Ваня Костова: Крепкото ми здраве се дължи на невероятната емоция, че съм баба! ИНТЕРВЮ

  Ваня Костова е сред звездите на българската естрада. Тя притежава уникален глас, който нежно докосва сърцата на слушателите. Певицата е родена в Димитровград, голяма част от детството и юношеството си прекарва сред красивата природа на Родопите, а после се мести да живее в Бургас, където завършва езикова гимназия.

След това учи в Консерваторията в класа на доцент Георги Кордов. Професионалната си кариера започва през 1980 г. като вокалист на група „Тоника“.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Пожелавам си близките ми да бъдат здрави – имам предвид, внучката, сина ми, снахата – всички. Пътешествие и късмет не си пожелавам, защото засега най-дългата ми разходка, приключение и приятна емоция е излизането в парка с внучката Ванеса. Безкрайно съм щастлива, че открадна три букви от моето име, че я кръстиха на мен. Идеята за името беше на снаха ми. Аз бях приятно изненадана.

– Каква беше за вас изминалата година?
– Интересна. Тя мина под знака на Ванеса. Може условно да я разделя на две части – преди раждането на Ванеса и след това. Тя се роди на 15 октомври. Та от януари до 15 октомври бях в очакване. Изключително приятен и вълнуващ момент, особено за бабите като мен. След Ванеса животът ми се промени за хубаво. Промяната почна месеци преди да дойде на бял свят. Давам пример. Преди това боледувах често. Не ме подминаваше нито един грип. И стана чудо, месеци преди раждането на Ванеса оздравях. Болестите сякаш почнаха да ме заобикалят. Изкарах първата здрава зима от много време насам. Мисля, че здравето си дължа на невероятната емоция, че съм баба. А като такава от мен се изисква да съм здрава, за да помагам в отглеждането на малката.

В професионален план – какво да кажа, продължаваме да вадим хляба си с Боян, сина ми, с пеене. Благодарна съм, че ходим на концерти. За издръжката на семейството разчитаме единствено на пеенето. Непрекъснато творим, правим нови песни. Доста от тях още не са реализирани.

– Коя песен пеете на внучката си?
– Пея й непрекъснато детски песнички. Тя реагира положително на музиката. Харесват й „Зайченцето бяло“, „Мила моя, мамо“ и най-вече като подхвана: „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица“. Усмихва се широко на тази песничка. Много е сладка, дано да обича да чете, когато порасне.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Оставам рождения ми ден да се организира сам. Казвам си: „Ако приятелите ми се сетят отрано за него, ще го празнувам. Ако ли не – ще седя тихо вкъщи“. Хубаво е, че те винаги се сещат и почваме да го организираме. Мога да кажа, че рожденият ми ден е празник за моите приятели. А те са хора, които наистина ме обичат. Винаги празникът ми протича весело, интересно, незабравимо.

– Какво е отношението ви към подаръците?
– Никога не си пожелавам предметни подаръци, защото те сами идват. Винаги съм искала от близките си да ме даряват с неща, които не се купуват. За същото съм се, молила и на Бог. Има толкова много чувства, които никой милионер не може да си купи с пари.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Хубавите моменти са много. А лошите са тези, в които съм губила близки на сърцето ми хора.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Никога старостта не ме е плашила. Не съм се срамувала от остаряването. Дори сe радвам, че с годините заприличвам все повече на майка ми. Жалко, че не мога да стана точно като нея. Тя беше съвършена, беше ангел. Най-големият комплимент, който съм получавала от приятели, е: „Хъм, все повече заприличваш на майка си“. Разтапя ми се сърцето. Вероятно виждат прилика в характерите ни, макар че майка беше изключителна. Тя беше голяма артистка, храбра жена, която посрещаше и трудностите с усмивка. Аз не съм нито толкова артистична, нито толкова смела. Иска ми се и аз да бъда ангел за моя Боян, за внучката ми, снахата.

– Как виждате себе си след 20 години?
– 20 години е много време. Но независимо дали пред себе си имам 5 или 25 години, бих споделила, че искам да съм щастлива баба и майка. Аз много обичам децата и ако синът ме ощастливи с още внучета, ще бъде наистина в рая. За мен няма да има по-хубав момент от този – да стана отново баба. Иска ми се. Моля се да сме здрави и живи, за да се радваме на предстоящите хубави моменти.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: