Две дъщери отглежда известният български държавник и общественик Петко Каравелов, един от създателите на Българското книжовно дружество в Браила, участник в Руско-турската освободителна война, депутат в Учредителното събрание, със значителен принос за изработването на Търновската конституция и четири пъти министър-председател на България.
Щерките Виола и Лора се възпитават строго от съпругата му – общественичката и публицистка Екатерина Каравелова.
Политическият престиж на Петко Каравелов определя и образованието на двете му деца, което е добро за времето си. И докато за Лора Каравелова са изписани стотици страници като съпруга на поета Пейо Яворов, то интересът към нейната сестра Виола се свежда до това, че е жена на журналиста Йосиф Хербст. Дъщерите на Каравелови са тихи, скромни, отдадени на книгите. Властната Екатерина се разпорежда изцяло с тяхното бъдеще. Тя омъжва Лора за адвоката Иван Дренков и я прави нещастна завинаги. Младата жена се развежда, а после свързва съдбата си с големия поет Яворов. Обхваната – от непрекъсната ревност, тя стига до самоубийство.
По същия път върви и сестра й Виола. Според спомени на техни съвременници тя е още по-красива от Лора, с впечатляващи сини очи. Виола (1863-1934) е мечтателна и като че ли няма собствено мнение с кого ще свърже своя живот. Тя се завръща от Петербург през 1901 г. където учи в престижния Елисаветински институт. В София се чувства задушена сред „висшето“ общество. Отраснала с книгите на Мопасан и Чехов, тя бяга от грубите и нетактични хора, които непрекъснато я питат за кого ще се омъжи.
- Петко и Екатерина Каравелови с дъщерите си Виола (вляво) и Лора
През 1901 г. умира Петко Каравелов. Съпругата му Екатерина решава да огледа кавалерите и да прецени кой от тях е достоен за Виола. Докато тя умува, пред голямата й дъщеря застава младият и талантлив политик и журналист, редактор на в. „Пряпорец“ – Андрей Ляпчев. По това време Андрей е беден като църковна мишка. Спи в редакцията на вестника и страстно желае да стане известен политик. Ляпчев се престрашава и иска от госпожа Каравелова ръката на Виола. Журналистът боготвори личността на Петко Каравелов, но това не пречи на Екатерина да му откаже.
В своя дневник тя пише: „Дойде Ляпчев развълнуван, с подути очи. Помислих, че някой ще да е умрял. Обясни ми несвястно, че не бил спал цяла нощ и макар да не притежава никакви парични, обществени условия, след безсънна нощ намира кураж да изкаже лудото си решение да иска Виола. Целуна ми ръка и обяви да остане това в тайна между нас двамата. Изненада ни дава животът всеки ден… Но що ще му помогне тая тайна?“.
След време Ляпчев нарича тази своя постъпка „безумна“, тъй като не е достоен за дъщерята на своя кумир Петко Каравелов. Виола също не приема предложението на Андрей. Политикът обаче й остава верен приятел до своя край.
През 1909 г. госпожа Каравелова сгодлва Виола за напетия и богат Илия Велинов, син на известния политик от Демократическата партия Иван Велинов. Семейството на Илия е богато и сватбата на двамата млади през 1910 г. е едно от големите събития в София. Отначало Екатерина е щастлива и доволна, че е омъжила сполучливо дъщеря си. Бащата на Илия е високоинтелигентен за времето си човек. Той завършва първия випуск на Военното училище в София, после следва военно право в Санкт Петербург. Дипломира се като юрист в Швейцария. Връща се в България и заедно с белетриста Петко Тодоров, с който е братовчед, издават вестник „Законност“.
Белинов става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията от 1901до 1902 г, в четвъртото правителство на приятеля си Петко Каравелов. През 1902 г. той умира. Като адвокат натрупва огромно състояние, което наследява синът му Илия. Не случайно веднага след сватбата Виола и младият Белинов заминават на сватбено пътешествие в Париж. Семейството живее там две години. По това време дъщерята на Екатерина ражда сина си Иван. Илия е радостен и хуква по кръчми и казина. Пилее с лека ръка богатството на баща си. Води бохемски живот, изпълнен с любовни истории и изобщо не се интересува какво правят съпругата и детето му.
Съвременници на Виола разказват в спомените си, че веднъж една млада дама чука на квартирата на Велинови и разказва на смаяната съпруга, че очаква дете от нейния мъж. Виола телеграфира на майка си. Екатерина е потресена и заповядва на дъщеря си веднага да се върне в София с детето. Следва светкавичен развод и Виола остава сама. Тя е обхваната от депресия и от безверие, че може нещо хубаво да й се случи. Така минават цели девет години. През това време Каравелови преживяват самоубийството на Лора злобните вестникарски клюки, целия духовен ад, от който като че ли няма излизане. Виола е сама в София, когато се случва нещастието. Екатерина е в Русия и не може да помогне на дъщеря си, която отдавна е с разклатена психика. Когато се връща, тя има за цел да подобри живота на Виола и да й помогне в отглеждането на малкия Иван.
По това време чест гост в дома на госпожа Каравелова е известният журналист Йосиф Хербст. Блестящ публицист, той е кореспондент на английския „Дейли мейл“, на австрийския “Ли цайт“ и на други чужди вестници. За кратко е и директор на БТА. Хербст е близък приятел на Екатерина, тъй като тя редовно сътрудничи на неговото списание „Вик за свободни хора“. Хербст е и член на Демократическата партия, основана от Петко Каравелов. В неговия дом той се влюбва в дъщеря му Виола. През 1921 г. двамата се венчават в софийската синагога. Каравелова приема юдейската вяра с името Сара.
Йосиф има също зад гърба си един брак с австрийката Елвира Енкел. Тя е от банкерско семейство, но с разклатена психика и умира в психиатрична клиника. Съдбата на децата му Илза и Курт също е трагична. Курт пада в пропаст на Витоша, а дъщеря му Илза е убита от непознат арабин, изскочил от тълпата в Кайро.
И Йосиф, и Виола носят в душите си рани от предишните си бракове. Затова двамата се обичат силно и си дават обещание никога да не се разделят. Съдбата обаче им носи трагедии. На 14 години умира Иван, синът на Виола от предишния й брак. В началото на 1924 г. той настива и се разболява от пневмония. Лекуват го най-добрите лекари на София. За него пристигат и лекарства от чужбина, но напразно. Загубата на детето разтърсва Виола-Сара и Екатерина. През 1925 г. е атентатът в църквата „Света Неделя“. За него са обвинени не само комунистите, но и интелектуалци, които им симпатизират. Един от тях е Хербст, който с пуб-лицистичните си материали критикува остро режима на Цанков. Журналистът е обвинен от правителството, че съдейства на комунистите да получават пари от Международната организация за подпомагане на революционерите. На 16 април той е арестуван и закаран в Дирекцията по обществената безопасност, там е убит, подобно на Гео Милев, Христо Ясенов и останалите! „безследно изчезнали“.
Виола обезумява от мъка и продължава да търси своя съпруг. Тя пише отворено писмо до председателя на Народното събрание Кулев и до министър-председателя Цанков. Не получава отговор от тях. Затова тя изпраща писмото до всички централни вестници. Някои от тях го публикуват. Вестникът на Цанков „Демократически сговор“ – за да успокои съпругата на Хербст и общественото мнение – отговаря, че в страната има ред и съдебна власт, които ще посочат къде е изчезнал журналистът. Виола чака дълго, но не получава нищо, освен лицемерни отговори. Тогава тя тръгва с портрета на мъжа си по улиците, който закача на палтото си. Цели 9 години пита всеки срещнат: „Не сте ли виждали Йосиф Хербст?“.
Обществеността отначало съчувства, а после обръща гръб на умопомрачената жена. Така си отива от света по-голямата дъщеря на Петко Каравелов.
Първата любов на Андрей Ляпчев чезне по нея
Нейният пръв ухажор Андрей Ляпчев също няма щастлив семеен живот. Той се жени едва на 45 години. Съпругата му Констанца д-р Петрович е със съмнителен морал. Тя изневерява често на мъжа си. Двамата не живеят щастливо и нямат деца. Ляпчев си спомня до своя край за дъщерята на Петко Каравелов и съжалява, че не е бил настоятелен пред майка й Екатерина. Политикът умира през 1933 г, а приживе всячески се опитва да помогне на Виола да намери Йосиф Хербст.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Чудесна статия!