5 години звездна кариера регистрира певицата Бистра Радева между 1966 и 1971 г. Пее на „Златният Орфей„, концертира с оркестър „Балкантон“, приятелка е с големия глас в българската естрада Маргарита Димитрова, снима се в телевизията, получава бисове. И изведнъж се скрива от прожекторите и се отдава на журналистиката, на семейството си, а песента остава като хоби.
Защо? На този въпрос певицата отговори пред журналисти в разказ за живота си 40 години след дистанцирането си от света на големите играчи в музиката.
Когато преди 3 години се появява книгата за съдбите на големите естрадни легенди „Съдби на 33 оборота“, Бистра Радева научава от приятелка, че и тя е включена в нея, макар и в главата „Изчезналите певци“. Изпълнителката отива на площад „Славейков“, успява да си купи последния екземпляр, да намери координатите на издателството и да позвъни с думите: „Обажда ви се изчезналата Бистра Радева! Жива съм!“.
На срещата с журналисти певицата донася интересни архиви от историята на българската естрада, в които тя е едно от главните действащи лица. „Не съм дошла тук да ви лъжа или да си измислям. А и самата аз съм журналист с 30 години стаж. Работила съм в години, когато може и да е имало изкуствен патос, но нямаше нито ред измислица“, усмихва се събеседницата ни.
Показва ни договор – покана за неин персонален гастрол в бивша Югославия, уреждащ хонорара на нея като звезда и на 4 души оркестър. Запазила е и фотоси от „Златният Орфей“, в чието издание през 1967 г. представя една от най-силнитв песни, но участието й довежда до скандал. Виждаме и лично посвещение от маестро Диммтър Ганев, ръководителя на оркестър „Балкантон“, с което той я приветства за солистка на водещия състав – от края на 1966 г.
По това време младата и красива блондинка Бистра Радева следва българска филология в Софийския университет, там започва да пее с оркестър „Студент 5″. 5 лева са и първите й хонорари – от клуба на културните дейци, който всяка събота и неделя се пълни за концертите на младоците. А на един преглед с конкурсен характер на състави от студентската младеж, провеждан в Студентския дом, Бистра прави впечатление на самия Йосиф Цанков патриарха на българската естрадна песен. До него е Димитър Гнеев – и двамата веднага канят Бистра за солист на „Балкантон“.
Така бъдещата филоложка тръгва на турнета по най-големите концертни сцени на страната. В оркестър „Балкантон“ пеят заедно с Маргарита Димитрова, Бисер Киров и Йорданка Христова. Веднъж с Маргарита отиват да търсят Бисер в църквата на адвентистите, където баща му е пастор. Докато го чакат да слезе (семейството му живеело в сградата на църквата), Димитрова запалва цигара. Родителите на Бисер се развикват, че този дим е сатанински – веднага да загаси. „Само че и синът им пушеше“, смее се Бистра, припомняйки си младостта.
- Маргарита Димитрова й написва лично: „Не ме забравяй“
Навремето тя изпълнява предимно актуалните италиански шлагери, които най-често си харес вала от поредно издание на фестивала „Сан Ремо“. Текстовете им адаптира специално за нея поетесата Жива Кюлджиева. Така било и с песента „Една година любов“ на италианката Мина.
Много я заболява Бистра, когато скоро чува своята версия да бъде записана и на български със същия текст от Паша Христова. „Вината не беше в Паша. Тя беше любима на композитора Николай Арабаджиев и той много й помагаше за репертоар, за всичко. Почти всяка певица имаше половинка музикант до себе си. А аз бях Бистра, филоложката, която просто пее. Нямах стълб, на който да се опра. Дойде ред за турне на оркестър „Балкантон“, което Данчето Христова уреди за Куба. Изведнъж всички музиканти спряха да ми говорят, даже и Димитър Ганев, гузни нещо. Бисер и Маргарита Димитрова заминаха за Куба, но вместо мен отиде друга певица, Маргарита Радинска. И до ден-днешен аз не знам защо. Никой нямаше доблестта да ми го каже в очите. Аз бях много беззащитна“, разказва „изчезналата“ звезда.
Друг случай. На представления в стария дървен цирк срещу ЦУМ тя разнообразява цирковата програма с две песни. Публиката я бисира и Димитър Ганев я кара да изпее трета песен. Радева забива с актуалния италиански шлагер „Луи“.
Публиката още повече се настървява и става на крака. В това време от ложата на балкона демонстративно си тръгва… Лили Иванова.
„Не мога да коментирам постъпката й, но до нея беше Леа Иванова. Тя слезе и дойде да ме поздрави“, разказва премеждията си Бистра Радева. На другия ден певицата получава наказание от Концертна дирекция, забрана да пее 1 месец. Подписът бил на шефа на дирекцията Димитър Куситасев. Официалното обяснение – че пеела на чужд език, в случая на италиански. Лили Иванова също имала песента „Луи“ в репертоара си, но предвидливо преведена на български.
- Снимка от журналистическата карта на Бистра Радева, по мъж Торлакова
Най-много певицата тъгува за колежката си Маргарита Димитрова, починала само на 42 години. Смята, че уникален глас като нейния все още не се е повторил. Другата й любимка била Мария Мицева – емигрирала в Щатите още през 1969 г. Гласът на Маргарита Димитрова бил като вулкан, наричали я Балканския лъв, даже при първо чуване стреснал Бистра.
Тя страдаше от двоен порок на сърцето. След концерт нямаше никакви сили, стоеше пребледняла. Аз й помагах да се съблече“, разказва с мъка на сърце Радева. Разводът на Маргарита и връзката със следващия й съпруг ги раздалечават. Един ден Бистра все пак отива да я търси в познатата квартира, но оттам й казват, че е напуснала и че нямат координатите й. След време научава за смъртта й.
В края на 1971 г. Радева се сгодява, на 2 януари 1972 г. се омъжва за инженер металург и същата година се ражда синът м. Малко преди това получава покана от колежката си Сиси Станева и съпруга й да бъдат заедно на апетитен гастрол в Германия. Бистра умува, умува и отказва. „Те повече не се върнаха. И може би днес нямаше да разговарям с вас. А аз нямах такива планове да изчезвам в чужбина“, разказва звездата от „Златният Орфей“. От друга страна, родителите й я критикували, че си имала хубава професия, а се пилеела по естрадни сцени.
По онова време само тя и Георги Минчев имат висше образование извън музиката. Тя завършва с четворка, тъй като разваля успеха си покрай певческите ангажименти. Предложението за женитба също наклонява звездите да спре с пътуванията.
След сватбата си заживява в Перник, където мъжът й е инженер металург в завод „Стомана“. Към могъщото предприятие, гордост на социалистическия труд, се издава и вестник „Стомана“, на който тя става редактор. И така 27 години. „Казах си, че като няма да пея в София, ще пея в Перник, на изявите на металурзите. Там целият град ме знае до днес. Моята професия е социална, тя ми даде много разнообразни срещи и преживявания, които ме обогатиха като личност. А петте години кариера в естрадата ги няма, изчезнаха като тези на Боян Иванов и Борис Гуджунов. Колко ми е мъчно за Емил Димитров, който си отиде в бедност! Това ли заслужаваше? Е, сега вярвате ли ми, че се чувствам щастлива, че напуснах естрадата! Господ е бил с мен! Пенсията ми е 420 лв., мъжът ми взема максималната! Да, някога си тръгнах със сълзи от сцената, но бързо го преодолях. Избрах да бъда пълноценна като личност и не съжалявам!“
Певицата няма време да остарее
Днес Бистра Радева се грижи за 99-годишен баща, за 92-годишна мащеха. И за 13-годишно внуче, на което активно помага в уроците по български, за да може да влезе в качествена гимназия. Понастоящем живее в центъра на София, а семейството на сина й – в Перник.
„Почти всеки ден с мъжа ми сме във влака София – Перник. Контрольорите ни познават и не ни проверяват билетите. От това движение нямам време да остарея“, смее се Бистра Радева. Тя много иска да остави на внука си своите архивни записи, защото знае, че той ще се гордее с тях, но… няма нито един. Веднъж попитала в БНР как може да си ги откупи – поискали й баснословни суми.
„А все пак аз като човек от екипа, създал тези песни, би следвало да имам право на копие“, недоумява новите порядки звездата от 60-те. Все пак любител качил в интернет запис на нейната песен от „Златният Орфей“. Тя участва през 1967 г. с „Копнеж по морето“ от Светозар Русинов.
„Много ми е мъчно, че и той си отиде – продължава певицата. – Как весело си изкарахме на „Златният Орфей“! Не ни пукаше много-много, че песента ни беше дисквалифицирана. Той я направил по някакво стихотворение, на което авторът се оказа, че плагиатствал от друго. Но ние откъде да знаем! Бяхме я подготвили вече! В интернет внукът ми написал коментар под тази песен, че това е баба му! Има и снимка. Аз му посочих снимката и казах: „Не, тази жена не е твоята баба! Тя, когато е пеела, ти не си бил плануван! Баба ти е друга жена и е пред теб сега!“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи