Виктор Вълков е роден на 3 април 1936 г. в София. Баща му Георги Вълков е сред водачите на БЗНС. Самият Вълков е отявлен земеделец, а през 1990 г. е избран за председател на БЗНС и дори участва в изготвянето на сегашната българска конституция.
Бил е кандидат за президент, заместник-председател на Министерския съвет, външен министър, вицепремиер в кабинета на Димитър Попов и посланик в Турция и Хърватия.
С днешна дата е сред най-видните представители на т.нар. кръг „Монтерей“, за чиито членове от десетилетие се говори, че дърпат конците на държавата
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Здраве, здраве и пак здраве. И много победи на любимия ми отбор „Левски“. Ще ми се да има по-малко болки, свързани със ставите, макар да зная, че те са породени от пубертета ми.
– Каква беше изминалата година за вас?
– При мен годините почнаха да си приличат една с друга – като епизодите на турски сериал. Не помня от какво количество натам станаха еднакви. Но всъщност е важно качеството им, не количеството.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Не познавам човек, който да не ги обича. Но ма мен ми доставя удоволствие да правя подаръци. Предварително не казвам на гостите какво искам. Причината е, че понякога желанията ми не са никак скромни.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Всичките ми рождени дни са весели. Аз се забавлявам и на рождените дни на приятелите си. Дори честитенето ме прави щастлив. Всеки човек има рожден ден. Така е отредила съдбата ни. Аз не съм изключение. За мен въпросът е да си направим празнични непразничните дни. Има толкова обикновени дни, които съм прекарвал чудесно.
– Кои е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Лошите моменти ги забравям, не ги мисля. Хубавите са много. Ама наистина много. Аз по начало съм оптимист и това ми помага. Винаги съм усмихнат. Обичам да се шегувам. Правя го със себе си всеки ден. Шегите ми идват отвътре. И това също ме радва, защото има хора, които се шегуват с другите, но не им е приятно майтапът да се обърне по техен адрес. Денят обикновено ми минава положително и продължително. Положително заради оптимизма, а продължително, защото ставам сутрин в 5. Почвам разговор с кучето. Беседваме кратко, обменяме впечатления кой какво е сънувал. Така я караме двамата. Той престана да яде пари, вероятно заради кризата. Стотинките не ги харесва. Принуден е да се задоволява с гранули. За разлика от мен не обича да чете и вестници, мо не го коря. Аз като ги чета – какво, откривам страхотни дивотии! Намирам време и за приятелите си от прословутия кръг „Монтерей“. Един път седмично се събираме, за да си разправям истории.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Старая се да не го забелязвам. Доверявам се на хората, които казват, че изглеждам добре за възрастта си, че младея дори. Е, чувствам промяната с годините. При сядане и ставане от стола пъшкам по-често.
– Как виждате себе си след 20 години?
– О, чак 20 години не зная дали имам пред себе си. Не е важен броят на годините, а как се чувстваш. Ако прецениш, че си добре, има смисъл да си с повече години зад гърба си. Можеш да понесеш тежестта им.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи