Тя замести Татяна Дончева като най-голямата устатница в българската политика. Почти всяка седмица връхлиташе като фурия на парламентарната трибуна и смущаваше съня на управляващите. Кой не знае Мая Манолова… Колегите й, които я харесваха, я нарекоха „пчеличката Мая“, а тези, които я ненавиждаха, й лепнаха прозвището „вампир“.
Но това въобще не може да я изкара от равновесие. Мая Манолова е трето поколение социалистка. Любовта към идеите на партията столетница наследява от родителите си. Член е на БСП от далечната 1989-а насам и няма ден, в който да е съжалявала за избора си.
Устатата народна представителка е родена на 4 май 1965 г. в Кюстендил. Завършила е висшето си образование – „История“ в Москва, а след това е следвала и в УHCC.
„Георги Пирински ми връчи партийната книжка – и тогава, и сега го харесвам, но само като политик. Малцина знаят, че ме държи за ръката в минутите, преди да изляза на трибуната. Така ме успокоява“, признава в откровено интервю скандалната червена депутатка.
Разбираме се по време на разговора да не засягаме твърде лични теми. „Нали няма за пореден път да ме питате за отношенията ми с Ангел Найденов – банално е и не мисля, че при толкова важни теми трябва да занимаваме хората с това?“, отсича Манолова. Можеш ли да спориш с нея?
– Г-жо Манолова, как се подготвяте за предстоящата предизборна кампания?
– Няма време за подготовка. Кампанията практически започна още с падането на правителството на Бойко Борисов и разпускането на парламента. В БСП вече сме готови с посланията си към хората – да им върнем държавата от групировките, да повишим доходите, да създадем работни места, да имат достоен живот в България. Това е най-важното, което ГЕРБ им отнеха и което ние ще им върнем след изборите – достойнството на пенсионерите, предприемаческия дух на активните хора и перспективата на младите хора да останат в България. Това е предизвикателството – да дадем надежда на българите, че ще могат да живеят нормално свободна страна. Вярвам, че ще се случи!
– Подготвили ли сте изненади за политическите си противници? Ще разсекретите ли поне една от тях?
– Обичам политическите кампании. Обичам да съм сред хората. Това е истинската ми сила. Да си сред хората, е съвсем различно от това да говориш от парламентарната трибуна. Всъщност огромна част от проблемите, които поставях в парламента, са зададени от гражданите. Голяма част от каузите, които защитавах, са техни – доходите и тетрадките с вересии, проблемът с личните карти на социално слабите, цените на лекарствата. Ще прекарам следващия месец и половина в кюстендилските села и квартали – на улицата, на пазара, в кафенетата буквално от врата на врата. За мен е изключително важно как ме посрещат хората от моя регион. Те са най-точният ми измерител за моята работа и за политиката на БСП. Затова държах да се кандидатирам за народен представител именно от Кюстендил.
– Но вие сте национално лице на БСП! И силата ви е в парламента!
– България не е само София. Aз съм от Кюстендил и биографията ми започва оттам. Познавам всяка улица и всяко село в областта.
Знам какви са им проблемите, знам какви трябва да бъдат решенията. Наясно съм и какво готви политическият ни опонент в дните до изборите.
– Какво толкова готви?
– Ще се изсипе огромен финансов ресурс, ще се мачкат хора, ще се рекетира бизнесът, ще се извиват ръцете на кметовете. Знам и какво са ми приготвили в Кюстендил. Тежка битка чака мен и колегите в страната. Тази предизборна кампания ще бъде и кампания срещу страха, кампания срещу беззаконието и едноличната власт. Това ще правя всеки ден – да вдъхвам смелост на хората. А това най-добре се показва с личен пример, който давах през всеки един ден от мандата на ГЕРБ и в срещи и разговори с хората.
– От колко време симпатизирате на БСП и защо приехте социалистическата идея за кауза на вашия живот? Имаше ли политическа личност, която ви послужи за пример?
– В БСП съм от повече от 20 години.
– Така ли?
– Да, аз всъщност хич не съм толкова млада (смее се – б.а.). Идеите за солидарност и справедливост са естествени за младите хора. И днес идеите за социална държава, за държава, която подкрепя слабите и уязвимите и дава шанс на активните, са актуални и в Европа, и в България. Социалистите ще изведат и Европа, и България от кризата. Казано просто и ясно – бъдещето е на социалните идеи. А ако се върна назад във времето, разбира се, че помня човека, който ми връчи партийната книжка – Георги Пирински. Харесвах го и тогава, харесвам го и сега като политик. В 41-то Народно събрание седях до него в пленарната зала. Много пъти ми е „държал ръката“ преди изказване от трибуната, което за мен е било важно. И в типичния си стил и хумор, за който малцина подозират, ми е давал кураж. Благодарна съм му за всичко, на което ме е научил.
– Какво още не знаем за 41-ия парламент, който вече е в историята? С какво ще го запомните?
– По-важно е с какво ще го запомнят хората. С лобизъм, некомпетентност и откровена простащина от страна на мнозинството. Често ме е било срам от тона и качеството на дебата, в който и аз съм участвала. Но човек не може да си избира опонентите. Но хората могат да изберат кой да ги представлява в Народното събрание. И се надявам са го направят на 12 май. Да прочетат внимателно имената на хората в листите и да гласуват за тези, които имат смелост и собствено мнение. И по възможност да са с истински дипломи! Защото се нагледахме на калинки и послушковци в предишното управление. Неграмотни хора няма как да ни изведат от кризата, страхливците и лобистите нямат място в парламента! Обидно е за нас като граждани да ни управляват неуки хора.
– Лесно ви е да говорите за социална справедливост от позицията на високата си депутатска заплата. А помагате ли на хора, чиито имена са попаднали в бакалски тефтери?
– Разбира се, че помагам, но ако човек помага от сърце, не трябва да го прави показно. Хората, които отчаяно се нуждаят от средства за оцеляване и търсят помощ, се чувстват достатъчно унизени и без публичната подкрепа на тези, които им помагат.. Бедността в България е обидна за хората. В кофите за боклук ровят и хора с образование, хора, които в едни по-добри предишни времена са били с уважавани професии. Това е най-големият грях на управляващите от ГЕРБ – че смачкаха достойнството на хората. Понякога се чувствам толкова безсилна, когато се сблъскам с мизерията. Чувствам се виновна за това, че и аз, както и близките ми, имаме работа и доходи, а хората са гладни. Това трябва да се промени. Tова е първата задача на БСП след изборите – работа и перспектива за хората. И светкавично повишаване на доходите – и заплати, и пенсии. Има откъде да се вземат пари. Хората са по-ценни от асфалта и спортните зали.
– Доста остър език имахте срещу противниците си от ГЕРБ. Всъщност какво е мнението ви за премиера Бойко Борисов?
– Хората ме изпратиха в парламента, за да защитавам техните интереси.
Те не очакваха от мен да си мълча или да ръкопляскам на управляващито. Някои казват, че съм била прекалено остра. Според мен бях даже мека. Толкова безобразия и арогантност не си е позволявала никоя друга власт. ГЕРБ от първия момент на своето управление заговори с езика на омразата, опита се да очерни и да натика в ъгьла БСП. От първия момент те започнаха с уволнения и репресии срещу всеки, който мисли различно. Хората, които бяха изгонени на улицата, бизнесът, който беше смачкан, възрастните хора, които гладуват, безработните млади, майките – всички те имаха нужда от защита. Това правих във всеки един ден от 41 – я парламент – защитавах хората и разобличавах наглостта и корупцията на властта.
А за Борисов – негова е отговорността за окаяното дередже. Не може да се скрие зад „бушоните“ – Симеон Дянков, Мирослав Найденов. Не може и да се направи опозиция на собственото си управление, разчитайки на късата памет на хората. И още – оказа се, че и без ежедневния телевизионен пиар и рязането на ленти светът продължава да се върти и ние продължаваме да живеем. И след 12 май ще живеем даже по-добре.
– Наричат ви Острието на БСП, как приемате това определение – ядосвате ли се, харесвате ли го?
– Наричали са ме как ли не в предишния парламент. Вампир, самодива, поразяващата уста..
Когато опонентът ми няма аргументи, а това се случваше непрокъснато, прибягваше към лични обиди и нападки. Защо да им се сърдя, толкова си могат? Трагичното е, че превърнаха парламента в посмешище и катастрофираха държавата.
– Вашите съпартийци пък ви викат „пчеличката Мая“, която е символ на работливост…
– Работохолик съм. Не се гордея е това, но няма как да го скрия. А за прякорите… Все пак предпочитам да ми казват просто Мая.
– Разкажете ни нещо за вас самата, откъде са корените ви, какви са родителите ви, на какво ви научиха?
– Родена съм в Кюстендил и много обичам моя град. Сърцето ми се къса, че това прекрасно място запада от ден на ден. Родителите ми са честни хора, които кюстендилци уважават. И заради тях, и заради дъщеря си, и заради хората, които подкрепят БСП в Кюстендил, нямам право да бъда друга – страхлива и гузна.
– Като каква майка се определяте?
– Имам прекрасно дете – усмихнато, умно и упорито. За съжаление обаче аз не съм най-добрата майка, която една дъщеря би си пожелала. Дъщеря ми на 8 март се пошегува, че и тази година, макар че не печеля приза „Майка на годината“, ме обича и се гордее с мен. И аз се гордея с дъщеря си.
– Намирате ли време за дъщеря си? Тя има ли си приятел, въобще иска ли ви съвети за мъжете, за живота?
– В това е проблемът, че практически нямам време за нея. Така, като се замисля, нямам време и за родителите си, и за приятелите. Направо се натъжавам.То няма как да си непрекъснато на парламентарната трибуна и да имаш време за всичко. Навярно впоследствие ще осъзная какво съм загубила и ще си платя цената.
А за съветите – децата са по-умни от нас. По-информирани, по-адаптивни, както се казва – граждани на света. А нашата задача е да им дадем шанс да работят в и за България. Те със сигурност ще се справят по-добре от нас.
– Какво казвате на дъщеря си за любовта – има ли я, няма ли я? Вие самата на колко години се влюбихте за първи път? Помните ли момчето?
– Разбира се, че любовта я има и е много важна, най-важната. Стискам палци на моята Ралица да я открие навреме и да я запази за дълго. Това е, което аз не успях да сторя, защото за любовта трябва да се грижиш всеки ден. Е, аз благодаря на Бога, имам втори шанс. А за първото ми влюбване – беше много отдавна, разбира се, от пръв поглед и естествено, несподелено.
– Винаги сте в перфектна форма, на какво се дължи тя? Спазвате ли диети?
– Разбира се, че спазвам диета, коя жена не спазва?! Опитвам се да се храня разделно и всеки понеделник започвам отначало. Религиозна съм и като истинска християнка спазвам стриктно всички пости. Ходя редовно на черква и което е не по-малко важно, опитвам се да постъпвам честно и да бъда наистина добър човек.
– Какви книги предпочитате да четете и какво четете в момента?
– Нямам много време за книги. Чета най-вече това, което ми е необходимо за поредния дебат. Последната книга, която прочетох, е „Най-големите лъжи в историята“ на Мелер. Макар че и исторически, и фактологически е много актуална. Тя проследява митовете, свързани с велики личности и събития в историята на човечеството. И човек разбира, че винаги има най-малко 2 гледни точки, образно казано „за“ и „против“. Никой не може да живее с усещане за собствената си значимост и непогрешимост.
– Вярно ли е, че пишете стихове?
– Кой не е писал стихове като млад? Едно време пишех и даже са ги публикували. Е, и сега мога да сглобя някоя забавна рима.
– Имате ли домашен любимец като г-жа Фдосова, или не обичате животните?
– Грижата за домашно животинче е сериозен ангажимент, който не мога да си позволя. Дъщеря ми има симпатичен йоркширски териер, който тя смята за най-красив на света. Досега обаче не е посмяла да ми го повери.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи