Георги Мамалев е човек, който не се нуждае от специално представяне. По-възрастните читатели го обичат заради изявите му в театъра, киното и култовото някога шоу „НЛО“, а по-младите от телевизионните предавания „Денсинг Старс“ и „Байландо“.
– Г-н Мамалев, срещаме се в Народния театър „Иван Вазов“…
– В момента репетирам нова пиеса – „Обир“ на Джо Ортън, режисьор Мишо Петров. Седмица след като приключих с „Ричард III“, започнахме работа по този проект. Спектакълът „Обир“ трябва да излезе в средата на май. Днес бях на снимки на „Шоуто на Канала“, а ще имам и представление в театъра – „Аз плащам“. Излизам сутрин в 10 ч. и вечер в 22,00 ч. се прибирам вкъщи.
– Като Ричард III направихте фурор…
– Много е различен спектакълът от това, което е писал Шекспир. Нашият „Ричард III“ е в стила на Теди Москов, който не изневерява на себе си. След като ме е поканил аз да играя, явно е търсил образа, който
създадох.
Доволен съм, че ми се даде възможността да се изявя в тази постановка. Такава форма на театър никъде другаде в България не може да се види. За мен беше трудно да вляза в ролята. Мога да кажа дори, че никога не ми е било толкова трудно, въпреки че години наред съм актьор. И при правенето на моноспектаклите ми е било по-лесно. Радостното е, че резултатът в крайна сметка е добър.
– Моноспектаклите ви също жънат огромен успех…
– Факт, така е, даже няма билети за този, който играя в момента – „Какво става?“. Това е третият ми моноспектакъл. Първият беше „Свидетел по дело №1″, а вторият – „Разбираш ли ме правилно“. Вече натрупах доста опит и работейки е Весел Цанков, лесно сглобяваме нещата. Първоначално уча текста механично, след това ми се изяснява образът и едва ли не започвам да мисля като героя си.
– Кое предпочитате – театър или кино?
– И едното, и другото, стига да е интересно. Липсва ми, че не играя в киното. В младостта ми почти всяка година участвах в по 1-2 филма. Нещата се разредиха. Такова е времето – идват млади режисьори и актьори. Колкото и да си мисля, че мястото ми под прожекторите е същото, не е така. Станах на 60. Много работа съм свършил през годините, но и Господ винаги ми е помагал. Щастие е, че работих с големи български артисти.
– Имате ли гафове на сцената?
– С „Ричард III“ нямахме предпремиерно представление, Теди Москов реши така. Считам обаче, че това не е правилно. Артистите трябва да имат едно представление, в което да преживеят стреса, срещата със зрителите. Въпреки, че съм толкова години актьор, и аз се притеснявам, като излизам пред публиката. Колкото до травми на първото представление на „Ричард III“ се шибнах в един ковчег. Все още ме боли.
– Не са ви приели във ВИТИЗ от раз. Замисляли ли сте се тогава да се откажете от мерака си да бъдете актьор и да поемете по друг път?
– Първия път не ме скъсаха на изпита, минах всички кръгове. След 9 дена обаче ме нямаше в крайното класиране.
Дори и за миг не съм се замислял да се откажа и да не кандидатствам отново. След един от кръговете дори ме настигнаха режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева и ми обясниха, че ме искат в техния филм „Като песен“. Отвърнах им, че не ми е важно да се снимам, а да вляза да уча във ВИТИЗ. Двамата тогава се спогледаха и казаха: „Абе, момче, ти чуваш ли се какво говориш?! Много хора искат да се снимат в нашия филм!“. Отказах им. След това обаче така станаха нещата, че се снимах във филма. Те дори искаха да ми помогнат и да ме отложат за казармата.
– Нима не се съгласихте?
– Отвърнах, че не приемам, защото това ми отлага кандидатстването във ВИТИЗ. Обясниха ми, че има актьори, които не са завършили ВИТИЗ, но аз бях непреклонен. Казах им: „Това си е тяхна работа, моята цел е да вляза във ВИТИЗ!“. Борех се за висше. След това се оказа, че съм постъпил правилно. Освобождаваха ме, докато бях войник, за снимките. Голяма веселба! А тъй като снимах филми, военните ме сложиха да служа в ДНА Пловдив. Там играех в пиеси, пеех песни с оркестър на живо. Беше си подготовка за университета. Всичко това го получих, защото се запънах и си влязох в казармата. Втората година от войниклъка снимах още един филм. Тогава се запознах със Светослав Стратиев, който беше кореспондент на в. „Народна младеж“ във Видин. Ние там снимахме първия филм по негов сценарий – „Пазачът на крепостта“. После си кандидатствах във ВИТИЗ и бях приет.
– Най-трудният момент в кариерата ви?
– Първите години в Народния. Тогава театърът беше консервативен и актьорите като мен нямаха роли. Но нещата започнаха лека-полека да се разчупват.
Дойде Младен Киселов и участвах при него в „Опит за летене“. Беше голяма школа. С ролята защитих дебют за оставане в системата на столичните театри. Около 3 години ми продължи трудният период. Тогава и Тодор Колев ми предложи да участвам в проекта му с музикални скечове „Иръпшъните“. За мен беше голяма чест, че ме покани. Снимах и филми. През 1980 г. направихме „Оркестър без име“, участвах и в предаване на радиото, в БНТ. По-възрастните колеги Георги Парцалев, Тодор Колев разбираха, че съм от тяхната порода и казваха на режисьорите за мен.
– Много сте искали да започнете работа в Сатирата…
– Така беше, много исках, но не се получи. Нямах връзки да се преместя в Сатирата, след като ме назначиха в Народния. Ходих, но ми казаха, че не е възможно. Разминахме се със Сатирата. А ако погледнем, това е театърът, в който ми е било мястото. После имаше един момент, в който се разпадна сатиричната му същност. Аз пък сега играя много хубави роли в Народния.
– Как ще коментирате напрежението между новия директор на Сатирата Калин Сърменов и Павел Поппандов? Вие в какви отношения сте с Поппандов, някога имали ли сте спорове за пари?
– Имат нов директор в Сатирата, млад и можещ човек. Доколкото знам, напреженията са за заплати, но не мога да коментирам.
С Поппандов сме в добри отношения. Той се откъсна от „НЛО“ и пътищата ни се поразделиха. Никога обаче не сме имали проблеми за пари. Съжалявам, че Павката напусна „НЛО“, не го очаквах от него.
– Нещо ново около вас в личен план?
– Всички работим и това е важно. От 29 март 1981 г. сме заедно със съпругата ми. Сега ще направим 32 години, в които тя ме търпи (смее се).
– Говори се, че имате ресторант…
– И аз да не знам (продължава да се смее)…
– Спазвате ли диети?
– Да, гледам да се храня здравословно. От известно време съм на салати, трябва да сваля 5 килограма. Вчера пък ми дадоха една диета, при която се ядат само черен шоколад и 3-4 ябълки на ден.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи