Майката на самоубилата се Цветина: Ще открия сектата, която погуби детето ми!

Александрина Младенова е почернена за цял живот, но не и отчаяна майка – тя ще се бори за истината докрай

  8 месеца от ритуалното самоубийство на 17-годишната Цветина Стоянова се навършиха на 11 март. През юли собствената й майка я намира обесена на терасата на къщата, в която живеят в софийския квартал „Чепинци“. Момичето е отличничка в 10 за 11 клас на Националната търговско-банкова гимназия, рисува чудесно, артистична е.

Цветина не оставя предсмъртно писмо. Минути преди да настъпи фаталният край, разглежда от персоналния си компютър сайт за бесене на лисици. Дали заради него, дали заради предварителна подготовка, извършва стягането на примката перфектно, констатират с ужас специалисти.

Защо? Това е въпросът, който не спира да вълнува почернената майка Александрина Младенова. Другият е кой подтиква детето й да вземе въжето, което 6 месеца по-рано то си купува за макраме, и да изчисли до сантиметри, че увисвайки от невисоката тераса, крачетата няма да опрат в земята?

Третият въпрос на Александрина Младенова е: кога държавата ще си отвори очите за десетките жертви на секти и тайни общества, които най-често са деца в крехката възраст между 14 и 20 години? Личната си драма почернената майка изживява „на крак“, считайки, че със слабост няма да доведе до нищо по-добро. Още на петия ден от трагедията тя сама се появява във II РПУ, в чийто район се води случаят, за да даде още показания по него. Изненадата й е огромна, че разследващият полицай Валентина Иванова не бърза да се заеме, даже отлага. Дъщеря ви се е обесила и точка. Чакайте поне да минат 40 дни!“, тези думи на униформената вбесяват родителката.

Цветина Стоянова

„Вие не сте Светият синод, за да чакам 40 дни, а полиция, която трябва да си върши професионално работата още сега — избухва майката. – Няма ли да разпитате приятелите и съучениците на Цветина? Няма ли да изземете за експертиза компютъра й, в който може да има ключова информация? Няма ли да се поинтересувате от личните й рисунки, които открих след смъртта й – в тях има странни обекти като гробове, кръстове и т.н. символика?“ Отговорът бил: „Няма да ме учите! Гледайте си мъката!“.

Опечалената се среща и с наблюдаващата прокурорка. Тя направо си признала, че не била чела нищо от събрания материал по досъдебното производство, защото била в отпуск доста време.

Виждайки мудност и координираност в държавните органи, Александрина започва и свое паралелно разследване. Самата тя в миналото е работила като криминален журналист.

„Моето лично предположение е, че дъщеря ми е била привлечена към група, занимаваща се с ритуали, най-вероятно секта или някаква пирамидална структура – споделя Александрина. – Има два варианта. Или да са й промили мозъка, внушавайки й, че трябва със саможертва да се спаси от „лошия земен живот“. И вторият, който е по-ужасяващ: тя да е искала да се отскубне от тази общност, но да са я заплашили!“

Нищо в поведението на Цветина не предполагало, че се готви за свършека на живота си. Успехът й в X клас бил отличен 5,67. Не излизала с момчета, прибирала се винаги навреме. Контактна, усмихната. Предната вечер се разбрали с майка си какво ще правят следващия ден. Цветина има и по-малък брат, към който била привързана. Родителите им са разведени.

До мисълта, че Цветина може да е жертва на секта склоняваща невинни души към самоубийство, майката стига заради признанията на съученици. Година преди трагедията тя само веднъж споделила на връстниците си, че й е любопитна дейността на някаква секта. Но никое от децата не запомнило коя точно. Съучениците й го отдали на общата й култура и желание за осведоменост. Знаели, че е здравомислеща. Нито един от съучениците й не забелязал да посещава странни места.

Александрина се обръща към Дирекция на вероизповеданията и с ужас разбира, че няма никакъв контрол при регистрацията на религиозни общности. 118 общности на религиозна основа извършват дейността си с благословията на държавата. И обратно, държавата я няма, абдикира, когато деца изчезват, зомбирани са, самоубиват се ритуално с рязане на вените. Масова практика е, когато се откаже регистрация, секта да се маскира като сдружение, фондация, за йога семинар, та даже и… езикови курсове. Целта им е да зарибят будни, интелигентни деца, за да бъде дарът пред боговете (а всъщност сатаната) по-качествен. На година у нас умират при странни обстоятелства или изчезват минимум 20 деца по официална статистика. И с това се сблъсква Александрина. Нейната малка победа е назначаването на новия разследващ полицай Сезонов по случая Цветина. Благодарна е и на зам. главния прокурор Камен Ситнилски, за прием при когото сама се записва. Неговата намеса довежда до раздвижване на папката с материали по досъдебното производство.

„Светът ще обърна, но ще разбера чий е пъкленият замисъл, заклела съм се в паметта на дъщеря си!“, заявява Александрина – боецът. Александрина – майката, търси духовна подкрепа от окултната авторка Лиана Антонова и я получава в трогателен личен разговор, за който е благодарна.

Почернени семейства се обединяват, за да предпазят други

Държавата трябва да си размърда пръста спрямо безнаказаната дейност на сектанти и опасни кукумицини. Ролята й трябва да е изразена в законодателни норми, които да се прилагат в цялата им строгост. Това е убедеността на Александрина Младенова и на „Център за проучване на нови религиозни учения“, който тя създава заедно на доброволни начала с богослова магистър Станислава Кьосева. Двете дами са си поставили задачата да приобщят майки с подобни на Александрина съдби. Общата им мъка трябва да бъде ракетата носител за събуждане на заспалата гражданска съвест и на държавните органи, на които им се плаща да бдят за живота на хората.

Центърът ще предоставя безплатно детективски услуги при други аналогични инциденти и ще оказва помощ на семейства, чиито деца са хлътнали по сектантство и не могат да се отскубнат.

„Не сме против религиите! Напротив, четирите основни религии трябва да са обединени с гражданското общество в името на това децата ни да растат спокойно.

Колкото и да е странно, най-голямо разбиране по този въпрос срещнах дотук от заместника на главния мюфтия“, споделя Александрина. Нейното дете го няма, но защо трябва да си отиват други прекрасни деца, е мотивировката на майката да продължи напред.

„Да помогнем на родители, изгубили децата си“, е името на група във Фейсбук, която е начин за връзка с майката на Цветина.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*