Димитър Стоянович е историк, син на актрисата Ани Бакалова и кинокритика Иван Стоянович. Сценарист е на тв предавания и документални поредици – „Пътеводител на историческия стопаджия“, „Българските събития на XX век“, „Голямото четене“, „Господари на ефира“, „Умно село“. Отговорен редактор на списание L’Europeo и отговорен родител. Темата на разговора ни обаче е дядо му Петър Стоянович, основател на Професионален футболен клуб „Левски“ и негов дългогодишен председател и деятел от 1914 до 1944 година.
– Дими, каква е историята на дядо ви?
– Доктор Петър Стоянович е абсолютно забравена и изхвърлена от историята фигура, както мнозина други. А тези личности са почвата, върху която израства онова живо същество, което наричаме България.
Дядо ми е син на един от значимите строители на съвременна България – Иван Стоянович – Аджелето, апостол на Съединението, член на тайния централен революционен комитет и дясна ръка на Захарий Стоянов. Създател е на българските пощи и далекосъобщения. И понеже бил безпартиен и безкомпромисен професионалист, остава несменяем министър до 1918 година във всички правителства. Естествено, дядо ми по установената следосвобожденска традиция е изпратен да учи в чужбина, за да се върне и да предаде опита си в родината. Завършва гимназия в Дижон, после Робърт Колеж в Цариград. Там започва да се увлича по спорта за ужас на своя славен родител, който като държавник и професионалист възприема ритнитопковците за нещо твърде недостойно, футболът в България дотогава е практически непознат.
Започват войни, той се връща у нас, довършва част от образованието си и заедно с приятели от махалата между „Скобелев“ и „Патриарх Евтимий“ решават да основат футболен клуб.
– Той ли е капитанът на отбора?
– Той е първи център – нападател в тима от 1914 до 1919 година. При това несменям, което днес звучи смешно.
Всички са били съмахленци събрани да играят футбол на територията на казармите, където днес е монументът „1300 години България“. Навремето там е имало полигон и тъкмо ма него е основан клубът.
Един от играчите от първия отбор – Боркиша, дава идея клубът да се казва „Левски“. Приема се единодушно, радост велика, поръчват си фланелки от Румъния. Те в началото са на жълточервени райета.Чак през 20-те години стават сини.
– Разкажете за най-интересните сблъсъци на бойното поле.
– Има една история с испански отбор или италианския „Милан“, на който „Левски“ гостува. Нашите излизат на стадиона и още в първата минута отбелязват гол. Мачът обаче логично завършва с погромна загуба за нас.
Друг път пък хранили някакъв румънски отбор много подло с пресни ягоди, от които онези получават страховито разстройство и нашите гордо побеждават. После им признават и пада голям смях.
– Какво се случва с отбора през войната?
– По-голямата част от тях, включително и дядо ми, отиват на фронта. Той се сражава на Южния фронт до 1918 година, връща се, завършва образованието си в Йена и Лайпциг, където защитава докторантура по стопанство и икономика. И влиза в системата на „Реемтсма“ – най-голямата тютюнева компания в Европа. Дядо ми заема една от най-високите позиции в компанията, бил с шеф за цяла Източна Европа на тютюневата корпорация.
– Дали не е един от прототипите, залегнали в романа „Тютюн“ на Димитър Димов?
– Той е един от консултантите на Димитър Димов през цялото време, докато пише романа си. От него излиза голяма част от информацията, защото е очевидец на събитията.
– Кога влиза в управата на клуба?
– За първи път става президент на отбора през 1926 година и оттогава е неизменно в ръководството. Ако не е председател, е в управата. Заедно с доктор Стефан Проданов са двигателите на идеята, че нацията трябва да се възпитава и физически. Било е прекрасно време. Така създават цялата система на професионалния футболен съюз, който днес съществува в доста уродлива форма.
- Шефове на футболни клубове основават Спортна федерация. В кръга е д-р Петър Стоянович
– Защо уродлива?
– Днешните ръководни левскари нямат нищо общо с традициите на клуба и не проявяват уважението към своите основатели към своите Ромул и Рем или хан Аспарух и хан Тервел, ако щете. Нехаят за това, че първият стадион на „Левски“ е построен именно по време на управлението на д-р Стоянович, който по прищявка на съдбата се явява и мой дядо. Това е било акционерно дружество.
Всеки участва в него на доброволни начала. Всеки дава лични спестявания и в края на 20-те години общината им предоставя място за стадион до Перловската река, където е било сметище. Сега то е част от Националния стадион и несъществуващия вече „Дружба“. Доктор Стоянович е движил всички дела. футболът за eдни e просташко хоби, за други е симпатично, за трети е върос на живот и смърт, идея, която обединява нацията.
Архитект Абрашев, един от основателите на клуба, е направил безвъзмездно проекта за стадиона. Привърженици се включват с пари и доброволон труд. Така в началото на 30-те години е построен прекрасен стадион.
– Какво се случва с дядо ви след идването на комунистите?
– След 9 септември 1944 година дядо ми е изключен от клуба. Той е от неблагонадеждно семейство, съден е от Народния съд като американски шпионин, кой знае защо. Оправдан е, защото онова управление е било малоумно, но съсипват целия му живот. Бит, пребит, скопен, учудващо е как въобще е останал жив.
През 1949 година държавата си взима стадиона с цялата база на клуба. Бутат го, построяват Националния стадион и новият, социалистически „Левски“ си строи „Герена“.
Един от главните акционери на клуба в края на 30-те и 40-те години е Иван Карадочев, бащата на Богдана Карадочева, който първи купува терен на стадиона, също по-късно отчужден. Той пък е убит.
– В тази връзка ли е приятелството ви със сина на Богдана – Лъчо Аврамов?
– Не. Приятелството ни е съвсем случайно и професионално. Никога не съм знаел, че Карадочев е бил в управата на „Левски“. Богдана е много близка с леля ми, Жана Стоянович, но за съществуването на сина й дори не съм подозирал. Лъчо беше на 18, аз на 22, когато ни събра първото ни предаване „Пътеводител на историческия стопаджия“. Аз историк, той студент по режисура. Оттам се разбра.че имаме дълга семейна история и че няма нищо случайно на този свят.
– Как завърши животът на дядо ви?
– Почина в края на 70-те години, абсолютно забравен и ненужен за своя клуб. Но подчертавам, той никога не е бил обиден от това отношение – за него винаги е било важно доброто на отбора и никога, по никакъв повод не е търсил признание за себе си. Това е друг тип мислене, непознато днес.
Бина Стоянович, моята баба, е била просветена домакиня, от семейство, прителски близко с царското семейство. Самата тя ни е разказвала как се е налагало спешно да прекъсне някоя вечеря в двореца, за да кърпи гащите на футболистите от „Левски“, защото на другия ден щели да пътуват. След 9 септември им отчуждават всичко, става учителка по немски и руски в Алианса с двете си сестри. А дядо ми, когато „Левски“ играел, стоял в съседна на телевизора стая с тапи. в ушите. Лекарят му забранил да гледа, за да не получи инфаркт. Същият този „Левски“, от който той е изхвърлен и забравен.
– Кой е най-скъпият спомен, останал от дядо ви?
– Аз почти не го помня. А пазителят на историята в остатъка от семейната ни къща е моят брат, който е 10 години по-голям. В нашето семейство има много драматични, художествени, смешни и тъжни истории. И зад всички тях наднича и историята на „Левски“, която никой не помни и от която никой не се интересува. За тези колоси и сега си говорим като за живи персони. Помня последните от управата на клуба, които идваха след смъртта на дядо ми. Невероятни джентълмени.
Мисля си как тези хора са посветили свободното си време на някаква кауза. Как са били обградени от завист и подлост. Как после са съсечени с гилотината и изхвърлени от паметта на поколенията като абсолютно ненужни. Днешните ръководни левскари нямат идея какво дължат на тези хора. Никой от тях дори не е идвал в дома ни, за да се поинтересува от собствената си история. Не че искам да ги виждам, но да поставят поне една паметна плоча. Традицията, паметта и уважението днес напълно липсват. И това е проблем на цялата ни нация.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи