Генерал Пенчо Златев е един от най-кратко управлявалите български министър-председатели, но пък затова решенията му са с решаващо значение за политическия живот на България. Попаднал малко случайно в премиерското кресло, ген. Златев неволно се оказва в основата на унищожаването на крехката българска демокрация, настъпила след края на управлението на Александър Цанков през 1926 г. и продължила до организирания от Кимон Георгиев военен преврат през 1934 година.
Пенчо Златев е роден през 1883 г. и се докосва до политиката през 1919 г., когато става част от създателите и ръководителите на Военния съюз. Това е организация на бивш военни, които след националната катастрофа, предизвикана от загубата на Първата световна война, остават извън редиците на армията. През 20-те и началото на 30-те години на миналия век бившите офицери от Военния съюз имат решително влияние върху армията.
Само четири години след основаването на съюза той е в основата на военния преврат срещу правителството на Александър Стамболийски. През 1923 г., когато е свалено земеделското управление, а Стамболийски се прощава с главата си в буквалния смисъл на думата, генерал Златев не е на първата линия в организацията на преврата. Тогава той е по-скоро помагач.
- Министър-председателят Кимон Георгиевчете програмата на правителството на ОФ
По време на втория преврат на военните от 1934 г. обаче генерал Златев е основна фигура. Нещо повече, той е сред главните мотори на заговора, които според организаторите трябва да сложи край на партийния начин на управление и да върне държавата в икономиката. В нощта на 18 срещу 19 май 1934 г. под ръководството на генерал Златев група офицери завземат ръководството на армията и я поставят на страната на превратаджиите. Акцията е проведена с математическа точност и при осъществяването й не е пролята нито капка кръв.
Към 6 часа сутринта на 19 май превратът е официално приключил и няколко часа по-късно Кимон Георгиев и Пенчо Златев са в кабинета на цар Борис III с два проектоуказа. Първият е за назначаване на правителство на превратаджиите с министър-председател Кимон Георгиев, а вторият за абдикация на монарха и обявяване на република. Вторият указ е по-скоро блъф, който цели да сплаши царя и да го подчини на волята на военните. В първия указ, с който трябва да бъде назначено новото правителство, не е записано името на новия военен министър.
В бързината Кимон Георгиев не е успял да договори този изключително важен по това време пост с генерал Златев. Георгиев иска военното министерство да се поеме от дългогодишния му сподвижник и приятел Дамян Велчев, когато вижда празното място в указа, хитрият монарх използува възможността, за да вбие клин сред превратаджиите. Той заявява, че ще подпише указа и ще назначи Кимон Георгиев за премиер. След това, без много да чака, заявява: „Впрочем военният министър е между нас – генерал Златев. Вярвам, че няма да имате нищо против, той е ваш другар“.
Кимон Георгиев няма изход и е принуден да даде Военното министерство в ръцете на генерал Златев. Именно това ще изиграе решаваща роля при контрапреврата, който ще свали Георгиев от власт и ще даде цялата власт в ръцете на Борис III.
По-късно царят споделя пред бившия премиер Ал. Цанков следното: „Кимон Георгиев се поизкашля малко, мекото на ушите му се зачерви, но не възрази ни дума – смути се, поизпоти се малко, но нищо… Казах си: „Сдадоха се !“…
Пенчо Златев е военен министър малко повече от половин година. От самото си създаване правителството на Кимон Георгиев не се ползва с висока обществена подкрепа. Във Военния съюз започват да се зараждат конфликти заради назначения на държавни служби. Съюзът се разделя и на републиканци и монархисти. Първите са предвождани от Дамян Велчев и се ползват с подкрепата на Кимон Георгиев, а вторите са зад генерал Златев.
Кулминацията на тези конфликти идва през януари 1935 г., когато царят уволнява Кимон Георгиев като премиер и на негово място назначава генерал Пенчо Златев, който е поставил армията под свой контрол. С това Борис III слага началото на едноличното си и авторитарно управление.
Като премиер генерал Златев работи при разпуснат парламент, а основната му задача е да се справи с кръга около Кимон Георгиев и Дамян Велчев. През пролетта на 1935 г. по заповед на генерал Златев Георгиев и Велчев са арестувани заедно с други политически и военни дейци, играли роля при осъществяването на преврата през 1934 година. Ден по-късно всички те са изпратени на заточение на остров Света Анастасия. Царят използва това действие на генерал Златев и с брилянтна политическа маневра окончателно слага край на преврата, който само година по-рано го е заплашвал с принудителна абдикация.
След арестите на политическите си противници Борис III се обявява против репресията. На неговата позиция застават и половината от министрите на генерал Златев. Така заточението на Кимон Георгиев продължава само 8 дни, а генерал Златев е принуден да подаде оставка като министър-председател.
Пенчо Златев така и не успява да се превърне в политик. След като правителството му е свалено от самия цар, той обиден и огорчен се оттегля от политическия и обществения живот на страната. Надживява комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. Като по чудо и заради дългото си отсъствие от политиката той не е изпратен в лагер и не е съден от комунистите. Четири години след преврата, през лятото на 1948 г., генералът умира в дома си на 65 години.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи