Йордан Радичков имал любопитно преживяване със сексапилни японки в Осака преди 40 и кусур години. Големият творец посетил страната на изгряващото слънце заради световното изложение ЕКС-ПО’70. Гостувал там като част от делегация на Съюза на българските писатели, в която били също Георги Джагаров, Любомир Левчев и други.
Директор на пресцентъра на българския павилион на изложението бил Богомил Герасимов (дипломат, станал впоследствие посланик на НРБ в Мвнсино – б. р.) Когато писателите пристигнали в Осака, човекът ги развел из експозицията и града. Завел ги и на японски ресторант. В заведението компанията наблегнала на местното уиски „Сънтори“.
В разгара на веселбата почерпеният Йордан Радичков забелязал две чаровни японки, които си нямали придружители. „Това са най-красивите жени на света“, заключил творецът и наредил на Богомил Герасимов да покани самотните дами на тяхната маса.
Последният се възпротивил. „Не са проститутки“, рекъл, но не успял да убеди Радичков. „Какво ще ми говорите?! Аз нямам ли очи? Сам ще ги поканя! Ела да ми превеждаш“, настоял авторът на „Ние, врабчетата“. Двамата с шефа на пресцентъра се приближили към японките и започнали да ги кандърдисват. Радичков им се представил, заявил, че се надява да научи много за родината им и иска да започне опознаването й именно с тях двете, момичетата се усмихнали мило и отклонили поканата му да седнат на писателската маса. Обяснили, че скоро ще си тръгват.
Върнал се творецът от Калиманица при колегите си с подвита опашка. Продължил с уискитата и след като обърнал още две-три чаши забелязал, че японките са си все така в ресторанта. Нали му били казали, че ще си ходят?! Да не би да са променили решението си?
„Върви и им кажи, че ние поемаме тяхната сметка“, издал нова заповед Радичков на Герасимов. А артикулацията му била силно нарушена от алкохола.
Герасимов отказал да се подчини и писателят поел сам към двете девойки. Няколко минути им ръкомахал в опит да им обясни какво иска, но и този път преговорите завършили безрезултатно. Радичков пак се върнал на масата си, гледайки сърдито. „Тръгват си“, заявил разочаровано на компанията.
Дали писателят е кръшкал на съпругата си Сузи, не се наемаме да твърдим. Факт е обаче, че той се е обявявал в защита на мъжките изневери. На женските пък не гледал с добро око. „Любовницата е отдушник, чрез който си запазваш семейството. Но ако жената си има любовник, не е същото. Жената няма морал, тя е открита, смела находчива, иначе не би възприела живота. Ако не беше тя, Адам и до днес щеше да блаженства в рая“, споделял е приживе роденият в Калиманица творец.
С категоричност може да се твърди, че дори и да е имал залитания по чуждо, той е държал на жена си. За нея Радичков казвал, че е най-добрият му душеприказчик И признавал, че й дължи много.
Съпругата му Сузи е майката на двете му деца – Роза и Димитър. Щерката е драматург, а синът – театрален режисьор, женен за Мария Статулова. Навремето семейството поддържало изключително близки отношения с Григор Вачков, половинката му и дъщеря му. Двете фамилии буквал но били неразделни. Всеки ден си ходели или на гости, или посещавали заедно ресторанти. „Моето семейство освен мама и татко, бяха и Радичкови. Дори почивахме заедно. Ако Радичкови бяха на станцията на писателите на Златни пясъци, ние отивахме на хотел или си наемахме частна вила. Вечер родителите стояха на една маса в заведението, а ние децата – на друга. Често възрастните се вдигаха и отиваха през нощта на бар. Все пак те бяха артистичната бохема на България“, разправя Марта Вачкова.
По думите й Йордан Радичков бил също толкова ларж, колкото и баща й. Двамата постоянно се борели кои да плати сметката в заведението.
В спомените на водещата на БНТ писателят се е запечатал като невероятен кулинар. Специалитетът му бил татарски бифтек от сурово месо с лук, подправки и яйце. Самият той обаче ядял предимно постни диетични храни, защото страдал от тежка язва.
- Радичков със съпругата си Сузи. Смъртта на писателя ги раздели през 2004 г.
Преди 10 ноември Йордан Радичков бил един от онези, с които Тодор Живков обожавал да ходи на лов. По време на един такъв излет авторът на блестящи литературни произведения едва не загубил живота си. Стоящ наблизо член на Татовата ловна дружинка тръгнал да презарежда пушката си, а тя взела, че гръмнала. Излетелият от цевта й куршум отнесъл каскета на писателя.
„Това е моментът, в който съм бил най-близо до смъртта“, разправял впоследствие геният от Калиманица.
Почти всички българи са се докосвали до творчеството му, но по-младите читатели едва ли са наясно, че при социализма той се е изявявал и като сценарист на легендарните новогодишни програми на БНТ. Негово, например, е шоуто, с което народът посрещнал настъпването на 1973-та
От екрана тогава прозвучали за сефте лафове като „Висим като паяци в неловко мълчание“, „А какво да кажем ние с гайдите“, „Мамка му и прасе“. Тези остроумия са в употреба и днес, 40 години по-късно.
„Няколко пъти са ме канили за Нова година да пиша за телевизията и аз все измислях по нещо, и то с удоволствие“, разправял е Радичков.
Комунистическата власт ценяла писателя от Калиманица и се грижела добре за него. За да има той добри условия да твори, му бил даден просторен апартамент на една от най-престижните столични улици – „Оборище“. Там в гигантски хол Радичков наредил старинни мебели и платна на именити наши художници. Разполагал и с кабинет, в който създавал шедьоврите си.
Запой до сутринта
Любопитен пиянски спомен с Радичков разказваше приживе друг известен писател – Дончо Цончев. Двамата се запознали в редакцията на „Литературен фронт“. По онова време Йордан бил завеждащ отдел във вестника, а Дончо отишъл да му носи свое произведение.
„Поговорихме си и после предложи да се поразходим някъде. Излязохме следобед от редакцията, а в 5 часа сутринта се прибрахме хванати за ръце. Където минехме, все спирахме и пиехме по нещо. Последно бяхме на Централна гара – там имаше денонощно заведение. На сутринта отидохме в Младежкия театър, защото си бях разпрал панталона. Свалих го и ми го зашиха“, разправяше Цончев, когато все още бе между живите.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи