се влюбва за първи път, и то от цялото си сърце и душа в някой си Денко Пенчев, образован за времето си младеж, роден в русенското село Кривина. Неговият баща, дядо Пенчо, както твърдят съвременниците му, на младини участва в гвардията на Гарибалди. Денко уж също е влюбен в Петрана и дори се сгодява за нея.
Изневиделица между тях застава красавицата Елена, дъщеря на богатия русенски търговец Ангел Глаголица. Младежът обръща чувствата си на 180 градуса и забравя за Петрана. Започва да ухажва Елена. Отначало момичето отговаря на любовта му, но после забравя за ергена и дори се жени за друг. Отчаян и опозорен, с подбито достойнство, Денко изчезва от Русе и повече никой не го вижда, нито пък се чува нещо за него.
Десетилетия след тази случка през 1889 г. във Варшава излиза от печат повестта „В зори“ от поляка Зигмунд Милковски. Действието се развива в Русе. Литературната историчка професор Ванда Смоховска изтъква в свое изследване, че прототип на главния герой Стоян Кривинов е Денко Пенчев. Авторът Милковски пристига в България заедно с унгарския революционер Лайош Кошут, но не отива с него в Шумен, а остава в крайдунавския град. Потресен от любовната интрига между Денко и Петрана Обретенова, той създава повестта си „В зори“.
Дъщерята на Баба Тонка е разочарована, но не и притеснена от постъпката на Денко. Тя продължава своята работа и решава повече да не се влюбва. Тъкмо застава на това мнение, Петрана е влюбена отново, но в истински мъж – революционер и красавец. Това е Михаил Греков (1847-1922 г.), приятел на брат й Никола Обретенов. Михаил е висок, с нежен поглед и обноски, интелигентен и високо ценен от Никола заради революционните си действия и постъпки. Греков е родом от Бесарабия, учи в Русия и се завръща в България като учител в Сливен. През 1874 г. се премества в Русе. Тук всеотдайният Никола Обретенов прибира бездомния Михаил в родната си къща. Дава му и работа – да списва поучителни за народа книжки и да изпраща дописки до в. „Независимост“ в Букурещ.
Греков става много близък на фамилията Обретенови. Петрана също го харесва. Тя започва да влияе ла брат си Никола, че трябва да го включва в по-важни революционни дела. Така още в 1874 г. 26-годишният младеж заминава заедно с Обретенов за Букурещ, където участва в Общото събрание на революционните комитети. Бесарабският българин дори съветва председателя на БРЦК Любен Каравелов да спре вестник „Независимост“, понеже не може да се разпространява свободно в България.
Любен с болка в сърцето задрасква любимия си печатен орган с думите: „Журналистиката е тежка и неблагодарна длъжност!“. Той започва да издава просветителското списание „Знание“ по план, начертан от Греков. Така младежът примамва в обятията си и Петрана, която забременява от него. Дъщерята на Баба Тонка споделя пред приятелки, че трябва бързо да минат под венчило с Михаил, защото скоро всички ще узнаят за случилото се с нея. Любвеобилен и чувствителен, революционерът обещава, че скоро всичко ще бъде както иска Петрана. Минава време, но красавецът не обелва и дума за брак.
Обретенова е вече уплашена и решава да действа сама, тъй като Греков бяга в Румъния. Изоставената жена прави аборт с помощта на неука знахарка. По това време Никола е в затвора, тъй като е обвинен, че заедно с друг революционер е обрал къщата на Златен Керчу. Вбесен за поведението на приятеля си Греков, той желае да го убие, ако го намери.
Веднага щом излиза на свобода, Обретенов обръща Русе и Букурещ, но не открива следа от своя бивш приятел. Захари Стоянов, който вече е женен за Анастасия, по-малката дъщеря на Баба Тонка, решава да защити семейната чест с хули и ругатни по адрес на бесарабчето: „Познат шарлатанин в комитетските работи, Греков, човече от най-ниско дередже.
Злобато, глупаво, подло, което би се съгласило на драго сърце да трампи гавазина на Руското консулство с цяла България. А шпионството му – то е нещо нечувано и невидено…“
Този път Греков не се крие, защото е далече и пише, че комитетът в Русе е съставен от неграмотници, които изглеждат добре само защото имат външно лустро. Крайната обида на неблагодарника е с думите: „Хората от русенския комитет са интелигентни по дрехи…“. За Никола Обретенов той не споменава нищо. Враждата между двамата бивши приятели остава завинаги, макар че през годините затихва.
След Освобождението Михаил заема редица административни служби в Сливен, Пловдив и София. Към края на века започва системно да пише своите спомени, естествена реакция на обществено-политическата действителност в България, в които разказва за последните 10 години на националноосвободителното движение преди Руско-турската война. Отдава се на публицистика. Пише статии и очерци, главно по своите спомени за нацио-налноосвободителните и революционни борби, за Освобождението, Съединението, против русофобската политика на мнозина дейци, управници, партии. В мемоарите си под заглавие „Как ние освобождавахме България“ не казва лоша дума за Обретенов.
На старини бившият революционер живее при мизерни условия. Пенсията му е 80 лева. В прошение до Народното събрание той пише: „От година време не съм видял месо, сирене, масло, захар и други продукти, необходими за поддържане на човешкия живот. Силите ми отпаднаха и да Ви кажа истината, наближава денят, когато един скромен труженик на освободителното дело ще затвори очи от най-тежката смърт – глада!“.
Наистина бившият приятел на Петрана Обретенова умира от недояждане в Пловдив. Дъщерята на Баба Тонка го надживява с 10 години, но също е нещастна. Семейството й е преследвано от политическите врагове на Стамболов и постепенно членовете му угасват в забрава.
По-щастлива в любовта е Анастасия, малката дъщеря на Обретенови, свързала живота си със Захари Стоянов, но за кратко. Живее с прочутия автор на „Записки по българските въстания“ само 7 години, от които й остава дъщеря й Захаринка. По-късно дъщерята на Анастасия, подобно на леля си Петрана, предоставя строената през 1898-99 г. къща в Русе за музей.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи