На 15 март Илиана Раева навърши 50 години. Тя се отказа от шумно честване на юбилея и избра да го отпразнува по специален начин, който да „нахрани душата й“.
В кабинета си в Министерство на спорта шефката на федерацията по художествена гимнастика сподели пред журналисти всичко, което е научила и прозряла за всичките тези години. Както винаги, „златното момиче“ не се поколеба да бъде откровена дори за личния си живот. За съпругата на Наско Сираков няма теми табу, както никога и за нищо не са я задушавали съмнения и страхове. „Е, в последните години ме е страх да летя със самолет“, признава Илиана. За всичко останало е категорична, че не изпитва колебания. Винаги е вярвала в себе си и е следвала целите си с любов и чисто сърце. На това дължа успехите си, казва Илиана.
– Илиана, наскоро имахте 50-годишен юбилей. Защо не го празнувахте?
– Напротив, празнувах го, но по специален начин. Без фанфари, без купони. Направих си страхотен юбилей. Когато се замислих преди 3-4 месеца как да го отбележа, си спомням, че си лежахме с Наско вкъщи. Той четеше книга, а аз гледах в тавана. Усетих умиление, че ставам на 50 и мога да кажа на себе си и за себе си, че се чувствам щастлива и осъществена. Направих си равносметка – всичко хубаво и лошо, което ми се е случило, е било за доброто ми. Всяко нещо е било израстване – морално и духовно. Понеже съм много вярваща, исках за рождения си ден да направя нещо, с което да зарадвам Бог, да му се отблагодаря.
– И какво направихте?
– Зарадвах 50 семейства, крайно нуждаещи се. Дълго мислех с какво и накрая реших. Подарих им икона на Света Троица, „Книга за България“ и необходимите продукти за една хубава вечеря. Дадох им за спомен и моя снимка с посвещение – няма по-голямо щастие от това да стоплиш една премръзнала душа. Свързах се с БЧК, за да ми кажат кои са хората в тежко положение. Събраха ги в салон. Купих месо, червено южноафриканско вино, кашкавал, сирене, кафе, мед, бонбони и други неща. Когато им ги подарих, плакаха, аз – също.
Една жена ми надписа картичка. Поетеса ли е?! Какво само написа! У дома имам кът, в който съм си сложила медал и купа, от всички, които имам. Там сложих и картичката.
– Какво им казахте?
– (Очите й се насълзяват – б.а.) „Искам да ви подаря духовността – книгата, вярата – иконата, и храната, от която има нужда всеки. Искам да си направите една хубава вечеря. Вдигнете тост за ваше здраве, знам, че и за мен ще вдигнете, но основно аз ще вдигна за вас“ – това им казах. Беше най-великият ми рожден ден. Вечерта в „Денсинг Старс“ ме изненадаха с дъщерите ми Славея и Виолета. А после – вълшебството с Наско. Бяхме на уникално място. Три дни само двамата. Ще кажа само, че имам една любима сцена. Тя е от филма „Имало едно време в Америка“. Все казвам, че няма по-велико нещо от това, което във филма прави Робърт де Ниро за една жена. Наско ми подари точно тази сцена. Беше уникално.
– Как се чувствате на 50? Не искате ли да си починете?
– Всички ме питате това! (Смее се – б.а.) Започвам да се притеснявам как изглеждам. Майка ми, баща ми, даже сестра ми казват: „Спри се, моля те. Ти си луда. Може ли да имаш такава къща и да ходиш да работиш като вол?“. Това не е геройство. Има хора с повече енергия, като Нешка Робева. Да съм жива и здрава да стигна възрастта й, няма шанс да правя това, което тя прави.
– Значи не е амбиция, така ли?
– Как амбиция?! Така съм устроена. За мен всичко е сцена и забавление. Но искам да изиграя както трябва отредената ми роля. Бях такава и като гимнастичка. Чаках да дойдат първенствата, за да се доказвам. Имам визия на индивидуалист, но обичам работата в екип. Искам най-добрите да работят с мен. И в спорта харесвам шампионите, не симпатизирам на скромните. Уважавам ги, но харесвам тези, които се изявяват и имат потенциал да се осъществят.
– И вие изглеждате такава. От спорта ли ви остана този стремеж да сте най-добрата във всички дисциплини?
– Художествената гимнастика беше място, където можех да реализирам характера си. Той проличава най-добре там. Казват, че съм смела. Вярно, нося тази енергия, но когато се налага да направя някое геройство, ми е тежко. Емоционална съм, жена със силни страсти, които с времето се научих да контролирам в правилната посока. Притежавам хубави и лоши качества и в последните 15 години работих върху лошите. Вглъбих се в себе си. За това ми помогна теологията, теософията, а и някои хора ми показаха, че светът не е само материя. Като Ванга, от която научих, че трябва да открия мисията в живота си, да мисля за собствената си еволюция – духовна, морална. Разбрах, че съм Космос, който притежава всичко хубаво и лошо, дадено изначално на човека, и от мен зависи на кое ще дам приоритет.
– Изпитвали ли сте съжаление за свои грешки?
– Всеки е съжалявал. Но няма грешка, която да не извисява духа. Дали ще го осъзнаеш обаче?! Ако всеки мислеше за делата си, развитието си, в какъв свят щяхме да живеем?! А ние сме се вторачили в другия. Сред най-големите ми постижения е, че се обърнах към себе си. Дадох си сметка, че лошото, което ми се е случило, е било благодарение на мен. Ще ви кажа и друго – нещата, които виждат като мое достойнство, са по-скоро мое качество. Мое достойнство е, че съм преборила лошите си качества. Същото е за смелостта…
А смелост не е да си шеф на федерация. Друго е. Когато трябва да ми правят изследвания, знаете ли какво се случва? (Разперва ръце и трепери – б.а.). А в болницата какви жени има! 100 пъти по-качествени от мен, с операции и готови да се борят, да живеят. Страшно ме стресира провинцията. Като пътуваме с Наско, все му казвам: „Боже, представяш ли си да живееш в този блок?“. Смелост е да имаш такъв живот и да си щастлив, и хората са щастливи, усмихнати като мен, и доволни.
– А страхувате ли се от бедността?
– Дано ме разбрахте правилно на предния въпрос. Иначе знам 2 и 200. Не съм родена във Версай, а в Подуяне. В един апартамент живеехме с майка ми, баща ми, сестра ми, баба ми и дядо ми. Като пораснах, се е налагало да спя в кухнята или в хола. Това, което имам, е благодарение на таланта ми и този на моя съпруг.
– Усещате ли завист?
– Какъв въпрос ми зададохте?! (Смее се – б.а.) Непрекъснато! Но на фона на любовта на хората, на която се радваме с Наско, това няма значение. А и е нормално някой да ти завижда. Казват, че човек трябва да е щастлив с това, което има. Аз съм, но искам повече. Все смятам, че това не е най, което мога, че мога и още.
– Сега какво искате от живота?
– Да отида на карнавал в Бразилия, в Индия, да видя пирамидите в Египет. В социален план искам сериозни неща. Знаете ли всички казват, че съм успешна. А нямам олимпийски медал, не съм най-добрият треньор, гимнастичка. Важно е от коя гледна точка ще уважиш живота си. Аз се усещам успешна. И искам още. А да получиш това, което искаш, означава да осъзнаеш как да го направиш – да му се отдадеш с чиста мисъл и любов. Тя е ключът към успеха. Когато сложиш фанфарите преди тях, провалът ти е сигурен. Рано или късно плащаш цената за това и то така, че да се осъзнаеш и пораснеш. Истината е, че няма провали. Има уроци, път, който избираш – бързия или бавния. Аз съм минала и по двата. Не мислете, че съм родено геройче. Научих си уроците.
– Никога ли не сте губили вяра в себе си?
– Не, от дете се харесвам, на това дължа успеха си. Все си казвам: „Давай, можеш“. Харесвала съм си характера като жена, като гимнастичка. Кумири съм имала, но не съм искала да приличам на тях. Винаги съм държала да имам свой „печат“.
Много хора не са така, защото, за да се харесваш, трябва да работиш за духовната си и морална хигиена. Аз се харесвам, защото правя всичко със сърце.
– Учите ли на това дъщерите си?
– Не, те се учат, живеейки с нас. Не съм искала да приличат на мен. Те трябва да търсят своя път, да слушат сърцето си. Има една жестока битка в човека – между сърцето, инстинкта, което е Бог, и мозъка. Трябва да знаеш кога на кое да дадеш приоритет. Често сърцето те води към нещо, а разумът те спира. И хората стоят в едни кутийки и не разгръщат себе си. Примиряват се.
– Как успявате да сте добра и в професията, и като съпруга, и като майка?
– Пътят е един и същ – на сърцето. Тази година с Наско правим 30 години.
– И как оцеля любовта ви толкова време?
– Първо е страст, след това – осъзнаване, доверие, уважение, любов. Иначе страстта пак я има. Сексът е много важен в едно семейство.
А много жени раждат и забравят мъжете си. Майчиният инстинкт се задейства и тя забравя, че трябва да е любовница на съпруга си. Аз никога не съм го забравяла. Гледала съм си децата. И колкото те са били №1, точно толкова №1 е било това каква ще бъда в очите на мъжа си. Има и друго – запазих идентичността, самостоятелността си. Това мъжете харесват, а публично отричат, че искат.
– Навремето лесно ли се отказахте от гимнастиката и го последвахте?
– Да. Като риба се гмурнах в живота и грабех с Наско, защото и той тогава се отдели от семейството си. Септември се отказах от гимнастиката, декември се ожених и забременях. Бях на 20 години. Лили Игнатова се беше втрещила, като й казах, че съм бременна: „Господи! И какво ще правиш“. Как какво, ще раждам! И се хвърлих в света на футбола. Мечтите на Наско станаха и мои. Пътувахме по света. Имам чувството, че съм живяла 100 живота. Динамиката беше страховита.
– Казват, че сте била ревнива. Наистина ли сте хвърлили куфар от 17 етаж?
– О-о, и куфар, и дрехи от гардероба. Всичко летеше от 17 етаж. Много го ревнувах и той мен. Винаги съм била горда, не го показвах. Останехме ли двамата обаче, искам да ви кажа, че къщата остана без мебели. Взимах цял сервиз и го правех на сол. Купувахме сервизи през две седмици, защото нямаше в какво да ядем. Уникална любов, щура.
– А каква майка сте? Някога изпитвали ли сте вина към дъщерите си?
– Кариерата не ми е пречела. По-скоро мои качества. Никога не съм била трепереща. Давала съм им свобода. Това може би е грешка. Трепереща бях само на тема хранене. Побърквах ги да ядат. Направо имаха уплах, като кажех, че трябва да ядат.
– Връщам ви в настоящето. Как поддържате младежкото си излъчване?
– С начина ми на мислене. Нямам пластики.
– Наистина ли?
– Правя си освежаване на кожата на лицето. Сега не си спомням какво вещество ми слагат. Не е ботокс. Иначе фигурата ми е ген и Божия намеса. Не спортувам. Преди да отида на море, се увивам в найлони, качвам се на пътеката и ходя 3-4 км на ден. И намалявам хляба. Иначе се храня нездравословно, ям по половин хляб на хранене.
– Старостта въобще ли не ви плаши?
– Наско казва, че едно от качествата, които е харесал в мен, е естествеността ми. Аз съм естествена в това, че приемам живота с цялата му даденост – младост, стареене и смърт. От това няма как да се избяга. Въпросът е да се прави достойно. Радвам се и уважавам всяка моя възраст. Тази, в която съм сега, е уникална. Толкова е осъзната. А и още чакам мъдростта.
– След всичко, което казахте, твърдите, че не сте мъдра?!
– Ако се видим на 60-тата ми годишнина, кой знае какво ще ви кажа, какво ще съм разбрала и какво ще ми е показал животът?! Това са „вратички“.
– Откъде това любознание?
– На мен все нещо трябва да ми трепти, да има страст в мен. Иначе няма да съм аз. Имала съм такива моменти. Страшни са. Колкото съм силна и истинска в тази ми светлина, със същата сила съм и в другата – сила, която може да ме погуби.
– Какво може да ви накара да изгубите страстта си?
– Това, което стига до сърцето ми. А аз давам приоритет на него. Трябва да го слушаш, да правиш всичко с любов. Ожених се със сърце, така направих клуба си, станах старши треньор на националния отбор.
Основното ми облекло беше анцуг но станахме световни шампиони. Плаках 3 часа тогава. А рядко плача, и то не пред хората. Важно е и когато постигнеш мечтата си, да изживееш екстаза в душата си. Той е само миг. Защото знаете ли колко хора са се провалили, защото ги смачка общественото мнение?! Аз съм социална, но не се влияя.
– За какво се молите, когато влезете в църква?
– Когато си в църква, не трябва да молиш Господ да ти помогне да успееш. Молитвата е: „Господи, покажи ми правия път. Помогни ми да се справя с моя проблем, с моите лоши качества“. Аз се моля само за това Господ да ме води по правия път.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи