Журналистка, служител в Европарламента, а вече и актриса – това е Ели Гигова. В последно време дъщерята на оръжейния търговец Николай Гигов работеше предимно в Брюксел, но сега пак си е в родината, като поводът за завръщането й са предстоящите избори.
И в столицата на Европейския съюз, и у нас Ели помага на емблематичната народна представителка на БСП Илияна Йотова. Огненочервената дама е водач на листа в Пазарджик, а г-ца Гигова е една от най-важните сътруднички в екипа й.
Междувременно чаровната млада дама изгря отново и на малък екран. Тя има роля в новия хитов сериал на Би Ти Ви „Фамилията“, където си пар-тнира с Асен Блатечки. По този повод се свързахме с нея и я поканихме за възможно най-откровено интервю.
– Ели, отново сте си в България, след като в последно време работехте в Европарламента. С какво сте ангажирана в родината?
– До преди две седмици не знаех, че ще се връщам в България за толкова време. Работех си съвсем спокойно в Европейския парламент в Брюксел и буквално от днес за утре разбрах, че се прибирам. Участието ми във филма „Фамилията“ също стана много ненадейно. Интересното е, че при мен няма рамка – не мога да кажа, че дните ми минават по определен начин. Всеки ден започва и свършва в различен час. Когато съм в Европейския парламент, се занимавам с две комисии, на които член е Илияна Йотова – „Антимафия“ и „Вътрешни работи“. Следя всичко, което се случва, особено изготвянето на новото законодателство за организираната престъпност, което трябва да бъде хармонизирано във всички страни. Сега в България пък съм ангажирана с други неща, защото г-жа Йотова е водач на листа и усилията ни са съсредоточени в кампанията й.
– Илияна е водач на листа в Пазарджик. Често ли пътувате до там?
– Голяма част от времето сме в Пазарджик, защото г-жа Йотова е базирана там. Целият екип е страхотен и ни е много приятно да бъдем заедно.
– Разкажете за ролята си във „Фамилията“. Как попаднахте в сериала?
– Да бъда актриса, ми е детска мечта. Беше първото ми желание, а второто – да стана ветеринарен лекар, което с времето избледня, макар много да обичам животните. Желанието ми да играя във филм си остана огромно. Киното е нещо, към което винаги съм се стремяла, но никога не съм полагала усилия да се случи. Първата роля, която получих, беше във френска продукция. Стана абсолютно случайно. Запознах се с хора, които се занимаваха с френски филми, те ме поканиха на кастинг и след това за мое най-голямо учудване ми се обадиха и казаха, че съм одобрена. Снимах се преди три години, а после на следващата – пак, в друга продукция. Участието ми във „Фамилията“ също е случайно. Обади ми се режисьорът Деян Русев и ме покани. Каза, че има един образ, който би бил много подходящ за мен. Пак се явих на кастинг и ме одобриха. Няколко са епизодите, в които участвам, но нямам право да разкривам подробности за това. Невероятно е, че вече имам три опита в актьорството. При първите два съм играла с френски актьори, а сега на снимачната площадка попаднах със светила като Стефан Данаилов, Асен Блатечки… Имаше у мен момент на притеснение, но се надявам да съм го преодоляла.
– Как ви приеха другите актьори във „Фамилията“?
– Приеха ме страхотно. Моите сцени са основно с Асен Блатечки и той много ми помогна на снимачната площадка. Изключително мил беше през цялото време, шегуваше се, предразположи ме.
– Занимавате се с политика, работехте като журналистка, а сте и актриса. В коя професия се чувствате най-добре?
– Всяко едно нещо, с което съм се занимавала, ми дава голям опит. Журналистиката и политиката се преплитат. Преди да започна работа при г-жа Йотова, водех сутрешен блок, където в 90% от времето се говореше за политика. Актьорството и политиката също се преплитат.
Доказва го фактът колко актьори стават отлични политици – от Роналд Рейгън до Стефан Данаилов.
– Приключихте ли вече с журналистиката?
– Не, никога не съм приключвала с журналистиката. Телевизията е първата ми любов и не мога да кажа, че се отказвам от нея. Самата Илияна Йотова е както политик, така и журналист. Може би и от тази гледна точка много си допаднахме с нея. И двете мислим по един и същи начин. Не съм приключила с телевизията или поне се надявам да не съм, защото нали знаете, че има една поговорка – „Кажи на Господ плановете си, за да го разсмееш“.
– Каква е причината да си смените цвета на косата?
– Смених го в момент, в който имах нужда от цялостна промяна. Това сега е естественият ми цвят. Русото беше изкуствено, направих го, за да съм по-различна. Престана да ми харесва и реших да си върна наторалното.
– Променяли ли сте още нещо в себе си?
– Да, направих си пластична операция. Намалих си гърдите.
– Наистина ли?! Жените обикновено си ги увеличават…
– Аз обикновено вървя срещу течението. Понякога това ми се отразява позитивно, а друг път негативно.
– Има ли мъж до вас в момента?
– Не, сама съм и се чувствам прекрасно. Аз съм доста влюбчива и страшно много се разсейвам, когато до мен има мъж. В момента ми е добре така. Отдадена съм изцялто на това, което върша в момента.
– Вашият бивш приятел Петко Димитров събира овации в „Денсинг Старс“. Гледате ли го?
– Отношенията ми с Петко са нормални. Не съм го гледала досега, защото практически се върнах преди дни в България.
– Не е ли малко странно, че връзките ви с Петко Димитров и с французина Филип, приключваха след 4 години…
– Така е. Може би 4 не е моето число.
– Чужда ли ви е мисълта за сватба и дете?
– Сватбата никога не е била моя цел в живота. Дори като малка, бях на мнение, че няма никога да се омъжвам, даже майка ми се караше. Много момичета си мечтаят да се видят в бяла рокля и да се почувстват като принцеси. Не искам да прозвучи нескромно, но досега съм се радвала на голямо внимание в доста моменти и не смятам, че един сватбен ден ще ме накара да се почувствам щастлива. Искам да намеря партньор в живота, с когото да се чувствам пълноценно, хармонично, да си имаме доверие и да гледаме в една посока.
– А родителите ви какво мислят по този въпрос?
– Баща ми е по-патриархален, а майка ми е много либерална.
– Вие сте едно дете на родителите си. Не ви ли липсва, че нямаме брат или сестра?
– Липсвало ми е в много моменти, особено когато бях малка. В момента обаче съм обградена с много хора, пътувам постоянно и не чувствам тази липса. А и аз израснах с вуйчо ми, който е 10 години по-голям от мен и може да се каже, че винаги ми е бил като брат. Баба ми е починала много млада и майка ми е отгледала и мен, и вуйчо.
– На 17 март имахте рожден ден. Каква равносметка си направихте?
– Не съжалявам за абсолютно нищо. Дори за нещата, причинили ми мъка и страдание. Приемам ги като урок, от който съм си взела поука.
– Фамилията Гигова отваря ли врати?
– Да, определено. От гледна точка на това, че баща ми е много контактен човек, който има доста приятели.
– Обирана ли сте?
– Когато бях на 18 години, ми откраднаха колата. Нападнаха ме двама. Свалиха ме от нея докато чаках на един светофар. Удариха ме и получих комоцио. В крайна сметка намериха колата, но стресът си остана. От тогава първото нещо, което правя, когато се кача в автомобила си, е да се заключа.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи