Стефка Костадинова: Труден момент за мен е смъртта на татко, човек обаче трябва да е силен! ИНТЕРВЮ

 

  Стефка Костадинова е легенда в спорта. На лекоатлетическата писта тя е прескачала 197 пъти 200 см. 3 пъти е подобрявала световните рекорди на открито и 4 в зала. На 30 август 1987 г. световната, европейска и олимпийска шампионка преодоля „космическите“ 209 см, а достижението й е ненадминато и до днес. В момента чаровната пловдивчанка е втори мандат шеф на БОК. Тези дни тя прие журналисти в кабинета си в Олимпийския комитет, като поводът за гостуването ни бе 48-ият й рожден ден. В хода на разговора стана дума не само за личния празник на Стефка, а и за много други неща, едно от които бе неотдавнашната кончина на баща й.

– Г-жо Костадинова, на 25 март станахте на 48 години. Как отпразнувахте рождения си ден?
– Тъй като рожденият ми ден се падна в понеделник, реших да поканя мои колеги спортисти в БОК, за да ги почерпя. Тази година загубих баща си и нямаше как да има голям купон. А и не ми е някаква специална годишнина.

– Какво си пожелахте за ЧРД?
– Да сме здрави, да не губицл близки хора, защото много боли. Всичко друго -професия, пост, е временно.

– Кой е вашият най-запомнящ се рожден ден?
– Всички са различни. Преди 2-3 години бях направила парти в „Маскара“ и се събраха много приятели. Шегувахме се, че е ден на отворените врати. Празнувала съм и в чужбина, докато спортувах и бях по лагери. Всеки мой рожден ден е запомнящ се, защото съм била с хора, на които държа.

– Най-атрактивният подарък, който сте получавали?
– Всякакви съм получавала, но най-много се радвам на цветята. Не деля подаръците – щом съм те поканила на моя рожден ден, не съм го направила, за да ми дадеш нещо. Колкото и банално да звучи, присъствието на човека е най-важно за мен.

– Имали ли сте неприятен рожден ден?
– Не. Винаги съм празнувала с близки и никога не съм правила демонстрации.

Майка ми е родена на 26 март и често се е случвало двете да празнуваме заедно рождените си дни.

– За какво мечтаете?
– Човек, ако не мечтае, няма да е жив. Аз си мечтая българският спорт да се върне там, където беше преди 20 години, да бъдем една от водещите сили.

– Правейки си равносметка на живота, има ли нещо, за което да съжалявате?
– Няма човек, който да е безгрешен. Когато мой приятел ме критикува, си взимам бележка. Но когато човек ме критикува за всичко, няма смисъл да обръщам внимание. Критична съм към себе си, такава бях и в спорта. Същевременно съм и много земна, не се взимам на сериозно, че съм председател на БОК, че бях и заместник-министър на спорта. Не съм се променила през годините, останах си същата.

– Как се чувствате на 48?
– Не се чувствам на 48. Работата ми е такава, че всекидневно контактувам е много млади хора. Никога не съм си крила годините, те са животът ми. Гордея се, че съм на 48 и световният ми рекорд вече четвърт век не е подобрен. Чувствам се добре, като една успяла жена. Имам прекрасен съпруг  Ники и прекрасно дете, което тази година навърши 18. Голямата ми болка е, че баща ми си отиде от този свят.

– Разкажете повече за баща ви…
– Беше в болница. Миналата година също лежа. Страдаше от анемия. В процеса на изследване през 2013-а се разбра, че има раково образувание. Баща ми си отиде спокоен. Видя, че съм в перфектни отношения с брат ми, че до мен имам съпруг, на когото мога да разчитам, че синът ми Николай е станал мъж, че аз съм една щастлива жена. Миналата Коледа се събрахме всички в Пловдив при татко. Много достоен човек, мъжко момче! Може би съм такава, каквато съм, защото съм се метнала на него.

– Защо не носите неговата фамилия?
– Баща ми се казва Георги Костадинов Айгърски. Когато съм се родила, са ме записали Стефка Георгиева Костадинова. Аз нося фамилията на дядо, тоест на бащата на татко. Бях на 6-7 години, когато родителите ми се разведоха. Въпреки, че баща ми създаде друго семейство, имахме уникално близки отношения.

Виждахме се, чувахме се редовно по телефона. С втория съпруг на майка ми също съм в прекрасни отношения. Той също е един много достоен човек.

– Най-трудните моменти в живота ви?
– Единият е през 1990 г, когато си счупих крака. Тежко ми е било и когато съм губила състезания. През 1996 г. станах олимпийска шампионка, но загубих най: добрия си приятел – Жоро, в катастрофа. Труден момент за мен е и смъртта на татко. Човек обаче трябва да е силен. Сега се чувам с брат ми и с прекрасната жена, с която баща ми е живял 40 години. Също и с внучето на татко, на брат ми детето Жорко. Успокоявам ги и трябва да бъда силна. Вкъщи моята опора е съпругът ми.

– В какви отношения сте с първия си съпруг, бащата на сина ви?
– Той беше в чужбина, но ми се обади и ми изказа съболезнования за баща ми. Бившият ми съпруг ме направи шампионка. В прекрасни отношения сме.

– Какви са интересите на сина ви Николай?
– Другата година той ще е абитуриент. Интересува се от мениджмънт, финанси, но още се чуди накъде да се ориентира. вястно, добро дете.

Говори няколко езика, а сега иска да учи и руски. Може през ваканцията да го изпратя при Сергей Бубка или при други мои приятели да понаучи руския.

– На 30 август 1987 г. поставихте рекорд – 209 см, който и до ден днешен не е подобрен. Каква е причината сегашните състезателки да не могат да скочат по-високо от вас?
– И аз съм си задавала този въпрос. 1 см не им достига. Какво им пречи? Нищо! Нагласата е важна. Аз съм скочила 209 см, когато на самото състезание имах убийствена конкуренция. А и в самата ми държава конкуренцията беше голяма. Това е необходимо за големите резултати. Все ми се иска българка да подобри рекорда ми. Сега има едно малко талантливо момиче – Мирела Демирева. В нея съм инвестирала много като очаквания. А в Бланка Влашич виждам спортистката, която може да надскочи моя рекорд в по-близка перспектива.

Няма незаменими хора и рекорди които да не могат да бъдат подобрени.

– Накрая един въпрос, свързан с работата ви като шеф на БОК. Заговори се за изваждането на борбата ни от олимпийските игри…
– Борбата е наш национален спорт. През май ще се събере Изпълкомът, за да бъде защитена. Вече има нов председател на международната федерация, сърбин. Смятам, че той ще помага на страната ни. През септември пък ще бъде сесията на МОК в Буенос Айрес. Тогава ще се избира нов президент на МОК и ще се гласува дали да бъде извадена борбата. Мисля, че няма да направят тази грешка.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: