Актьорът Стефан Рядков смело може да бъде наречен най-популярният имитатор на известни личности у нас. Още от началото на студентското предаване „Ку-ку и комикът влиза в кожата на президента Желю Желев, Тодор Живков, Георги Димитров, Йорданка Христова, Емил Димитров… Списъкът може да се допълни с още десетки имена, които са преминали през неговото забавно превъплъщение в различните предавания, в които той е участвал.
От няколко седмици Стефан е и част от екипа на „Като две капки вода“. В шоуто всяка седмица той получава нова роля, с която да покаже на зрителите своя талант. Лесно ли е да се имитират световноизвестни звезди, в какви отношения е актьорът с хората, които е изиграл на малкия екран и останали ли са му приятели от годините на предаването „Ку-ку“, са въпросите, на които Рядков даде отговор.
– Как се съгласихте да участвате в „Като две капки вода“?
– В началото доста се замислих дали да приема, защото трябваше да пея на сцената, а не се чувствам уверен в тази област. Привлече ме това, че проектът е за имитации, а смея да твърдя, че те ми се удават. Доверието на продуцентите да ми предложат да се включа ме убеди, че ще успея да се справя със задачите, и това ме накара да приема това предизвикателство. Аз обичам новите неща, предизвикателствата и промените.
– Пеенето ли ви затруднява най-много?
– Да, то не е никак лесно. Имитацията на големи имена от музиката като Фреди Меркюри например са направо невъзможни. Много професионални певци са се проваляли там. „
– Кое превъплъщение най-много ви изкушава?
– Към всеки един образ – певец, политик, популярна личност, подхождам сериозно. Всеки от тях е задача, което поглъща цялото ми внимание. Най-трудно ми е било да имитирам безлични хора. За да имитираш добре някого, трябва дълго време да го наблюдаваш – как ходи, как се движи, как разсъждава, кои думи употребява най-често в речта си, как гледа, жеста на ръката му.
– Има ли хора, които се обиждат на имитациите ви?
– В България някои хора не са дорасли да разбират шегата. Когато трябва да покажа своето превъплъщение, пречупено през сатирата и забавата, това е един вид реклама за човек, на когото го правя. Това си е поклон и жест към него. Жалко е, когато човек не го разбира или не е дорасъл, за да проумее, че аз не се подигравам на никого.
– Естрадната прима Лили Иванова е един от хората, които ви се сърдят за имитациите…
– Това си е само неин проблем, не мой.
– Друг неин известен имитатор е колегата ви Виктор Калев. Кой е по-добър от двама ви?
– Не мога да кажа (смее се). Всеки по свой начин представя Примата. Зрителите и публиката са тези, които трябва да изберат един от нас. Но не е нужно да ни противопоставят един на друг.
– Случвало ли се е да се срещнете с Лили?
– Не съм разговарял с нея лично, не сме имали шанс да се засичаме на публични събития. Е, може би защото единият в случая е излишен. В случая навярно съм аз (смее се).
– Как решихте да се занимавате с актьорско майсторство и имитации?
– Това е много странен въпрос за мен. На един от кръговете в Театралната академия ми го зададоха и тогава ме скъсаха. Аз отговорих: „Защо човек се влюбва?“. Според мен няма точен отговор на този въпрос. Още като малък ученик обичах да съм център на вниманието. Това подсъзнателно съм го свързал със сцената и с професията на актьора.
– С какви спомени свързвате периода си в „Ку-ку“?
– Там за пръв път започнах с образа на Желю Желев. Играех го 4 години нонстоп. „Ку-ку“ беше страхотно начало за мен и явление в телевизията. Появи се в точния момент и аз бях там. Голям късмет.
– Изпитвате ли носталгия от времето на „Ку-ку“, вече няма такива предавания.
– След много години едни студенти от Софийския университет се опитаха да съживят предаването, но то вече не е същото. „Ку-ку“ си беше „Ку-ку“ в онова време, с онези настроения. Сега други са мислите, други са настроенията на хората. Онова, което беше, няма как да се върне. Това, което правим ние в „Пълна лудница“ със скечовете, е една далечна препратка, но и много се различава. Не се е появило това, което може да замести „Ку-ку“ и може би няма да се появи. Времената са други.
– Протестите този февруари напомниха ли ви за Жан-Виденовата зима, когато бяхте пред Народното събрание със студентите?
– В началото да, но след това нещата се размиха. Съвсем други са нравите и хората. Тогава и сега се протестираше за различни неща. Проблемът е в нас самите. Първи трябва да погледнем дълбоко в себе си – ние сами не се уважаваме, не си знаем цената, подценяваме се. На улицата не може да протестираш, че държавата не ти е наред, ако не поздравяваш съседа си или си хвърляш обелката от вафлата на улицата.
– Кои са вашите приятели?
– Не искам да се хваля с приятелствата си. Имам един приятел сърбин, с който учихме и живеехме заедно, сега си е в Сърбия. Иначе за другите – нека да ги проверя с времето.
– Какви са ви отношенията със Слави, след като напуснахте шоуто?
– Доста се писа и коментира по темата. Всеки има право да избира пътя си напред и да решава съдбата си. При мен дойде един момент, в който нещата взеха да тъпчат на едно място. Тогава реших да си потърся предизвикателство. Исках промяна и затова направих тази крачка.
– С дистанцията на времето как я оценявате – крачка нагоре или крачка надолу беше напускането ви на „Шоуто на Слави“?
– Надявам се, че нагоре. Беше нещо различно. Аз попаднах в телевизията твърде бързо, след като завърших Театралната академия и нямах време за театралната сцена – това, за което съм се готвил 4 години. Това ме тласна да взема решението си.
– Славата в театъра не е като телевизионната слава…
– Ако човек работи достатъчно и се доказва всеки ден, това че не е по телевизията, не би му пречило. Аз слязох от екрана 2006 г. и до 2010 г. не съм се занимавал с медии. През това време не съм усетил липсата на публиката и на феновете – те ме виждаха на театралната сцена, а аз влизах от спектакъл в спектакъл.
– Кой е най-хубавият момент в живота ви?
– Най-хубавите моменти са, когато на театралната сцена се отворят завесите и светнат прожекторите. Другият такъв момент е, когато със семейството ми тръгнем на път. Обичам това усещане, когато самолетът се отлепи от пистата и излети.
– Кой е най-високият връх в кариерата ви?
– Мисля, че още не съм го изкачил. В кариерата ми има 2-3 момента, в които съм почувствал, че съм си свършил работата и съм получил признание за това. Единият беше на концерт -10 години „Ку-ку“, когато изпях песен на Андреа Бочели и цялата Зала 1 на НДК се изправи на крака, за да ми ръкопляска. Вторият път беше, когато с Емил Димитров застанахме на една сцена – аз гримиран като него, и двамата изпяхме „Моя страна, моя България“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи