Бившата депутатка Стела Банкова: Излязох бедна от парламента и спя с чиста съвест! ИНТЕРВЮ

Тя бе най-особената депутатка в миналото Народно събрание. Наричат Стела Банкова българската Сара Бернар заради хъса, с който разпиля 13-ата си заплата от трибуната на парламента в знак на протест срещу политическото лицемерие и бездушие.

Депутатката от 39-ия и 40-ия парламент днес е посветила дните си на он-коболните, бедните и онеправданите. В свободното си време чете книги, които й помагат да разбере хармонията на вътрешния си свят, както и да успокои нервите, с които всекидневието я натоварва. Особено се вдъхновява от народния лечител дядо Влайчо, чийто живот минал сред прасетата в трудовия лагер „Белене“.

„Трябваше да напусна политиката, за да открия себе си“, казва в откровен разговор бившата народна представителка от „Атака“.

– Г-жо Банкова, какво се случи с вас, след като напуснахте парламента и спряхте да сте депутат?
– Нямам право да се оплаквам. Изпаднах в положението на 80% от българите. 9 месеца и половина бях без работа. Но след това почнах работа във фондация, която подпомага онкоболни. Чувствам се удовлетворена, защото продължих да помагам на обществото, макар и от другата страна.

За съжаление остарелите апарати за облъчване у нас причиняват повече вреда, отколкото полза за болния. Жалко, че нито една партия не спря субсидиите си, за да закупи нова апаратура. През 9-те месеца без работа у дома живеех с парите, които бях спестила. Благодарна съм на Бог, че сравнително бързо ми намери работа. Колко мъка има по Земята, колко страдание… Аз нямам право да се оплаквам. Дори когато са ме упреквали и укорявали, съм мълчала.

– Тези дни отпразнувахте 63-тия си рожден ден. Какво си пожелахте?
– Да просветлее над целия български народ. Моля се да имаме ум и разум, да не бъркаме с грешни избори и близките ми да бъдат живи и здрави. В тези бурни дни не мога да мисля за себе си. Имам една дъщеричка, която е смисълът на живота ми. Искам да бъда по-дълго време силна, за да бъда до нея. Ще ми се тя да ми дава от енергията на нейната младост, да не ми позволява да остарявам. Тя е в 10-и клас в момента.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Година на преосмисляне, на потвърждение на неща, които съм направила някога, а сега ги изживявам отново. Докато бях депутат, се борех за неща, които сега се искат от хората по улиците. Настоявах да няма държавна субсидия за партиите, исках отнемане на лицензите на ЕРП-тата. С колегата ми Минчо Христов десетки пъти зовяхме от парламентарната трибуна, но нямаше кой да ни чуе. Разумните ни предложения тогава бяха отхвърлени. Чудя се защо хората сега не търсят отговорност от тези, които не ги приеха. Но може би това е част от израстването ни като народ, като нация. Дано този път не е много трънлив. Връщам се в годините назад и мисля – какво направих за България, какво не успях, докато бях в парламента.

– С какво се гордеете? Всъщност малцина българи знаят, че благодарение на вас и колегата ви Минчо Христов бяха направени няколко улеснения за гражданите…
– Да, махнахме наказателните лихви при предсрочно погасяване на потребителските заеми, от това се възползваха доста българи. Навсякъде в Европа се стимулират коректните длъжници, такава е практиката, но изключението е у нас. Въпреки това има банки, които не го спазват. Ние въведохме забраната да се строи в междублоковите пространства, парковете и градинките. Но и този закон се нарушава.

Забранихме и такса електромер, която трябваше да бъде по 5 лева извън сметката на всяко едно домакинство. По този начин с Минчо Христов спестихме по около 360 лева на фамилия, защото законът, ако беше приет, щеше да действа вече 6-а година. Голямата ни битка беше за премахване на партийната субсидия.

– Защо, та нали и вие самите бяхте народни представители?
– Двамата с Христов написахме писмо до тогавашния финансов министър Пламен Орешарски, че не сме ползвали и няма да ползваме нито стотинка от тази субсидия. По този начин показахме, че във време на криза трябва да оцеляват гражданите, а не политиците. В 40-ото Народно събрание тази субсидия бе повишена с рекордните 500%. Кой ще носи отговорност за това разхищение?! Така на практика държавата корумпира партиите.

– Обяснете на обикновените хора какво всъщност представлява тази субсидия?
– Ще ви кажа какво значи това. Значи, че всеки един депутат получава още 18 000 лева месечно към заплатата си, които дели със своята партия. Това прави 50 милиона за една година и над 200 милиона за един мандат. Рекордни суми за бедна България! Пари, пръснати за нищо. Точно 50 милиона лева са нужни да се стабилизира спешната помощ у нас, да идват линейките навреме и да умират по-малко хора. Какъв морал и сърце трябва да имат политиците, за да не дават пари за здравеопазване и социални нужди?!

Съществуването на тази субсидия е не просто неморално, това е престъпление срещу българина. Никой от депутатите не подкрепи мен и колегата ми Христов, финансите бяха изразходвани за екзотични пътувания, обзавеждане на офиси и безсмислени семинари, проведени на интересни местенца от земното кълбо. С тези пари се хранят медиите, за да правят пропаганда. Така се корумпира целият политически живот.

: Кученчето на Фидосова се храни по-здравословно от редовите български граждани

– А вие лично какво намазахте, докато бяхте в 2 парламента депутат?
– Аз съм единственият депутат, който не е ходил в чужбина на работно посещение. Не си извадих и дипломатически паспорт.

Не се научих да се кипря в шармантни тоалети на световни дизайнери, карам си на българска конфекция, не се кича и с бижута и не виждам да съм загубила от това като човек.

– Вие единствена върнахте и 13-ата си заплата във времена, когато правителството на Станишев обясняваше, че няма пари за бонуси. Какво ви провокира да го направите?
– Разбрах, че ми е пусната 13-а заплата в картата. Изтеглих парите и ги сложих в един плик. По време на петъчния контрол оставих плика под носа на Любен Корнезов и казах, че е неморално да се пускат пари на депутатите, а хората да гладуват. Комисията по етика в Народното събрание ме порица. Бях вписана като нарушителка на реда.

– Защо го направихте? Някои биха ви упрекнали в популизъм!
– Защото съм човек, който вярва, че всичко се връща, че има възмездие. Четох с какво Искра Фидосова храни кучето си – с филе и сьомга, и ми стана болно за гладните, жадните, болните хора. Чудех се защо го разказва, що за парвенющина е това, но както и да е… Но проблемът не е в политиците, а в нас самите като народ. Те са такива, каквито им позволяваме да бъдат. Ние повече от 20 години не им потърсихме сметка за действията, не им зададохме неудобните въпроси. Не попитахме защо тоя или оня е в депутатските листи вместо някой достоен човек. И нормално – качиха се на главите ни.

– В предварителния ни разговор казахте, че за вас има само два неудобни въпроса – кои са те?
– Когато ме питат, че от една политическа партия съм отишла в друга и за работата ми като секретарка на Георги Йорданов в Министерството на културата. Но аз от „Атака“ минах в НДСВ, а после независима, защото предпочетох да служа на народа, а не на партийната структура. НДСВ още в първите месеци предпочетоха да махнат налога над хазарта, а оставиха този над лекарствата. 20 % данък върху лекарствата ни завеща Симеон. Имам чувството, че нашите правителства коват закони в полза на олигархията. Навсякъде по-света данъкът е толкова по-висок, колкото по-големи са доходите на фирмите. У нас обаче Тройната коалиция въведе плоския данък. Знаете ли, че такъв данък има само в Афганистан, Киргизстан и Узбекистан, но не и в Европа, в нито една развита страна от Стария континент. Ами ЕРП-тата?! Едни дивиденти не са донесли на държавата, никой не им направи ревизия.

Омерзена съм от политиката в предишния парламент имаше предложение пенсиите на народните представители да станат 1500 лева. Всички политически партии бяха съгласни. Притежавам документи с подписите им. Много жалко, като се има предвид, че над милион българи живеят с пенсия от 150 лева. Срамота! Само болен мозък може да роди подобна идея – да блажи, докато другите гладуват. А всички сме хора, всички сме равни.“

За Георги Йорданов – там също бях единственият служител, който не пожела държавна командировка зад граница. Неудобно ми е да си го призная, защото повечето може би ще ми се смеят, но аз съм вярващ човек и имам страх от Господ. Макар, че по онова време, когато работех в Министерството, не бях така съзряла за духовното.

– Четете много, бихте ли ни казали какво ви дават книгите?
– Успокоение, показват ми, че това, което става, не е случайно, че изпитанията ни се дават, за да станем по-човечни. Една болест, която връхлита човека, има за цел да го промени. Той или става по-добър, или по-зъл. Може би не е случайна и съдбата на българския народ. Понякога се питам, защо другите страни от социалистическия лагер се справиха с прехода, а ние не можахме?! Не намирам отговора. Самоубийствено слизаме надолу и надолу. Горчивите изводи тепърва ни предстоят. Ще трябва да плащаме за грешните избори досега.

– Какво е отношението ви към подаръците?
– Колкото повече се увеличават годините ми, толкова по-голяма нужда имам от невидимите подаръци. Това са топлите думи, жестовете, дори едното палаво закачливо намигване, усмивката, усещането, че някой предпочита да бъде до теб. В случая се топля от дъщеря ми, от присъствието й в живота ми. Надявам се, че ще бъде винаги до мен, дори когато стана стара и немощна.Такива простички неща ме радват като подаръци сега. Разбира се, в младите години държах на материалните подаръци -други неща ми харесваха, но това е нормално. Не ми се ще днес да вадя стари спомени, защото ще прозвучат като анахронизъм. Ядосвахме родителите си, но на сегашните деца жребият е по-тежък. Налага се повече да ги поощряваме и да им прощаваме.

– Какво съветвате дъщеря си?
– Тя преживява всичко. Уча я да е скромна, да не прави компромиси, да бъде човек, който не се срамува да ходи по улицата. Аз нямам фирми, кола, боди-гардове, но се чувствам щастлива. Нямаше да бъда щастлива, ако бях постъпила като Меглена Кунева и Симеон Сакскобургготски, който постави началото на съсипването на държавата. Той заложи бомбите, които тепърва ще горят. Дори малките деца знаят, че Европа не искаше да затваряме блокове на „Козлодуй“. Но Кунева и царят го направиха – заради 2 медала на Почетния легион, връчени им от Франция. Тя имаше интерес от затварянето на нашия АЕЦ заради проекта „Черна вода“ в Румъния. А Станишев после награди царя с орден „Стара планина“. Попитах го защо, а той се засегна и ми изреди достойнствата му. 21 милиарда са загубите ни от затварянето на блоковете, а Евросъюзът ни дава 260 милиона компенсация. Оставам без коментар.

– Общувате ли с бившите си колеги?
– Не. Аз и те сме два различни свята те са с фирмите, колите, парите. А аз живея скромно. Влязох бедна в политиката и излязох бедна. За миг не съжалявам. Но да знаете, че няма по-голяма награда от спокойния сън, подарък от чистата съвест.

– Вярващ човек ли сте?
– Да, страх ме е от Бог. Старая се да не върша грях, да не правя престъпления, да не завиждам.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Най-хубавият момент е дъщеричката ми. Но имам преживени доста хубави мигове. 94-годишната ми майчица също е хубав момент от живота ми. Най-тъжният беше загубата на баща ми преди една година. Но аз винаги се моля за просветление, колкото и да мие трудно, каквото и да ми се случва. Дано целият ни народ получи просветление и повече никога да не бърка. А ние повече от 20 години грешим и трябва да знаем, че за нас повече няма да има прошка. Повече от две десетилетия бяхме безкритични, пасивни. Когато се натрупа напрежение, излязохме на улиците, но времето на бездействие… Кой ще плати за него?! Със затворени очи на всеки 4 години избирахме политици, които си правеха, каквото си искаха. Сами създадохме политическа каста, която си се преизбира и стигна дотам, че да презира народа си, да го подиграва, да коментира златните му пръстени. Нека знаем, че тези политици не ни ги спуснаха от небето. Ние позволихме те да изнаглеят толкова. Нужен е нов обществен договор между политиците и народа. Доверието между двете страни е тотално рухнало.

– Притеснявате ли се от остаряването?
– Не, защото с възрастта откривам сладостта на доста неща. Процесът бих сравнила с четенето на книга, по-точно с препрочитането й. Аз съм на 63 и всичко ми изглежда по-мъдро, по-узряло. Дано Бог ми даде здраве и повече дни, защото си струва човек да живее. Интересните неща тепърва ни предстоят. Дано малко закача от онова хубаво време. Мен старостта и годините не ме притесняват. Годините не са ни враг, те са ни дадени от Господ, затова не трябва да ги крием. Колкото са повече, толкова повече трябва да благодарим на Всевишния, че е щедър към нас.

– Как виждате себе си, когато остареете?
– Винаги съм мечтала „за малка къща в забутано селце. Понеже съм израсла в Балкана, все ме влече гората, спокойствието, което тя дава. Копнея за тихо съществуване в съгласие с природата. Ще ми се да се върнем към земята, там откъдето сме дошли. Ако Бог ми е дал още 20 години, ще ги прекарам в планината.

Ще бъда сред природата с книгите си, които толкова много обичам. Аз съм филолог по образование и имам специално отношение към четенето. Но вкусовете ми към книгите се променят с времето. След 1989-а получихме възможността да се докоснем до друг тип книги, за чието съществуване не подозирахме по-рано. Аз започнах да чета Петър Дънов и Блаватска, Кейси. В момента съм се прехласнала по книгата за дядо Влайчо, който е един невероятен български пророк. Срам ме е, че след него са дошли такива хора като нас по земите ни. Обичам да чета неща, които ме карат да надникна вътре в себе си. Понякога се срамувам от това, което виждам, друг път се радвам.

– Вдъхновявате ли се от дядо Влайчо?
– Ох, той е нива над баба Ванга, да ми прости тя. Той е месията на народа. Случва ми се да нямам джобни да дам на дъщеря ми или на нея да й стане тъжно, че не можем да си позволим разни неща.Тогава отварям книгата и чета – успокоявам се. Жалко, че той е прекарал една част от живота си в затворите в Белене. Добре, че не е свършил при прасетата. Умеел е да цери, дори е лекувал палачите си. Върховно благородство – да помагаш на убийците. Възхищавам се на смирението му, на делото му. След Слава Севрюкова и дядо Влайчо ми е трудно да говоря за Ванга.